Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на „Черноморски бряг“ ЕАД, подадена чрез процесуалния представител адв. Гебрев, срещу определение № 1077 от 05.07.2022 г., постановено по адм. дело № 952/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разрешение за строеж № В-30/25.10.2016 г., издадено от главен експерт „Архитектура и строителство“ /АС/ при Община Бургас и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът - главен експерт „АС“ при Община Бургас, чрез пълномощника юрк. Алексиев, в срока по чл. 232 от АПК в писмено възражение по частната жалба изразява съображения за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че жалбоподателят не е адресат на акта и не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, имащи право да обжалват разрешението за строеж и за него не е налице правен интерес от оспорването му.
Определението е правилно.
Допустимостта на съдебното производство по оспорване законосъобразността на индивидуален административен акт е обвързана съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който в конкретния случай по отношение на разрешенията за строеж произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно посочената разпоредба, заинтересувани лица по чл.149, ал. 1 от ЗУТ са: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185, ал. 1 – собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; в случаите по чл. 185, ал. 2 – собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Тази разпоредба изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж, като обединяващ признак за принадлежността към него при всички хипотези по т. 1 – т. 4 на нормата е титулярството на право на собственост или ограничено вещно право върху определен поземлен имот, сграда или обект в нея. Жалбоподателят, както обосновано е приел и административният съд, не попада в нито една от тези категории, тъй като не е собственик на засегнат от процесното разрешение за строеж недвижим имот, не е носител на ограничени вещни права върху него, не е и възложител. След като не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, жалбоподателят няма правен интерес да обжалва процесното разрешение за строеж. Критериите за признаването на правния интерес са обективни и изчерпателно изброени в специалната норма, като извън тях оспорването на строително разрешително според действащия закон е недопустимо. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване и е пречка да се извърши съдебна проверка по същество на посоченото от частния жалбоподател строително разрешение. В тази връзка следва да се има предвид също така, че твърденията на частния жалбоподател, че през неговият имот ще бъде осъществен достъпа до имота /съседен/, за който е издадено обжалваното разрешение за строеж, не аргументират легитимация за обжалване на това разрешение за строеж.
Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.
При този изход на делото разноски в полза на частния жалбоподател пред настоящата инстанция не следва да се присъждат.
Предвид направеното искане от ответника по частната жалба за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Бургас сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1077 от 05.07.2022 г., постановено по адм. дело № 952/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Черноморски бряг“ ЕАД с [ЕИК] с адрес, град София, [улица], да заплати на община Бургас сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.