Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от „Кабелком Варна" ЕООД, [ЕИК] чрез адв. Чобанов срещу решение №1393/02.11.2021 г. по адм.дело №412/21г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р- 03000320001396-091-001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт №322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в тази му част да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Варна , чрез процесуалния представител юрк. Митева я оспорва в писмена молба от 18.11.2022 г.

2. Втората е подадена от директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” Варна чрез юрк. Митева срещу частта от Решение № 1393/02.11.2021г„ постановено по адм.д. №412/2021г. по описа на Административен съд гр.Варна в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р- 03000320001396-091-001/10.11.2020г., потвърден с Решение №322/08.02.2021г. на директора на дирекция ОДОП – Варна, в частта, с която са отменени установени задължения по ЗДДС за д.п.м.11/2018г. в размер на 97лв. главница и лихви 18,78лв., и за д.п.м.12/2018г. в размер на 97лв. главница и лихви 17,94лв., както и в частта, с която е осъдено „Кабелком Варна“ ЕООД да заплати в полза на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1975,35лв. Твърди, че решението е недопустимо - касационно основание по чл.209, т.2 от АПК. Претендира отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" Варна и неоснователност на жалбата на „Кабелком Варна" ЕООД.

Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на двете жалби и съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Двете касационни жалби са допусими като подадени в срок и от надлежни страни, разгледани по същество и двете са неоснователни.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, поради подадените две касационни жалби, са всички части на съдебното решение. Решението е правилно във всичките му части. Съдът много подробно, съобразявайки се с всички събрани в административното и съдебното производството доказателства, е направил аналитична и хронологична преценка на същите и е извел законосъобразни правни изводи. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При подробния и пространен анализ, направен доставчик по доставчик, на събраните в ревизионното и съдебното производство доказателства и въз основа на заключенията на съдебно-счетоводна експертиза е изградил правилни и обосновани фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. С подробно и добре мотивираният си съдебен акт е приложил правилно нормативната уредба.

По касационната жалба на „Кабелком Варна" ЕООД:

Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно неправилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението, с която жалбата срещу РА е отхвърлена. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е доказало получаването на реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури, издадени от „Илком“ ЕООД, „Спико“ ЕООД, „Инвест кар“ ЕООД, „Евроелектрик“ ЕООД, „Юрокаб“ ЕООД, „Строймат макс“ ЕООД, „Елконсулт 2003“ ЕООД и „Павлов - инвестпром“ ЕООД. Противоречията в доказателствата, както и липсата на доказателства за определени обстоятелства не позволяват да се приеме без съмнение, че „Кабелком Варна” ЕООД е реализирало тези покупки. Предоставените от жалбоподателя доказателства не могат несъмнено и категорично да убедят в реалността на спорните доставки. Административният съд, съответно приходните органи, са се обосновали с фактите, установени при извършените насрещни проверки, документирани със съответните протоколи, че доставчиците и ревизираното лице не могат по категоричен начин да докажат, че такива сделки реално са извършени. Непълнотата им води до липса на информация за всички относими факти и обстоятелства, без наличието на която не би могло да се приеме, че събитията са се осъществили така както са твърдени. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че констатираната липса на доказателства, които да свидетелстват за преминаване на процесните стоки в патримониума на ревизираното лице, означава, че стоките не са индивидуализирани, не е установено отделянето им от рода и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Същото се отнася и относно липсата на достоверни доказателства за извършване на спорните услуги по процесните фактури, издадени от „Строймат Макс" ЕООД и от „Елконсулт 2003" ЕООД. По никакъв начин данъчно задълженото лице не е доказало също така последваща реализация. Освен писмените доказателства по всяка една доставка и изготвената по делото експертиза първоинстанционният съд е обсъдил също така подробно и свидетелските показания на Проданов, Калинчев и Славов, като подробно и правилно се е обосновал защо същите не променят крайния извод за недоказаност на доставките. Във връзка с преценката на доказателствата касационният съдебен състав изцяло споделя подробно направения анализ и обоснованите изводи на административния съд и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК/. С оглед правилно отказания данъчен кредит обосновани и законосъобразни са изводите и по ЗКПО. Правилно административният орган и съдът са приложили разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО като разходите относно ревизиращите доставки не са признати за данъчни цели.

Решението на първоинстанционния съд в тази част от спора е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК касационният съд като оставя в сила решението в тази му част, препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя в цялост.

По касационната жалба на Директора на „ОДОП“:

Жалбата е неоснователна.

Решение №1393/02.11.2021г. на Административен съд - Варна е поправено с Решение №1668/13.12.2021г по същото дело. С последното първоинстанционният съд е счел, че правилно органите по приходите не са приели предложението в РД за установяване на задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97 лева и съответните лихви, за д.п.м.12.2018 г. в размер на 97 лева и съответните лихви и за д.п.м.01.2019 г. в размер на 97 лева и съответните лихви, във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките с предмет наем на МПС, представляващи част от предмета по фактура № 20…70/30.11.2018 г., фактура № 10…49/28.12.2018 г. и фактура № 10…50/31.01.2019 г., издадени от „Илком“ ЕООД. В резултат на тези установявания административният съд е поправил диспозитива на Решение №1393/02.11.2021г. на Административен съд – Варна, като е премахнал частта на диспозитива, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000320001396-091- 001/10.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 322/08.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на „Кабелком Варна" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [жк], [адрес], [номер], са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.11.2018 г. в размер на 97,00 лева - главница, и 18,78 лева - лихви, и за д.п.12.2018 г. в размер на 97,00 лева - главница, и 17,94 лева - лихви.

Предвид гореизложеното, касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" срещу частта от решение №1393/02.11.2021г, е неоснователна, тъй като същото е поправено с решение №1668/13.12.2021г на на Административен съд – Варна.

По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение в неговата цялост е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

На основание чл. 161, ал. 1, изр.2 от ДОПК, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4600,70лв., определено съобразно материалния интерес на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1393/02.11.2021г. на Административен съд - Варна по адм.дело №412/21г. по описа на Административен съд - Варна, поправено с Решение №1668/13.12.2021г. по същото дело.

ОСЪЖДА „Кабелком Варна“ ЕООД, [ЕИК], да заплати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4600,70лв разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.