Производството e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Финанс консулт груп“ ЕООД с [ЕИК] и адрес на управление в гр. Перник, подадена чрез пълномощници адв. В. Донков и адв. А. Йонкова, против две протоколни определения от 17.05.2022 г., постановени по адм. дело № 11752/2018 г.: 1. с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството от 28.03.2022 г., насочена срещу протоколно определение на съда от 22.03.2022 г., и същата е върната на подателя й и 2. с което е оставена без разглеждане исковата молба, насочена срещу НАП, поради неизпълнение на указания на съда, дадени с Определение № 2426 от 05.04.2021 г. в частта му по точки от 1 до 8, без т. 6, и е прекратено производството по делото в тази част.

Частният жалбоподател излага съображенията си за неправилност, недопустимост, „евентуално нищожност“ на обжалваните актове и иска тяхната отмяна. Алтернативно моли делото да се върне за „ново разглеждане от друг състав“.

Върховният административен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и приложените по делото доказателства, намери за установено следното.

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По същество е частично основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е депозирана искова молба вх. № 31578 от 07.11.2018 г., с която „Финанс консулт груп“ ЕООД е предявила иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу НАП – София, с който претендира ответникът да бъде осъден да заплати на търговското дружество обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 2 600 000 лв., претърпени от Ревизионен акт № 2031311054 от 17.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, обявен за нищожен с влязло в сила Решение № 2673 от 21.04.2017 г., постановено по адм. дело № 4696/2015 г. от АССГ, „ … заедно със свързаните вътрешни с него, и съответно нищожни ИАА за предварително обезпечение и служебна дерегистрация по ДДС, както и: неимуществени вреди в размер на 800 000 лв. и лихви – 332 150. 73 лв. за период от 17.07.2014 г. до 01.11.2018 г. до окончателното издължаване …“ . Направени са доказателствени искания и са приложени писмени доказателства под опис.

Тази искова молба е приета от съда за неотговаряща на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложими на осн. чл. 144 АПК, тъй като съдът е преценил, че не са изложени ясно обстоятелствата, на които се основава искът, нито е формулирано ясно в какво се състои искането.

В тази връзка исковата молба, съгласно приложените по делото доказателства, е оставяна без движение и на подателя й са давани указания със следните актове на първостепенния съд: Разпореждане от 29.11.2018 г. (л.57), Разпореждане от 04.01.2019 г. (л.63), Определение № 4846 от 27.06.2019 г. (л.79), протоколно определение от 05.11.2019 г. (л.88-89), Определение № 6524 от 02.09.2020 г. (л.128-130), Определение № 9233 от 15.12.2020 г., постановено след отменително Определение № 14466 от 23.11.2020 г., по адм. дело № 12111/2020 г. на ВАС (л.136-138) и Определение № 2426 от 05.04.2021 г. (л.310-318).

В отменителните актове на ВАС – Определение № 14466 от 23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 12111/2020 г. и Определение № 10775 от 26.10.2021 г., постановено по адм. дело № 9581/2021 г. ВАС също е дал указания по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на закона.

Въпреки многобройните уточняващи молби, депозирани в рамките на изминалите 4 години - вх. № 36289 от 20.12.2018 г. (л.63-64); вх. № 2895 от 3.01.2019 г. (л.68-69); вх. № 21515 от 10.07.2019 г. (84-85), вх. № 33236 от 04.11.2019 г. (л.96-97) и вх. № 35987 от 27.11.2019 г. (л.109-124); вх. № 1849 от 20.01.2021 г. с приложени писмени доказателства (л.142-302); вх. № 13884 от 21.04.2021 г. (л.317-322); вх. № 10517 от 21.03.2022 г. (л.344-347); вх. № 11435 (л.353-356) и № 11436 от 28.03.2022 г. (л.359-362), за решаващия съд исковата молба все така е останала неясна и неотговаряща на изискванията на закона.

Независимо от становището, че исковата молба страда от недостатъци, които страната следва да изправи, с Определение № 4846 от 27.06.2019 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание за 05.11.2019 г., конституирал е страните и отново е дал указания за поправяне на исковата молба, както и по доказателствената тежест.

В проведеното на 05.11.2019 г. о.с.з. е оставил исковата молба без движение с указания.

В проведеното на 14.12.2021 г. о.с.з., с оглед на отменителното Определение № 10775 от 26.10.2021 г. на ВАС, е дал ход на делото в отсъствие на пълномощниците на ищеца и е докладвал, че: „ … Предмет на делото е производството относно тази част, в която прекратяването е отменено, а именно: за претендираните от дружеството 90 000 лв. пропуснати ползи, вследствие на дейност от строителството за периода 2013 г., 2014 г. и 2015 г.“.

В заседанието, проведено на 22.03.2022 г. съдът е дал указания на ищеца, като в отново е очертал предмета на делото като: „ … претенция от 10 000 лв. загуби и 90 000 пропуснати ползи от строителство, не и установяването на други пропуснати ползи от други дейности … „

Срещу това определение ищцовата страна е подала две отделни молби, подадени на 28.03.2022 г. с адресат решаващия съд и частна жалба вх. № 11502 от 28.03.2022 г. с адресат Върховния административен съд: С молбата вх. № 11435 е поискано както поправка на допусната фактическа грешка, така и поправка и допълване на протоколното определение от заседанието, проведено на 22.03.2022 г., на осн. чл. 151, ал. 1 ГПК, и двете искания във връзка с очертания от съда предмет (л.354) - претърпени загуби от дейност в строителството в размер на 90 000 лв., а не цялата искова претенция.

По тази молба първоинстанционният съд, след като е разпоредил препис от нея да се изпрати на ответната страна за становище, не се е произнесъл по реда на чл. 151, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК.

С втората молба – вх. № 11436, на осн. чл. 253 вр. чл. 247 ГПК, страната е поискала от решаващия съд да поправи явна фактическа грешка и да отмени „ … протоколното определение потвърдено и в протоколно определение в открито съдебно заседание от 22.03.2022 г. по отношение предмета на делото и предмета на предявения иск, съобразно задължителните указания на ВАС по делото“.“ Съдът е администрирал и тази молба, но отново не се е произнесъл по реда на чл. 247, ал. 3 ГПК.

С частната жалба вх. № 11502 от 28.03.2022 г. ищцовото дружество е поискало от касационната инстанция отмяна на протоколното определение от 22.03.2022 г. поради „порочни процесуални действия на съда – преграждане на по-нататъшния ход на делото и постановяване на друг акт, с който делото да се върне на същия съд, в друг състав за ново разглеждане.“.

Съдът е наредил препис от частната жалба да бъде изпратен на ответната страна за становище в посочения срок.

В заседанието си от 17.05.2022 г. съдът е постановил обжалваните определения.

При тази фактическа установеност настоящият състав приема следното:

І.

Протоколното определение от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 11752/2018 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството от 28.03.2022 г., с която се иска отмяна на протоколно определение на съда от 22.03.2022 г. е правилно и като такова следва да остане в сила.

Както е посочил съда в мотивите си протоколното определение от 22.03.2022 г. е свързано с указания по хода на делото и по-точно с разпределение на доказателствената тежест - задачи на експертизата, която е поискана от ищцовата страна. Вярно е, че тези задачи съдът е свързал с „ … претенция от 10 000 лв. загуби и 90 000 лв. пропуснати ползи от строителство, не и установяването на други пропуснати ползи от други дейности …“, но това не означава, че в по-нататъшния ход на делото, след уточняване на иска/исковете задачите към експертизата не могат да бъдат разширени.

Ето защо извода на съда, че този акт на съда не попада в обхвата на чл. 229, ал. 1 АПК е обоснован и правилен.

Въз основа на казаното в тази част определението следва да бъде оставено в сила.

ІІ.

Протоколното определение от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 11752/2018 г. по описа на АССГ, с което „исковата молба на „Финанс консулт груп“ ЕООД срещу НАП е оставена без разглеждане, поради неизпълнение на указанията, дадени в Определение № 2426 от 05.04.2021 г. в частта му по точки „от 1 до 8, без 6“ и производството по делото в тази част е прекратено е неправилно.

За да мотивира този резултат съдът е приел, че с Определение № 2426/ 05.04.2021 г. на страната са дадени конкретни указания, които, предвид съдържанието на молбата от 21.04.2022 г. (л.317 и сл.), не са били изпълнени. Приел е още, че не следва да се дава поредна възможност на ищеца да уточни исковата си претенция, поради което е счел, че са налице основанията на чл. 158, ал. 3 АПК и е постановил своя акт.

