Образувано е по касационна жалба на Р. П. Б. против решение № 16340 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7825/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът - министърът на правосъдието, не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на Р. П. Б. от [населено място] срещу заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ на жалбоподателя в качеството му на съдия по вписванията при Районен съд – Варна е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е постановил откази за вписване, които не отговарят на изискванията на закона за редовен и валидно издаден акт; постановяването им е във вид, който не съответства на въведените с чл. 254, ал. 2 от ГПК изисквания за съдържание. В тази насока е посочил, че с определение за отказ № 797 от 27.10. 2010 г. и определение № 757 от 13.10.2010 г. отказите са положени ръкописно като резолюции върху исканията на частен и държавен съдебен изпълнител за вписване на подлежащи на вписване или заличаване актове. При поискване за представяне на заверено копие от тези актове е установено, че копията са нечетливи. В противоречие с изискването за съдържание на постановен отказ съдията по вписванията се е произнесъл и с определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 г. С оглед изложените фактически обстоятелства, съдът е кредитирал изводите на дисциплинарно наказващият орган, че постановените откази, изписани върху бланките на искателите, са лаконични и недостатъчни, за да представляват ясно волеизявление относно предмета на произнасяне и не съответстват на законовите изисквания по чл. 254, ал. 2 от ГПК за съдържание на акта. Приел е, че правилно министърът на правосъдието е възприел като нарушена цитираната разпоредба, като е приложима по аналогия с общите правила на гражданския процес и е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липсата на законово задължение за произнасяне при спазване на визираните в чл. 254, ал. 2 от ГПК реквизити. При това положение съдът е приел за правилен и обоснован извода на дисциплинарно наказващия орган за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя, точно квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. По отношение на дисциплинарното наказание тричленният състав е изтъкнал, че в мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, това, че не е допуснато за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, налагани минали наказания на съдията по вписванията, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство и в съответствие с критериите по чл. 309 ЗСВ е санкционирал жалбоподателят със "забележка". При тези съображения е постановил оспорения резултат.

Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е неправилно и необосновано. Счита, че съдът не се е произнесъл по доводите му за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед; намира за неправилен извода, че визираните съдебни актове, за които е наказан дисциплинарно, не съдържат нужните реквизити и не отговарят на изискванията за форма и съдържание. Твърди, че при постановяването на посочените в обжалваната заповед определения е изпълнил служебните си задължения, поради което не са били налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение на тричленния състав и се реши спора по същество като се отмени обжалваната заповед на министъра на правосъдието.

Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна по следните съображения:

Съдии по вписванията има в районните съдилища, като тяхната дейност, регламентирана от ЗСВ, се ръководи и контролира от председателя на районния и на окръжния съд. Съдиите по вписванията осъществяват регламентирана от закона дейност по осигуряване публичност /гласност/ на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията - чл. 1. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ, съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения. В чл. 32а, ал. 1 от ПВ е предвидено, в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд - чл. 577, ал. 1 ГПК. Спорът по делото е дали постановените определения за отказ, описани в обжалваната заповед, отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание и в този контекст относима ли е разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК към актовете, постановявани от съдията по вписванията. По аргумент от чл. 569, т. 5 от ГПК, вписването е нотариално охранително гражданско съдопроизводство и следователно актовете, постановени от съдиите по вписванията следва да отговарят на изискванията за редовност, разписани с ГПК. Разпоредбата на чл. 254, ал. 2 от ГПК предписва съдържанието на определението, постановено в закрито заседание: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните; 3. номера на делото, по което се постановява определението; 4. какво постановява съдът; 5. в тежест на кого се възлагат разноските; 6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок; 7. подписи на съдиите. Видно от приложените по делото определения за отказ по чл. 32а, ал. 1 от ПВ - № 797/27.10.2010 г. и № 757/13.10.2010 г. е, че съдържанието им съответства на изискванията по чл. 254, ал. 2 от ГПК - посочени са наименованието, датата и мястото на постановяването им, името на съдията по вписванията, фактическо и правно основание за отказа, диспозитив - какво постановява съдията по вписванията, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, подпис на съдията по вписванията. Действително, отказите не са обективирани на самостоятелна бланка и са изписани "на ръка", което показва непрецизност при обективиране на волеизявлението на съдията по вписванията. Това обстоятелство обаче не означава, че е опорочено условието за редовност актът да бъде постановен в писмена форма и да има предписаните в закона реквизити. По отношение на определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и (определение № 808) отказ по молба вх. № 21707 от 29.10. 2010 г. неправилна е преценката на съда, че липсата на подробно изложение на фактическите обстоятелства по постъпилите искания за вписване и подробен диспозитив на акта съставлява неизпълнение на служебните задължения по см. на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Както вече се посочи, актовете по чл. 32а, ал. 1 от ПВ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Преценката дали отказът съдържа фактически и правни основания, както и дали диспозитивът показва ясно формирана воля на органа е преценка за законосъобразност на акта, като, в зависимост от тежестта на порока, липсата им може да бъде основание за отмяна на същия. Ето защо неправилно съдът е приел, че дисциплинарно наказващият орган разполага с правото да проверява отговаря ли отказът по чл. 32а, ал. 1 от ПВ на изискванията за излагане на точни мотиви и диспозитив и да ангажира дисциплинарната отговорност на съдията по вписванията при констатираното им нарушение. Обсъжданото нарушение не е отговаря на критериите за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ и незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за същото.

Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което следва да се реши по същество от настоящата инстанция като се постанови друго решение, с което се отмени обжалваната заповед на министъра на правосъдието като незаконосъобразна.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОТМЕНЯ решение № 16340 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 7825/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение и вместо него постанови:

ОТМЕНЯ заповед № ЛС-И-158/14. 04. 2011 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ на Р. П. Б. - съдия по вписванията при Районен съд – Варна, е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: