Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на „Вабо-2005“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]за допълване на Определение №7499/29.07.2022 г. на Върховен административен съд (ВАС), постановено по адм. дело №6750/2021 г., в частта за разноските.

Молителят сочи, че тъй като определението, чието допълване се иска, е постановено в закрито заседание, той е бил лишен от възможността да представи списък на направените разноски и да ги претендира, поради което с молбата по чл. 248 ГПК представя такъв и иска присъждането на разноски за държавна такса в размер от 50 лв. и възнаграждение за адвокат в размер от 600 лв., за изплащането, на което представя доказателства.

Молбата е подадена от адв. П. Колев от Софийска адвокатска колегия.

Ответникът – Министерски съвет на Република България - в отговор на молбата изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 във вр. с чл. 81 ГПК. Като имуществено субективно право на страна в процеса то следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото.

Предпоставките, при които това право може да бъде удовлетворено, освен изхода от спора, са кумулативно: 1) своевременно направено искане; 2) реално направен разход и 3) надлежно доказан разход. В настоящия случай може да се приеме, че искането е направено своевременно, предвид че съдът се е произнесъл в закрито заседание, то страна правилно е предявила претенцията си непосредствено след узнаването на съдебния акт като е представила, както списък за направените разноски, така и доказателства.

За основателността на искането за присъждане на разноски доказването от страната на реално направените разноски, в рамките на процеса, следва да е пълно, т.е. трябва да е документално установено плащането на искания за възстановяване разход. Само заплатените в производството от страната разноски подлежат на възмездяване. Това следва от граматическото тълкуване на чл. 78 ГПК, както изрично е прието в Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012 г. (ТР №6/06.11.2013 г.)

От горното следва, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет и следва да бъде подкрепено със съответните доказателства. Доказателствата за сторените от страната разноски имат отношение към основателността на претенцията.

Видно от мотивите на съдебния акт, чието допълване в частта за разноските се иска, съдът не се произнесъл по направено още с първоначалната жалба искане за присъждане на направените в производството разноски.

Към датата на постановяване на определението - 29.07.2022 г. по делото са представени единствено доказателства за внесена държавна такса за жалба срещу административен акт от юридическо лице в размер от 50 лв., поради което искането за разноски до този размер е основателно и следва да бъде уважено.

Искането за присъждане на възнаграждение на адвокат в размер от 600 лв. е неоснователно, тъй като видно от представените, с искането за допълване, доказателства договорът за процесуално представителство и защита между дружеството-жалбоподател и представляващия го адвокат е сключен на 02.08.2022 г., т.е. след датата на постановяване на съдебния акт и възнаграждението е платено в брой на същата дата съгласно т. 3.2 от договора. Следователно няма доказателства в рамките на процеса - от подаването на жалбата до постановяването на крейния съдебен акт, да е било договорено и платено възнаграждение за адвокат, т.е. не са представени годни доказателства за реално направен разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, поради което искането за допълване на определението в тази част следва да бъде прието за неоснователно и съответно отхвърлено.

Предвид изложеното искането за допълване на Определение № 7499/29.07.2022 г. е основателно за доказаните разноски в размер от 50 лв и неоснователно за останалите разноски в размер от 600 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 7499/29.07.2022 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело №6750/2021 г., в частта за разноските както следва:

ОСЪЖДА Администрацията на Министерски съвет със седалище и адрес: гр. София, [улица]да заплати на „Вабо-2005“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], разноски по делото в размер от 50 лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Вабо-2005“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица]за допълване на Определение № 7499/29.07.2022 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело №6750/2021 г., в частта за разноските в останалата му част – за възнаграждение на адвокат в размер от 600 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.