Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев срещу определение № 5493 от 07.06.2022 г. по адм.д. № 1401/2022 г., на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба против Указание за задълженията на органите на прокуратурата при осъществяване на правомощията на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /НБКСРС/, утвърдено със заповед № РД-02-42/20.11.2015 г., изм. и доп. със заповед № РД-02-11/25.04.2019 г. на главния прокурор и е прекратено производството по делото.

Счита за неправилен извода на съда, че указанието има вътрешнослужебен характер, юридическа сила и действие единствено за органите на прокуратурата и длъжностните лица, но няма насоченост извън органите за които се отнася. Позовава се на решение на Конституционния съд по к.д. № 18/1995 г., в пар.6, абзац втори, съгласно което не могат да се изключат случаи, когато под формата на тълкуване на норма от по- висок ранг или указания до подчинените органи се нарушават или застрашават правата или законните интереси на граждани и/или юридически лица. Излага доводи, че не е изследван правния характер на акта, налице ли е засягане на субективни права и законни интереси с указанието като цяло или с конкретно атакуваните две негови разпоредби - съответно на т. 7.2 и т.7.3 /неправилно посочени в жалбата като т.8.2 и т.8.3/, с които е ограничен достъпът на представителите на НБКСРС до определени материали от производствата, като искането за използване на специални разузнавателни средства, а правомощията на НБКСРС за проверки по реда на ЗСРС са предоставени именно за осъществяване на контрол върху правомерното използване на СРС, ефективното изпълнение на функциите на НБКСРС и е гаранция за защита на правата на гражданите и юридическите лица.

Постъпило е писмено възражение от процесуалния представител на главния прокурор. Счита, че правилно е прието, че указанието е с вътрешнослужебен характер и има юридическа сила и действие единствено за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа подчиненост спрямо издателя на акта, както и че липсва пряк и непосредствен интерес от обжалване, тъй като указанието не засяга или застрашава права и законни интереси на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна. .

За да остави без разглеждане подадената жалба тричленният състав на съда е приел, че оспореният акт е указание, прието със заповед на главния прокурор, в съответствие с очертаните от закона правомощия в чл. 138, т. 4 / т. 6/ от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. С оспорения акт, главният прокурор е създал правила за поведение, отнасящи се до подчинените му органи и длъжностни лица в системата на Прокуратурата на Република България при осъществяване на правомощията на НБКСРС. С него се създават задължения за административните ръководители на прокуратурите и Националната следствена служба, техните заместници, прокурорите и следователите, както и за служителите на администрацията на ПРБ, които осъществяват функции по Закона за защита на класифицираната информация. Целта на указанието е да се създадат необходимите условия за безпрепятственото упражняване на законовите правомощия от страна на НБКСРС.

Направил извод, че оспореното указание не отговаря на кумулативно изискуемите критерии за подзаконов нормативен акт поради характера на акта и неговото съдържание, прието е от орган на съдебната власт до определяем кръг субекти – органите и длъжностните лица в системата на Прокуратурата, при осъществяване на правомощията на НБКСРС, поради което създадените с него правила нямат насоченост извън органите за които се отнася. Указанието е акт с вътрешнослужебен характер и има юридическа сила и действие единствено за органите и длъжностните лица, които се намират в йерархическа подчиненост спрямо издателя на акта, съставлява вътрешни правила.. Допълнително са изложени съображения, че доводите на жалбоподателя за препятстване на членовете на НБКСРС да извършват пълноценно и задълбочено проверките, които са им законово вменени, наред с данните за действително извършена от НБКСРС проверка по подаден от него сигнал, не обосновават наличието на пряк и непосредствен интерес от претендираното оспорване. Оспореното указание пряко не отнема права на жалбоподателя, текстът на оспорения акт в нито една част не рефлектира пряко и негативно в правната сфера на жалбоподателя.

Определението е правилно като резултат.

Обжалваното указание е утвърдено със заповед № РД-02-42/20.11.2015 г., изм. и доп. със заповед № РД-02-11/25.04.2019 г. на главния прокурор. Действащата към този момент разпоредба на чл. 138, т. 6. ЗСВ предвижда, че главният прокурор издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 5 /предишна/. Понастоящем чл. 138, ал.1, т. 6 предвижда, че главният прокурор издава писмени инструкции и указания относно дейността на прокуратурата в изпълнение на функциите си по чл. 136, ал. 6, които се публикуват на интернет страницата на Прокуратурата на Република България в 7-дневен срок от издаването им. В този смисъл правилно е прието, че указанията представляват вътрешнослужебен акт. Правилно съдът се е позовал на чл. 2, ал.2, т. 3 АПК, съгласно който разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая не се установява да се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, тъй като не се установява изрично оспорените разпоредби да противоречат на закона или да ограничават законовите разпоредби.

