Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Вабо-2005“ ЕООД, чрез адв. Колев като процесуален представител, срещу определение № 7499 от 29.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6750/2021 г. по описа на Върховния административен съд. Излагат се доводи за неговата неправилност. Частният жалбоподател счита, че притежава правен интерес от обжалване на решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България, защото не е страна в производството, приключило с влязъл в сила съдебен акт, на който се позовава първата инстанция. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването.

Ответникът – Министерският съвет (МС) на Република България, чрез пълномощника си юрк. Демирев, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Вабо-2005“ ЕООД срещу решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица и производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд приема, че подадената жалба срещу оспорения акт е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. Излага съображения, че с оглед съдържанието на решението на МС в частта му по т. 2, т. 4 и т. 5 същото е с организационно-оперативен характер и представлява вътрешноведомствен акт от категорията на посочените в чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като негов адресат са подчинени на издателя му органи, поради което не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Изведен е извод за недопустимост на жалбата в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. По отношение решението на МС по т. 1, т. 3 и т. 6 са изложени съображения, че в тези части волеизявлението на органа засяга правната сфера на жалбоподателя, като включен в списъка на "асоциираните" лица по смисъла на т. 1, б. „а“ от него, но жалбата е недопустима поради отпаднал правен интерес от оспорването. Съобразява, че с решение № 5292 от 01.06.2022 г. по адм. дело № 2168/2022 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 1007 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8112/2021 г. на същия съд в частта, с която вече е обявена нищожността на решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет на Република България за предприемане на действия във връзка с наложените от Съединените американски щати санкции на български лица по т. 1, т. 3 и т. 6. Като се позовава на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК, съдът приема, че с установената недействителност на решението на МС в посочените три точки и доколкото ответникът е обвързан от цитираните съдебни решения, окончателно е отменено волеизявлението му за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списък на асоциираните лица (т. 1), за публикуване на този списък на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите (т. 3), както и за предприемането на незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните и общинските предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка по т. 1 и да не влизат в нови взаимоотношения (т. 6). Предвид постановения правен резултат и отпадналото правомощие по съставяне, респ. изменение на посочените списъци, липсващото в правния мир към настоящия момент задължение за публикуването им и за предприемане на незабавни мерки за това, извежда заключение, че на практика търсената от жалбоподателя защита е безпредметна. Съдът посочва, че доколкото с влязъл в сила съдебен акт по отношение на МС е препятствана възможността да изпълни решението си и в този аспект няма как да настъпят и евентуално следващите от предприетите мерки неблагоприятни последици от действията на посочените в т. 6 субекти, е невъзможно да бъдат засегнати по какъвто и да е начин правата на жалбоподателя, поради което и отмяната на акта няма да породи различни правни последици от вече съществуващото правно положение. По тези съображения тричленният състав приема за отпаднал правния интерес от оспорване, поради което и на основание чл. 159, т. 4 АПК оставя без разглеждане подадената от „Вабо-2005“ ЕООД жалба срещу оспореното решение и в тези му части.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

От данните по делото безспорно се установява, че жалбоподателят „Вабо-2005“ ЕООД е включен в списъка на „асоциираните“ лица по смисъла на т. 1, б. "а" от акта на МС.

Преценката за допустимостта на жалбата е обусловена от разпоредените с оспореното решение правни последици в отделните му части. За да определи характера на акта, от тричленния състав е извършена задълбочена проверка на неговото съдържание и адресатите му. Правилен е изводът, че решението на МС в частта му по т. 2, т. 4 и т. 5 съдържа белезите на вътрешноведомствен акт по арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, с който не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, а е насочено към държавни органи от изпълнителната власт - министъра на финансите, Държавната агенция "Национална сигурност" и Националната агенция по приходите, които са пряко подчинени и функционално ръководени от МС. Ето защо, законосъобразно е преценено, че депозираната жалба, насочена срещу решението по т. 2, т. 4 и т. 5 е недопустима за разглеждане по същество на основание чл. 159, т. 1 АПК поради липса на административен акт, който да подлежи на съдебно оспорване.

