РЕШЕНИЕ



№ 5523
София, 23.05.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар
Илиана Иванова
и с участието
на прокурора
Лилия Маринова
изслуша докладваното
от председателя
ВАНЯ АНЧЕВА

по адм. дело №
1417/2006


Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), във връзка с чл. 258 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), отм., ДВ, бр. 17/24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.
Със Заповед № ЛС-03-2354 от 06.12.2005 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 36 д, ал. 3 от ЗСВ, чл. 253, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 1/30.01.2003 г. за структурата, организацията и дейносттта на охраната на органите на съдебната власт и предложение рег. № 6679/18.11.2005 г. на Главния директор на Главна дирекция "Охрана", поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, М. М. М., от [населено място], [улица], е освободен от длъжността "Инспектор принудително довеждане и призоваване" към Главна дирекция "Охрана", при областно звено "Охрана - Стара З." при Министерство на правосъдието (МП).
Срещу описания административен акт е постъпила в срок жалба от адресата М., с развити доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила при постановяването й, както и несъобразяване с преследваната от закона цел - отменителни основания по чл. 12, т. 3, 4 и 5 от ЗВАС.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита атакуваната заповед за постановена при наличие на визираното в съдържанието й материалноправно основание за прекратяване на правоотношението между страните.
Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 188 от ГПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, адресат на валиден административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената заповед № ЛС-03-2354 от 06.12.2005 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 253, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (отм.) е прекратено служебното правоотношение между страните поради обективна невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения.
Конкретните факти, обосноваващи възприетото от органа при произнасянето му основание, са посочени с цитираното в заповедта предложение с № 6679/18.11.2005 г. на Главния директор на Главна дирекция "Охрана" и докладна записка на служителя по сигурността на информацията от 28.10.2005 г., и се свързват с получен отказ за достъп на жалбоподателя до класифицирана информация, чието наличие е изискване на длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Към преписката са приложени утвърдено от министъра на правосъдието допълнение към Списък по чл. 37 от ЗЗКИ на длъжностите или задачите в МП, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Под № 3 в Списъка фигурира Главна дирекция "Охрана", за длъжността "Инспектор принудително довеждане и призоваване в областно звено", с ниво на достъп "Секретно". На същата дата е изготвено и допълнение към поименния Списък на длъжностните лица в МП за издаване на разрешение за работа с информация, класифицирана като държавна тайна, като под № 8 в него е отразено името на жалбоподателя М..
Няма спор и е видно от данните по делото, че с отказ № 113/14.06.2005 г., подписан от директора на Национална служба "Сигурност", на основание чл. 48 и чл. 57 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво "Секретно". Отказът е потвърден с решение на ДКСИ от 18.10.2005 г.
Въз основа на така изложените факти, административният акт е законосъобразен, като постановен при наличие на материалноправните предпоставки, съставляващи цитираното от органа основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона.
Служебното правоотношение на М. М. е прекратено на основание чл. 253, ал. 1, т. 12 от ЗМВР (отм.). чиито текст регламентира, че държавните служители в МВР се освобождават от служба при обективна невъзможност да изпълняват задълженията си. Касае се за бланкетна правна норма, поради което органът по назначаването е приел, че полученият отказ за достъп на служителя до класифицирана информация, обуславя такава невъзможност за изпълнение на служебните задължения, произтичащи от заеманата длъжност.
Разпоредбите на ЗМВР не съдържат нормативно определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за упражненото от органа субективно право. При липсата на легално определение на употребения от законодателя термин, се налага извършване на сравнителен анализ с разпоредби, уреждащи сходни правоотношения, за да бъде извлечен точният, вложен от нормотвореца смисъл. В контекста на регламентацията на Закона за държавния служител и Кодекса на труда, уреждащи идентични основания за уволнение, Върховният административен съд в постоянната си практика приема, че за да е законосъобразно прекратяването на правоотношението на база обсъжданото правно основание, е необходимо кумулативното наличие на три правно релевантни факта: 1). Да е създадена нова фактическа обстановка; 2). Същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3). Причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им.
В конкретния казус отказът за издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация, правилно е преценен като обективна пречка за изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя. Причината за създадената нова фактическа обстановка стои извън волята на страните по правоотношението и резултатът е породен от обстоятелства, за настъпването на които нито една от тях не е съдействала в една или друга степен. Снабдяването с разрешение за достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на служебни задължения или конкретно възложени задачи е специфично условие за изпълнение на възложената държавна служба. Това изискване е въведено с оглед статута на държавния орган, особеностите на сферата и отрасъла, към които се отнася, и характера на самата дейност. Снабдяването с такова разрешение е условие за заемане и изпълнение на възложената държавна служба, като постановеният от компетенен орган отказ за издаването му не прекратява служебното правоотношение, но задължително преустановява изпълнението му.
Видно от изложеното, налице са кумулативните изисквания за да се приеме съществуването на обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя - налице е фактическа промяна, която е извън волята на страните и която е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и до невъзможност за изпълнение на задълженията, произтичащи от процесната длъжност. Констатираното несъответствие с изискванията за изпълнение на длъжността, обосновава само по себе си обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Прекратявайки едностранно служебното правоотношение между страните на визираното в атакуваната заповед правно основание, при несъмнено установеното наличие на релевантните юридически факти, правопораждащи така упражненото субективно право, административният орган не е нарушил материалния закон.
Неоснователен е поддържаният в жалбата довод за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед, с оглед липсата на посочени фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 3 от З. административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването си. Фактически основания са юридическият факт, (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и въз основа на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - чл. 127, ал. 1 ГПК. Тъй като административният акт се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, още и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта поначало не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т.е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Същевременно фактическите и правни основания могат да се съдържат и в документи, различни от този на административния акт, ако последните изхождат от неговия издател. Ако изхождат от други органи или лица те следва да са приподписани от него, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 от З., т.к. в противен случай изявленията в документите не стават част от акта, дори той да препраща изрично към тях.
От документите по приложената към делото административна преписка е видно, че освен цитираното в заповедта предложение на Главния директор на Главна дирекция "Охрана" е налице и приподписана от министъра докладна записка на служителя по сигурността на информацията в МП, съдържаща всички релевантни за спора факти. Изискването за приподписване защитава истинността на документите, материализиращи административния акт. По този начин и в съответствие с ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК следва да се приеме, че заповедта за уволнението на М. М. е надлежно мотивирана. При наличните по делото доказателства се установи съществуването на цитираното основание за издаване на атакуваната заповед и след като административният орган e доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл. 28 от ЗВАС, вр. с чл. 42, ал. 1, пр. 4-то от З., Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. М., от [населено място], [улица], ап. 4, срещу Заповед № ЛС-03-2354/06.12.2005 г. на министъра на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на съда в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Особено мнение:


Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ваня Анчева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Юлия Ковачева
/п/ Виолета Главинова