Съгласно чл. 34б, ал.1 от ЗСРС Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, е независим държавен орган, който осъществява наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез специални разузнавателни средства, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Чл. 34е от ЗСРС предвижда, че за изпълнение на задачата по чл. 34б, ал. 1 Националното бюро извършва дейности по: 1. изискване в рамките на своята компетентност на информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20; 2. проверка на редовността на водене на регистрите при органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 за тяхната дейност по закона заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства, както и за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация; 3. даване на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация.

Съгласно т.7.1 от Указанието членовете на НБКСРС, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на пълен достъп до всички документи и регистри във връзка с използването и прилагането на СРС, до всички документи и регистри във връзка със съхраняването на информацията, придобита чрез СРС, както и до всяко помещение /регистратура за класифицирана информация/, в което се съхраняват такива документи.

7.2. Компетентността на НБКСРС /наблюдение на процедурите ...” - чл. 34б ал. 1 ЗСРС/ изключва възможността при проверките да се изискват други документи освен тези по т. 7.1. Разпоредбите на чл. 34б ал. 1 ЗСРС и чл. 34е ал. 4 ЗСРС изключват възможността членовете на Бюрото и служителите, които ги придружават, да изискват и да се запознават със самите прокурорски преписки и досъдебни производства - изцяло или само с отделни доказателствени материали. Преценката на доказателствата и на водените действия по разследването е изцяло извън правомощията по закон на НБКСРС. Това касае и резултатите от прилагането на СРС - веществените доказателствени средства.

7.3. При направено писмено искане в хода на проверката за запознаване и с доказателства по делото, включително и с веществени доказателствени средства, придобити по реда на ЗСРС, компетентен да се произнесе е само наблюдаващият прокурор /чл. 198 НПК/.

Точка 7.1 от Указанието, че членовете на НБКСРС, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на пълен достъп до всички документи и регистри във връзка с използването и прилагането на СРС, до всички документи и регистри във връзка със съхраняването на информацията, придобита чрез СРС, както и до всяко помещение /регистратура за класифицирана информация/, в което се съхраняват такива документи, съответства на чл. 34е, ал. 4 от ЗСРС, съгласно която за изпълнение на дейностите по ал. 1 членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, имат право на достъп до: 1. всички документи във връзка с използването и прилагането на специални разузнавателни средства; 2. всички документи във връзка със съхраняването и унищожаването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства; 3. всяко помещение, в което се съхраняват документи по т. 1 и 2.

Съгласно чл. 34е, ал. 1, т. 2 от ЗСРС Националното бюро извършва дейности по проверка на редовността на водене на регистрите заедно със съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Приложението на тази разпоредба не се препятства с указанията. В този смисъл неоснователни са доводите, че в указанието е изключен достъпа на НБКСРС до исканията за използването и прилагането на специални разузнавателни средства.Това, че исканията за използването и прилагането на специални разузнавателни средства не са изрично посочени, като част от документите, до които имат право на достъп членовете на НБКСРС, не означава, че са изключени от достъпа, записано е, че имат достъп до всички документи.

В чл. 34е, т. 2 от ЗСРС са посочени документите които могат да бъдат изискани от НБКСРС - съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на специални разузнавателни средства и указанието по т.7.2, във връзка с т. 7.1 не противоречи на тази законова разпоредба, поради което не е ограничително. Относно т.7.3 от Указанията, че при направено писмено искане в хода на проверката за запознаване и с доказателства по делото, включително и с веществени доказателствени средства, придобити по реда на ЗСРС, компетентен да се произнесе е само наблюдаващият прокурор /чл. 198 НПК/, също не се установява противоречие със закона, посочена е законовата разпоредба на НПК, не се твърди да има приложими други законови разпоредби, поради което не се установява нарушение на закона и относно т.7.3 от Указанието. След като указанието в посочените изрично точки съответства на закона и не го ограничава, не може с него да се нарушават права и законни интереси по смисъла на чл.2, ал.2, т. 3 АПК.

Жалбоподателят по делото Н. Неделчев е обосновал правния си интерес от оспорването, с оглед на това, че вследствие на негов сигнал, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е извършило проверка дали спрямо него лично са прилагани неправомерно специални разузнавателни средства, като счита, че въз основа на издаденото указание, НБКСРС е възпрепятствано да извършва пълна, всестранна и обективна проверка в рамките на законовите си правомощия. Съгласно чл. 34б, ал.1 от ЗСРС НБКСРС е държавен орган и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. При положение, че се приема, че Указанията, включително в изрично обжалваната част по т.7.1 и 7.2 не засягат права и свободи или законни интереси, не следва да се обсъжда наличието на личен и пряк интерес на жалбоподателя за оспорването му.

С оглед на това обжалваното определение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Петчленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5493 от 07.06.2022 г. по адм.д. № 1401/2022 г., на Върховния административен съд, Второ отделение.

Осъжда Н. Неделчев да заплати на Прокуратурата на РБ разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.