Правилно съдът приема, че неблагоприятните последици за жалбоподателя произтичат от решението на МС в частта му по т. 1, т. 3 и т. 6. Този извод се потвърждава от начина, по който са определени всички субекти, негови адресати, вкл. и асоциираните такива в т. 1, б. "а", "б" и "в". Лицата не са персоницифицирани, като единствено е посочен видът на тяхната свързаност/обвързаност с лицата, включени в списъка на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерство на финансите на САЩ. Именно в тези части решението на МС е юридическият акт с правно значение за мерките, които следва да се предприемат спрямо лицата от списъка.

Настоящият съдебен състав споделя извода в обжалваното определение за недопустимост на подадената от „Вабо-2005“ ЕООД жалба срещу оспорения акт в тези посочените точки поради отпаднал правен интерес. По същество целта на търсената от дружеството съдебна защита е постигната, защото е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е прогласена нищожността на решението на МС в допустимите за обжалване части и няма основание за изпълнение на разпореденото в т. 1, т. 3 и т. 6 от него, което би го засегнало отрицателно и би нарушило или застрашило неговите права, свободи и законни интереси. С установената спрямо ответника недействителност на акта отпада процесуалната възможност за повторно произнасяне от съда както относно неговата валидност, така и по отношение незаконосъобразността му, защото не могат да бъдат породени различни последици от вече съществуващото правно положение.

Според чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, когато оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Действително с отмяната на административния акт на някое от основанията по чл. 146, т. 2-5 АПК в зависимост от степента на нарушението неговите правни последици се заличават от момента на издаването му, като действието е спрямо всички. Нищожният административен акт е лишен от правна сила изначално с оглед изключително високия интензитет на констатирания порок. Същият не предизвиква никакви правни последици. Независимо от това, че съдебното решение, с което се прогласява нищожността на акта е установително по своя характер, то след постановяването му в случая липсва основание за осъществяване на разписаните по т. 1, т. 3 и т. 6 от решението на МС действия, т.е. вече не съществуват и материалните правоотношения между адресатите и неговия издател. При това положение за частния жалбоподател няма правен интерес от оспорването на акта в тези части. За наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за правото на жалба съдът следи служебно по време на процеса, поради което отпадането му в хода на производството обуславя извод за неговата недопустимост на основание чл. 159, т. 4 АПК, както правилно приема тричленният състав.

Доводите в частната жалба относно липсата на хипотезата по чл. 159, т. 6 АПК са неоснователни. В случая с обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане на други основания след преценка на характера на акта в различните му части, а именно по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. Жалбоподателят обосновава твърдението си за право на жалба срещу прогласената за нищожна част от акта на МС с позоваване на идентичен случай, по който е налице произнасяне с решение по адм. дело № 6774/2021 г. на Върховния административен съд. Следва да се отбележи, че останалата практика на касационната инстанция, която се споделя и от настоящия състав, е в обратен смисъл - решение № 9603/28.10.2022 г. по адм. дело 6987/2022 г., определение № 9344/24.10.2022 г. по адм. дело 8429/2022 г., определение № 9352/24.10.2022 г. по адм. дело 8922/2022 г., определение № 9820/03.11.2022 г. по адм. дело 9757/2022 г., определение № 10176/10.11.22 г. по адм. дело 9941/2022 г., определение № 10999/01.12.2022 г. по адм. дело № 10542/2022 г., всички на Върховния административен съд, петчленен състав.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че разполага с правен интерес от разглеждане на жалбата срещу решението на МС по същество, основан на доводи, свързани с необходимостта от отмяна на административния акт по съответния ред като процесуална предпоставка за предявяване на иск за обезщетение по чл. 204 АПК. Както беше посочено, оспореното решение на МС по т. 2, т. 4 и т. 5 не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол, поради което не е налице соченото засягане на права, свободи или законни интереси на „Вабо-2005“ ЕООД. В останалата част същото е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение, т.е. установена е неговата недействителност съгласно чл. 146, т. 1 АПК и липсва процесуална възможност то да бъде отменено като незаконосъобразно. В оспорването си до съда дружеството също се позовава на нищожност на акта, поради което не може да бъде споделено становището му, че притежава правен интерес от разглеждане на жалбата по същество, след като е постигнат целеният от него резултат.

Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7499 от 29.07.2022 г., постановено по адм. дело № 6750/2021 г. по описа на Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.