ОПРЕДЕЛЕНИЕ



№ 6508
София, 11.05.2011

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя
ВЕСЕЛИНА КЪЛОВА

по адм. дело №
5960/2010


Производството е образувано по молба, подадена от Министерство на правосъдието, чрез юрк. Р., с която на основание чл. 248 ГПК се иска допълване на решение № 3329 от 09.03.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. дело № 5960/2010 г. С молбата се претендират разноски за двете инстанции, изрично поискани, но неприсъдени с решението на касационната инстанция.
Постъпило е възражение от С. С. Н., чрез адв. А., с което оспорва жалбата като процесуално недопустима и евентуално като неоснователна.
Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира че молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Производството по настоящото адм. дело № 5960/2010 г. на ВАС, трето отделение, е образувано по две касационни жалби, подадени от Агенцията по вписвания (ответник в първоинстанционното производство) и С. С. Н. (ищец в първоинстанционното производство) срещу решение № 30 от 18.03.2010 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. дело № 520/2009 г.
С обжалваното пред ВАС решение административният съд, в производство по чл. 203, ал. 1 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, образувано по искова молба на С. С. Н. против Агенцията по вписванията, Районен съд – Разлог и Министерство на правосъдието, е оставил без разглеждане предявения против Районен съд – Разлог иска като недопустим. Претенцията срещу МП е отхвърлена като неоснователна, а против Агенцията по вписвания е уважена в пълен размер.
Срещу първоинстанционното решение са подаден две касационни жалби – от Агенцията по вписвания и от С. Н., която е обжалвала тази част от решението, с което е отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение за лихва.
С решението на касационната инстанция, чието допълване с настоящата молба се иска, е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, т.е. постановения съдебен акт е благоприятен за молителя – МП.
Въпреки този изход на касационното производство искането за присъждане на разноски в частта за първата съдебна инстанция е неоснователно. Касационната инстанция може да присъди на ответника разноски за двете инстанции само, ако с първоинстанционното съдебно решение жалбата е била уважена, а с касационното решение първоинстанционното се отменя и делото се решава по същество като оспорения административен акт бъде потвърден. Настоящият случай обаче не е такъв, защото с решението на първоинстанционния съд претенцията на ищцата срещу МП е била отхвърлена, а с решението на тричленния състав на ВАС е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. В случай, че молителят претендира разноски неприсъдени в първоинстанционното производство, процесуалното средство за това е искане за допълване на съдебното решение в частта за разноските, а не искане касационната инстанция да присъди разноски за двете инстанции.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на С. Н. – адв. А., че решението на АС – Перник в частта, с която е отхвърлена исковата молба на Н. срещу МП е влязло в сила и поради това настоящият молба е недопустима. Този извод е изведен в подаденото възражение от обстоятелството, че пред касационната инстанция е обжалвано решението на първата инстанция само относно отхвърлената претенция за лихви. В производството пред ВАС МП е участвало като страна - ответник и това е така, тъй като първоначално иска е бил предявен за заплащане на обезщетение солидарно от тримата ответници – АП, РС – Разлог и МП, т.е. налице е другарство в процеса.
Що се отнася до претенцията за разноски пред касационната инстанция, същата е основателна. Министерството на правосъдието е представлявано в съдебното заседание на 31.01.2001 г. от юрисконсулт Д., който изрично е направил искане за присъждане на разноски. По делото са представени и писмени бележки от началник отдел „АПО”, поради което съдът приема, че процесуално представителство по делото действително е осъществено. Разноски следва да бъдат присъдени в размер на 150 лв., съгласно минималният такъв по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховния административен съд, трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА С. С. Н., с адрес: [населено място], [улица], бл. № 3, вх. В, ап. 13 да заплати на Министерство на правосъдието на Република България сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Веселина Кълова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Галина Христова
/п/ Тодор Петков