На първо място не кореспондира с доказателствата по делото приетото от съда, че указанията му не са били изпълнени в предоставения срок. Препис от определение № 2426/2022 г. пълномощник на ищеца е получил на 19.04.2022 г. (л. 316). На 21.04.2022 г. „Финанс консулт груп“ ЕООД, чрез пълномощниците си, е депозирало молба вх. № 13884, с която препраща към предходна молба „ … от 18 страници съгласно счетоводните книги на дружеството и твърденията на ищеца по делото“, като тази молба е депозирана във връзка с указанията на ВАС, дадени в Определение № 14466/23.11.2020 г. по адм. дело № 12111/2020 г. и в Определение № 9233 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 11752/2018 г., дадени от АССГ (визира молба вх. № 1849 от 20.01.2021 г. – л.142-159 от делото, към която са приложени писмени доказателства – л.161-л.302).

Съдът е приел, че молбата от 20.01.2022 г. не е относима, тъй като е подадена преди протоколното определение от 05.04.2022 г., с което са дадени конкретните указания.

Съгласно дадените от ВАС указания в Определение № 14466 от 23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 12111/2020 г. ищецът е следвало да уточни: 1. дали претендира обезщетенията за вреди от актовете и действията, издадени и извършени в хода на ревизионното производство или поотделно от всеки от тях, като, ако е налице втората хипотеза – да уточни размера на всеки от исковете; 2. да конкретизира твърденията си за настъпили неимуществени вреди, както и да уточни периода, за който се претендира обезщетението за тях; 3. да уточни обжалвано и отменено ли е постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки и да представи доказателства в тази връзка.

В молбата от 20.01.2021 г. страната е уточнила претенцията като е посочила актовете, от които твърди да са причинени имуществените й вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, а именно: 1. Заповед за възлагане на ревизия № 1306888 от 23.07.2013 г., изм. със Заповед за възлагане на ревизия № 1306888/23.07.2013 г. – конкретен размер на иска за обезвреда от този акт не е посочен ; 2. Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, изх. № 4020/26.07.2013 г. по описа на ТД на НАП – София, с което е наложено предварително обезпечение на публично вземане в очакван размер ат 1 336 500 лева, за което не са посочени данни да е обжалвано и отменено по съответния законов ред. В тази връзка наложен запор върху налични и постъпващи суми в конкретни банки на осн. чл. 202, ал. 1 ДОПК в размер на 1 214 369 лв. и запор върху движими вещи, собственост на дружеството, на осн. чл. 201 ДОПК, с обща балансова стойност 122 130. 40 лв. (или общо 1 336 500 лв. като последица от Ревизионния акт № 20313111054/17.07.2014 г. - ?); 3. Акт за служебна дерегистрация по ДДС - конкретен размер на иска за обезвреда от този акт не е посочен, не е посочено също дали е обжалван и отменен; 4. Невъзвърната инвестиция в размер на 2 000 000 лв., (като последица от същия Ревизионен акт № 20313111054/17.07.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, прогласен за нищожен с Решение № 2673/21.04.2017 г. по адм. дело № 4696/2015 г. на Административен съд София-град).

Неимуществените вреди – накърняване на доброто име и репутация на търговското дружество – се претендират в размер на 800 000 лв.

Така очертания предмет на спора не е възприет от съда и той отново е дал указания с протоколно определение от 05.04.2022 г.

Всички, описани в настоящите мотиви указания на съда за изправяне на недостатъците в исковата молба всъщност не водят до изясняване на предмета на спора. В резултат, за ищеца, чиято е доказателственат тежест, се явява невъзможно да изпълни дадените му указания и съответно да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на закона.

Предвид изложеното определението на съда в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия по изпълнение на указанията, дадени в Определение № 14466 от 23.11.2020 г., постановено по адм. дело № 12111/2020 г. от тричленен състав на ВАС. Указанията на съда, които следва да бъдат дадени на ищеца трябва да кореспондират на фактическия състав на приложимата материалноправна норма – чл.1, ал. 1 ЗОДОВ и отменителния акт на ВАС - Определение № 14466 от 23.11.2020 г.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 11752/2018 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Финанс консулт груп“ ЕООД от 28.03.2022 г., насочена срещу протоколно определение на съда от 22.03.2022 г., и същата е върната на подателя й.

ОТМЕНЯ Определение от 17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 11752/2018 г., с което е оставена без разглеждане исковата молба, насочена срещу НАП, поради неизпълнение на указания на съда, дадени с Определение № 2426 от 05.04.2021 г. в частта му по точки от 1 до 8, без т. 6, и е прекратено производството по делото в тази част.

ВРЪЩА делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.