Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на "УниКредитБулбанк" АД, подадена чрез пълномощник, против решение № 123 от 10.01.2022 г., постановено по адм.д. № 3519/2021 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил мълчалив отказ на дружеството да открие платежна сметка за основни операции по подадено от С. Махбуб, гражданка на Афганистан, заявление от 12.02.2021 г. Според касационния жалбоподател решението е недопустимо, тъй като липсва годен предмет на оспорване, който да обуславя правен интерес от съдебно обжалване. Алтернативно излага доводи за неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че няма задължение по закон да се произнася с мотивиран изричен акт по така подаденото заявление, който да бъде оспорван по съдебен ред. Според дружеството редът за оспорване отказите за откриване на платежна сметка в банка се разглеждат по реда, предвиден в чл. 174 от Закона за платежните услуги и платежните документи (ЗПУПД), т.е. по предвидена от законодателя вътрешна процедура. По същество оспорва изводите на съда, като навежда твърдения за постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Дружеството твърди, че съдът не е събрал и обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е допуснал събирането на поискани от страната писмени и гласни допустими и относими доказателства. Сочи, че съдът е достигнал до правните си изводи след обсъждане и приемане на противоречиви доказателства, които не установяват по категоричен начин, че заявителката е с установен адрес и доходи; че откриването на сметка, предвид наличието на предходни сметки на заявителката в банката, не е свързано със съмнителни операции. По подробно изложени доводи иска обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото като недопустимо или, алтернативно, отмяна на съдебното решение и отхвърляне по същество на подадената от С. Махбуб жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Ответникът С. Махбуб, гражданка на Афганистан, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и поддържа съображенията, изложени в писмения отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери допустимостта и основателността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че С. Махбуб, гражданка на Афганистан, пребивава в Република България по силата на предоставен й с решение на Държавната агенция за бежанците № 2 от 7.01.2019 г. хуманитарен статут. На 12.02.2021 г. Махбуб е подала искане пред "УниКредит Булбанк" АД за откриване на платежна сметка за основни операции и е попълнила въпросник по образец с приложения. С писмо банката е поискала представяне на конкретни документи, които лицето е изпратило на 10.03.2021 г. - договор от 17.12.2000 г., сключен с Върховния комисариат за бежанците при ООН, съгласно който тя изпълнява срещу заплащане дейност като изследовател/преводач, както и копие от сключен договор за наем от 17.02.2021 г. на жилище в гр. София. Други документи банката не е поискала да бъдат представени. Десетдневният срок за произнасяне на органа по чл. 119, ал. 3 ЗПУПС е изтекъл на 22.02.2021 г., понеделник, тъй като крайната дата 20.02.2021 г. е в събота, почивен ден.
На 23.03.2021 г. С. Махбуб, чрез пълномощника си, е уведомена по електронната поща с писмо от "консултант клиенти" на банката, че "искането е отказано от страна на банката и сметката ще бъде закрита". От данните по делото е видно, че с предходно писмо от 15.01.2021 г. "УниКредит Булбанк" АД е отправила двумесечно предизвестие за прекратяване на всички договори за банкови платежни сметки с титуляр С. Махбуб и във връзка с това предизвестие е разменена кореспонденция между страните по електронен път.
От правна страна съдът е приел, че подаденото оспорване срещу формиран мълчалив отказ за откриване на платежна сметка за основни операции е допустимо. Съдът е съобразил определение № 9208/17.08.2021 г. по адм.д. № 6544/2021 г. по описа на Върховния административен съд, съгласно което отказът да бъде открита платежна сметка за основни операции на афганистанската гражданка е инвидиуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Тъй като въпросът с допустимостта на жалбата не може да бъде пререшаван повторно, съдът не е обсъдил наведените в тази насока твърдения на административния орган.
По същество първоинстанционният съд е приел, че безспорно е формиран мълчалив отказ от страна на сезирания орган да се произнесе по искането на лицето, тъй като към момента на изтичане на срока по чл.119, ал. 3 ЗПУПС органът не се е произнесъл, а е имал задължение да го направи. След представяне на изисканите документи на банката на 10.03.2021 г. органът не е поискал допълнително документи от Махбуб. Посочил е, че съгласно чл. 119, ал. 6 ЗПУПС банките са задължени да се произнесат, като в случай на отказ за откриване на платежна сметка уведомяват потребителя за отказа, както и за конкретното основание за отказа веднага щом вземат решението, освен ако разкриването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност, обществения ред или законодателството относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. След като този закон изисква изрично произнасяне на банката, то непроизнасянето й в срок е формирало мълчалив отказ по чл. 58, ал.1 АПК. Съдът е приел, че отказ за откриване на платежна сметка за основни операции може да бъде постановен само на основанията, изрично регламентирани в ЗПУПС, които органът следва да посочи. Според съда основанията за отказ следва да бъдат изрично посочени от органа и доказани по категоричен начин, което не е сторено в конкретното производство. Поради това е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за ново произнасяне с изричен акт.
