Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. Сертов, в качеството му на управител на „Аделаида груп“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. Т. Димов – АК Пловдив, срещу Определение (№ 1583 от 21.10.2021 г.), постановено по адм. дело № 1602/2021 г.по описа на Административен съд- Пловдив, с което жалбата му е оставена без разглеждане.

В частната жалба не се сочат конкретни отменителни основания. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане на делото „с указания за разглеждане на жалбата по същество“.

В срока по чл. 232 АПК насрещната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез пълномощника си юрк. П. Маршавелска, е депозирал възражение, с което оспорва основателността на частната жалба. Към него са приложени Уведомително писмо изх. № 02-160-2600/16552 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., адресирано до „Аделаида груп“ ЕООД във връзка с подадено от търговското дружество заявление за подпомагане № УИН 16/200619/01948 и справка от СЕУ, от която е видно, че към датата на депозиране на възражението кандидатът не е изтеглил своето УП, нито е посетил ОД на ДФ „Земеделие“. С оглед на това моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е мълчаливия отказ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за подпомагане на жалбоподателя през стопанската 2018/2019 година по негово искане за подпомагане на зеленчукопроизводство по посочени схеми и мерки, базирани на декларирани площи, както и Уведомително писмо изх. № 01-162-2600/304 от 29.10.2019 г., както и отказ за промяна на констатациите при извършени проверки (първоначална и допълнителна).

След направените уточнения и въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, съдът е приел за установено следното:

1. По подаденото от „Аделаида груп“ ЕООД заявление за подпомагане с УРН 522078, УИН: 16/200619/01948 е извършена проверка за допустимост на декларираните площи с констатации, описани в приложения доклад, като допустимостта на всеки парцел е установена чрез физическа проверка на място, чрез методи за дистанционно наблюдение, използващи спътникови изображения или комбинация от двата метода спрямо критериите в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Към Уведомителното писмо изх. № 01-162-2600/304 от 20.09.2019 г. е приложен доклад за проверка и е указана възможност за забележки и възражения в писмен вид, както и срок за депозирането им.

По повод подаденото от търговското дружество възражение, в което е изразено несъгласие с констатациите в доклада за проверка на площите, е извършена допълнителна административна проверка по подаденото заявление от отдел Контролни проверки, дирекция Технически инспекторат, която е потвърдила, че констатациите на експертите от дирекция Технически инспекторат са коректни и са в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ – РА. До търговското дружество е изпратено Уведомително писмо изх. № 01-162-2600/304 от 29.10.2019 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ във връзка с констатациите при допълнителната проверка.

2. Обжалваното Уведомително писмо изх. № 01-162-2600/304 от 29.10.2019 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ е част от административното производство по подаденото заявление за подпомагане, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. На оспорване подлежи крайният акт.

3. Според направените от страните уточнения на обхвата на оспорване, мълчалив отказ за произнасяне по заявлението за подпомагане не е предмет на конкретния спор.

4. Административният орган следва да съобрази и обстоятелството, че по инициатива на Административен съд Велико Търново е отправено преюдициално запитване по адм. дело № 577/2020 г., по което е образувано дело С-217/21 г.

При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е приел оспорването за недопустимо на осн. чл. 159, т. 1 АПК и е постановил своя акт.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с изясняване на предмета на спора съдът от първата инстанция е дал конкретни указания на оспорващия. Съгласно направените от последния уточнения от 06.07.2021 г. предмет на оспорване е „Уведомително писмо 01-162-2600/304 от 20.09.2019 г. на длъжностно лице при ДФЗ“ (л.9), а след получаване на отговора на ответната страна, с молба от 06.10.2021 г., пълномощникът на оспорващия е посочил, че поддържа жалбата срещу Уведомително писмо 01-162-2600/304 от 21.10.2019 г., „… съставено и изпратено във връзка с възраженията … против Доклад за проверка, получен … на 7.11.2019 г.“.

С оглед на така очертания предмет на спора съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу актове, неподлежащи на съдебен контрол за законосъборзност.

Обосновано и правилно в случая съдът е приел, че липсва годен за обжалване индивидуален административен акт, с който да са засегнати пряко и непосредствено права и законни интереси на жалбоподателя, или от който да произтичат за него задължения, поради което посочените в уточняващите молби от 06.07. и от 06.10.2021 г. актове не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност.

Правилно съдът е приел, че отправените до търговското дружество уведомителни писма № 01-162-2600/304 от 20.09.2019 г. и № 01-162-2600/304 от 29.10.2019 г. нямат белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В тях не се съдържа и волеизявление, което да указва или разпорежда задължения за оспорващия, поради което не попадат и в обхвата на чл. 21, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 АПК. Тези писма имат единствено информативен характер, те са част от производството по издаване на крайния индивидуален административен акт - уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ.

При това положение, като е приел, че са налице основанията по чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1583 от 21.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1602/2021 г по описа на Административен съд -Пловдив.

Определението е окончателно.