Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на „Гард Ейч Ем Ес“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Производителна площадка на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от О. Демиденко – председател на Съвета на директорите, чрез адв. П. Вълканова, против Определение № 1602/27.09.2022г., постановено по адм. дело № 1580/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. С обжалваното определение е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на задължителни предписания по чл. 404 от Кодекса на труда (КТ), обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2225684 от 29.08.2022 г., съставен от служители на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище в срока по чл. 232 от АПК.
Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 166, ал. 3, изр. 2 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 166, ал. 3 и чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
За да не уважи искането на търговското дружество за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната от него принудителна административна мярка, с която е наредено на жалбоподателя да: 1) да започне преговори с представителите на работници и служители към СО на КНСБ в дружеството за сключване на колективен трудов договор; 2) да предостави на СО на КНСБ в дружеството сключените колективни трудови договори / при наличието на такива /, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност и 3) да предостави на СО на КНСБ при „Гард Ейч Ем Ес“ своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансово състояние на предприятието, Административен съд – Бургас е обосновал теза, че жалбоподателят не е доказал, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт ще настъпят значителни или трудно поправими вреди в неговата правна сфера.
Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 405, изр. 2 от Кодекса на труда, обжалването на принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 не спира изпълнението им. Допуснатото в хипотезата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение е обусловено от законовата презумпция за подлежащ на приоритетна защита значим обществен интерес за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, засягащи правата и интересите на работниците и служителите. За да бъде преодоляна тази законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
Правилно съдът е преценил, че в случая не се налага спиране на допуснатото предварително изпълнение. Твърденият от жалбоподателя по същество имуществен характер на вредите опровергава заявената им непоправимост. Сочените вреди от предварителното изпълнение на оспорвания акт за дружеството не са основани на нови обстоятелства и не обуславят обезпечаване на жалбата чрез спиране на изпълнението на процесната ПАМ. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона, като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите на Инспекцията по труда за защита на засегнатите социални права и с цел реалното прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Волята на законодателя е да се въведе бързина при отстраняване допуснати нарушения по Кодекса на труда, което не нарушава правата на страните в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Доводите на жалбоподателя, касаещи законосъобразността на атакуваното предписание, са ирелевантни за настоящото производство. След приключване на съдебния спор по законосъобразността на издаденото предписание, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред, при извършени недължими плащания.
С оглед на това следва да се приеме, че първоинстанционният съд обосновано и материално законосъобразно не е уважил искането за спиране.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1602 от 27.09.2022 г., постановено по административно дело № 1580/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас.
Определението е окончателно.