РЕШЕНИЕ



№ 5666
София, 30.04.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар
Анелия Станкова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя
ВАНЯ АНЧЕВА

по адм. дело №
2038/2010


Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Р. Г. Г. - Т. срещу заповед № ЛС-И-1218/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието, подписана при условията на заместване от заместник-министър Д. М., с която на основание чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ, във връзка с чл. 312, ал. 2 и чл. 315 от с.з., на жалбоподателката, в качеството й на съдия по вписванията при Районен съд – Разлог е наложено дисциплинарно наказание "Забележка" по чл. 308, ал. 2, т. 1 ЗСВ.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, в частност с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) – основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателката твърди, че мотивите на заповедта са вътрешно противоречиви, че не е налице неспазване на правилата на производството по вписване на обстоятелства в имотния регистър, предписани от ГПК и ПВ, както и че не е допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3) ЗСВ.
Ответникът – министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. С., моли жалбата да бъде отхвърлена.
Върховният административен съд, седмо отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ от лице с правен интерес, а по същество – за неоснователна по следните съображения:
За да постанови налагането на дисциплинарно наказание "Забележка" административният орган е приел, че съдията по вписванията Р. Т. се е произнесла с резолюция "Да" по молба - уведомление вх. № 18/03.07.2009 г. на Службата по вписванията – [населено място] на датата на подаването й от лицето П. Х. – английски гражданин, в качеството му на изпълнителен директор на "Ол С. К. О. Асосиейтс Л.", с искане за отбелязване на настъпили промени в субектите на учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, предявено на основание чл. 2 и чл. 17, б. "а" ПВ, във връзка с чл. 73, чл. 74, чл. 99 и чл. 171 от Закона за задълженията и договорите. Наказващият орган е счел посочената резолюция за лаконична и твърде недостатъчна, за да представлява ясно волеизявление относно предмета на одобреното вписване, като в хода на назначената проверка по дисциплинарното производство е изяснено, че резолюцията се е отнасяла за отбелязване на настъпили промени в договорна ипотека, но не и за учредяване на законна ипотека, каквото всъщност е извършено. Непрецизността на резолюцията според мотивите на заповедта е създала съмнения относно вида на подлежащата на вписване ипотека и е способствала за допуснатите от служителите на Агенцията по вписвания грешки в предмета на вписването и в партидите на имотите, по които то е извършено. Наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 570, ал. 1 ГПК, приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес, която изисква разпореждането за вписване да съдържа имената на съдията по вписванията, дата, подпис и кратък диспозитив относно обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 9, ал. 1 ПВ, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (редакция ДВ, бр. 33/2009 г.) и е наложил обжалваното дисциплинарно наказание, като е изложил мотиви относно тежестта на нарушението, това, че е извършено за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, чистото дисциплинарно досие на съдията по вписванията и е съобразил дадените от нея писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.
Като прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваната заповед и разгледа доводите на страните, съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона.
Не се спори от страните относно фактическите обстоятелства по делото, а именно, че по молба от 03.07.2009 г. на английския гражданин П. Х. за отразяване на настъпила суброгация (промяна на кредитора) по договорна ипотека върху недвижими имоти, жалбоподателката в качеството й на съдия по вписванията в Службата по вписвания – [населено място], след извършена надлежна проверка на молбата и приложените към нея документи се е произнесла с разпореждане "Да", като е посочила датата на постановяването му и се е подписала под него. При изпълнението на разпореждането е допусната грешка от служителите в цитираната служба, като вместо поисканото отразяване на промяната в страните по договорната ипотека, е вписано учредяване на законна ипотека върху въпросните недвижими имоти.
При тези данни съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на административнопроизводствените правила на конкретното производство по ЗСВ, както и при наличие на материалноправно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателката.
Спазено е изискването на чл. 321 ЗСВ – абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание на съдия по вписванията, а именно на жалбоподателката Р. Т. е дадена възможност в 7-дневен срок от изготвяне на предложението за налагане на наказанието от главния инспектор от Инспектората към министъра на правосъдието да направи писмени възражения, които са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка по сигнал на [фирма], [населено място], в хода на която са проверени документите по случая и са установени описаните по-горе безспорни факти.
Действително, налице е непълнота на постановеното от жалбоподателката разпореждане относно обстоятелството, подлежащо на отразяване в имотния регистър в т.ч. и предвид факта, че служителите, които извършват отбелязванията в регистъра не притежават юридическо образование, а вероятно в случая не са имали и необходимия опит за отграничаване на дължимите действия във връзка с промените на страните по договорната ипотека от тези по учредяването на законна ипотека.
Съдът намира, че разпореждането във вида, в който е издадено, не предпоставя и не обуславя пряко допускането на цитираната грешка от служителите на Службата по вписванията. В същото време, предвид важността на извършваната правно-техническа дейност от тези служители и засягането на имуществени интереси от съществен мащаб, както и високо-рисковия характер на дейността на Службите по вписвания с оглед директното засягане на правната сфера на физически и юридически лица, е било наложително разпореждането да бъде постановено във вид, който да изключва дори минимална вероятност от допускане на грешка. Вземането на мерки в тази насока е задължение на съдията по вписванията, а именно, както е обоснована и обжалваната заповед, на основание общите правила на гражданския процес жалбоподателката е била длъжна да постанови диспозитив, в който да отрази обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване.
Допуснатият от жалбоподателката пропуск да разпореди, като опише дължимото за извършване действие от служителите, е основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност от материалноправна страна, т.к. предвид констатираната грешка в партидата на имотите, във връзка с недостатъчно пълното разпореждане на съдията по вписванията, следва изводът, че е налице дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 5 ЗСВ (в относимата към спора редакция), извършено виновно поради неполагане на необходимата грижа, която се изисква от съдията по вписванията с оглед на заеманата длъжност в съпоставка с изискванията към служителите, които се явяват само технически изпълнители на постановените от съдиите по вписванията разпореждания. Заемането на длъжност с властнически правомощия предполага по-високи изисквания към заемащия длъжността въз основа на презумпцията за отличителни качества, по-висока концентрация и отговорност в сравнение със средностатистическото лице, заето в сферата на публичната власт (служител от администрацията на съдебната власт). Ето защо, изложеното предполага и по-високи критерии при ангажиране на отговорността на лице, заемащо длъжност на пряко упражняване на съдебна власт, каквато е длъжността на съдията по вписванията.
Предвид горното, неоснователни са доводите за нарушение на чл. 9, ал. 1 ПВ, понеже в заповедта не е посочено, че жалбоподателката не е спазила предписания в посочената разпоредба вътрешен ход на производството по разглеждане на молбата. Напротив, посоченото в заповедта нарушение на цитираната разпоредба е във връзка с неформулирането на диспозитив на разпореденото вписване, мотив на обжалваната заповед, обсъден по-горе.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че заповедта е издадена не в предписаната от закона форма, т.к. няма фактически и правни основания за налагане на дисциплинарно наказание "Забележка". Както бе посочено, фактът на допуснато дисциплинарно нарушение е установен и същият е подведен под приложимата материалноправна норма за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, като е взета предвид тежестта на нарушението и липсата на наложени наказания към момента на издаване на заповедта.
Д. за несъответствие с целта на закона съдът счита за неоснователен, защото налагането на дисциплинарно наказание в случая предвид допуснатата грешка при отразяването на поисканото вписване е в съответствие със санкциониращата и превантивна цел на това дисциплинарно производство.
Въз основа на изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. Г. - Т., от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу заповед № ЛС-И-1218/18.12.2009 г. на министъра на правосъдието.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение:


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ваня Анчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Таня Вачева
/п/ Павлина Найденова