Решението е правилно.
Неоснователно е касационното възражение за недопустимост на съдебното производство поради липса на годен за оспорване административен акт. Въпросът с допустимостта на съдебното оспорване е решен с влязло в сила определение по адм.д. № 6544/2021 г. на тричленен състав на Върховния административен съд.
За да е допустимо едно съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт е необходимо да е налице такъв акт, в това число и мълчалив отказ, а това значи съответният административен орган да има задължение по закон да отговори на сезиране, направено от правен субект. Мълчаливият отказ е нормативно регламентиран в чл. 58, ал. 1 АПК. По своята правна природа той е съчетание на фикция и необорима презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето в законово установения срок се счита за изразено от административния орган становище, а чрез необоримата презумпция законодателят определя, че съдържанието на това становище е отрицателно. За да има формиран мълчалив отказ на административен орган, е необходимо да е сезиран с редовно и допустимо искане; да е налице нормативно установена компетентност на органа да реши поставения с искането въпрос; в законово установения срок органът да не се е произнесъл.
В настоящия случай производството е образувано по валидно отправено искане на С. Махбуб за откриване на сметка за основни операции в "УниКредит Булбанк" АД на основание чл. 119, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи като потребител. Банката има задължение или да открие такава сметка, т.е. да удовлетвори искането, или да даде отказ за откриване на такава сметка в 10-дневен срок от получаване на всички необходими документи - чл. 119, ал. 3 ЗПУПС. Основанията за отказ са посочени в ал. 4 на същата разпоредба. Съгласно чл. 119, ал. 6 ЗПУПС в случай на отказ за откриване на платежна сметка банките уведомяват потребителя за отказа, както и за конкретното основание за отказа веднага щом вземат решението, освен ако разкриването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност, обществения ред или законодателството относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Видно от доказателствата по делото, след изтичане на 10-дневния срок от представянето на поисканите от банката документи, сезираният орган не се е произнесъл въпреки вмененото му от закона задължение. Приложеното по делото на л. 56 електронно уведомление от 23.03.2021 г. не представлява последвал изричен отказ по заявлението, тъй като от съдържанието на това уведомление не може да се изведе по кое искане е отговорено на лицето - дали по заявлението за откриване на основна сметка или е изпратено във връзка с предходно дадено предизвестие за закриване на сметки, което не е част от настоящото производство. Писмото е изпратено от служител, за когото няма данни дали е компетентен орган да се произнесе по конкретното заявление на Махбуб.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с оглед характера на регулираните обществени отношения и при изричната разпоредба на чл. 119, ал.6 ЗПУПС сезираната банка е задължена да се произнесе с мотивиран писмен акт по заявлението. Тя е длъжна да разгледа искането като събере относимите доказателства, като обсъди релевантните по закон основания и в зависимост от това да открие сметка или да постанови мотивиран писмен отказ, за който да уведоми лицето. Правилен е изводът, че банката не се е произнесла в предвидения от закона срок въпреки вмененото й по закон задължение, поради което формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен.
Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е допуснал събирането на поисканите от банката писмени и гласни доказателства. Наведените от страната твърдения, че същите са относими към установяването на обстоятелствата дали са представени от лицето всички необходими документи, дали има съмнения за използване на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма, не подлежат на проверка в настоящото производство, доколкото органът изобщо не се е произнесъл с изричен писмен акт, от който да е видно какви са неговите мотиви за евентуален отказ да бъде открита основна сметка на афганистанската гражданка, които да бъдат проверени от съда. Недопустимо е едва в съдебното производство сезираният орган да посочва мотивите си за отказ и да провежда доказване на релевантните според него факти и обстоятелства. Това той е задължен по закон да направи с мотивиран писмен акт.
Като е отменил мълчаливия отказ на "УниКредит Булбанк" АД за откриване на платежна сметка за основни операции по подадено от С. Махбуб заявление и е върнал преписката на органа за произнасяне, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не се дължат.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №123 от 10.01.2022 г., постановено по адм.д. №3519/2021 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.