Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД - гр. Варна чрез процесуалния си представител адв. Д. Петкова - Топалова срещу определение № 2910/11.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1684/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което молбата на дружеството за спиране предварителното изпълнение на Ревизионен акт № Р-03000321004075-091-001/10.03.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна при ЦУ на НАП, е оставена без уважение. Оплакванията в частната жалба са, че неправилно съдът не е спрял изпълнението на ревизионния акт, тъй като са налице предпоставките за спиране на изпълнението му, като определените от публичния изпълнител временни оценки покриват общия размер на задълженията, подлежащи на събиране. Частният жалбоподател счита, че в случая следва да се извърши и предварителна преценка по отношение на основателността на жалбата насочена против ревизионния акт, подлежащ на предварително изпълнение. На следващо място се твърди, че в противоречие с приложимите разпоредби на ДОПК съдът е обосновал извод, че вписването в Централния регистър на особените залози е условие за валидност на наложените обезпечителни мерки върху движимите вещи и в тази връзка излага подробни доводи. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по частната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП чрез юриск. Е. Еленова в представен по делото писмен отговор я оспорва. Претендира присъждането на разноски.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да остави без уважение молбата на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на посочения по- горе ревизионен акт, съдът след подробно описана и преценан фактическа обстановка по делото е приел, че не са изпълнени условията за спиране на изпълнението, тъй като не е доказано, че размерът на обезпечението е достатъчен да покрие обжалваните задължения, както и че същото гарантира в максимална степен интереса на държавата. За неоснователно е прието от съда, че дружеството сочи, че вещите, предмет на ППДНПОМ изх. № С220003-139-0000675/28.03.2022 г. са на стойност 47 000 лв. съгласно протокола за опис от 29.08.2022 г., съответно, че покриват размера на обжалваните задължения. В тази връзка са изложени мотиви, че в конкретния случай се касае за определена временна оценка на вещите по чл. 233, ал. 5 ДОПК, а не за пазарна такава по чл. 235, ал. 1 ДОПК, поради което и в контекста на изискването по чл. 195, ал. 6 ДОПК съдът е приел за релевантна балансовата стойност на вещите, посочена в постановлението от 28.03.2022 г. – 23 263,28 лв., която не е достатъчна да покрие размера на задълженията по акта, които към момента на подаване на искането са общо в размер на 24 754,28 лв. (главница 21 974,04 лв., лихви към датата на акта 1 541,15 лв. и 1 239,09лв. лихви за периода 11.03.2022 г. - 29.09.2022 г.). На следващо място съдът е счел, че обезпечението – запор на вещи/стоки (платове) е неподходящо и не гарантира в максимална степен правото на държавата да получи удовлетворение на вземането по процесния ревизионен акт. В тази връзка е посочено, че по делото липсват данни запорите да се вписани в ЦРОЗ, поради което не може да се извърши преценка за това дали има други привилегировани кредитори.

Според съда видно от представените към молбата за спиране доказателства, запорираните и описани стоки, не обезпечават само задълженията по ревизионния акт, а и задълженията по изп. дело № 170272242/2017 г.

В контекста на изложеното и след преценка на установеното обстоятелство, че с Постановление от 19.09.2022 г. е наложен запор и на други вещи, както и че от протоколите за опис се установява, че вещите, върху които е насочено обезпечението, са оценени от публичния изпълнител общо на стойност 177 304,09 лв. (47 000лв. на процесните вещи, 110 000 лв. и 20 304,09 лв. за останалите вещи по изпълнителното дело), която формално покрива общия размер на задълженията за събиране – 155 988,69 лв., първоинстанционният съд е приел, че посочената оценка е временна, а не пазарна, поради което и въз основа на установената балансовата стойност на вещите е обосновал извод, че същата не е достатъчна за покриване на размера на всички публични задължения.

По изложените съображения молбата на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД за спиране предварителното изпълнение на ревизионния акт е оставена без уважение.

Определението на съда е правилно постановено.

Първоинстанционпният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 153, ал. 4 ДОПК, според която съдът е длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт, когато се представя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера по ал. 3 на обжалваните с ревизионния акт задължения. В настоящия случай не се спори между страните по делото, че такова обезпечение не е представено, а от описаните подробно от съда постановления за обезпечения - запор на платове правилно съдът е извършил необходимата по чл. 153, ал. 5 ДОПК преценка на представеното обезпечение. Видът на обезпечителните мерки са регламентирани в чл. 198 ДОПК, като една от тях е запор на движими вещи и вземания на длъжника – ал. 1, т. 2. Според чл. 201, ал. 1 ДОПК при запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер), а съгласно ал. 2 описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.

С наложените в процедурата по чл. 195 и чл. 200 ДОПК обезпечителни мерки публичният изпълнител е целял да не се затрудни събирането на публичното вземане, като по тази причина е обезпечил установеното и изискуемо публично вземане на държавата чрез един от законоустановените способи за това - налагане на запор върху движими вещи, собственост на длъжника.

Разпоредбата на чл. 157 ДОПК не съдържа конкретно изискване за това какъв е вида на стойността на активите, които се предлагат като обезпечение - пазарна или друга стойност, като в този случай е приложим чл. 195, ал. 6 ДОПК, в който законодателят е регламентирал последователност на стойностите, върху които следва да се допусне обезпечението - балансова, данъчна оценка, застрахователната стойност и придобивна стойност. Обстоятелството, че запорираните вещи са с балансова стойност в размер на 23 263,28 лв. не се оспорва от страните, като по делото липсват данни за обжалване по реда на чл. 197 ДОПК на наложените с постановления от 15.12.2021 г. и от 19.09.2022 г. обезпечителни мерки.

Досежно определените временни оценки на активите на дружеството, дадени от публичния изпълнител, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същите са дадени в хипотезата на чл. 233, ал. 5 ДОПК съобразно установеното състояние, данни от длъжника за покупната цена и други данни за вещта, а не са окончателни такива по смисъла на чл. 235, ал. 5 ДОПК. Оценяването на вещта от публичния изпълнител е част от действията, предприемани в хода на принудителното изпълнение по реда на глава XXV от ДОПК, докато релевантни в процесния случай са обезпечителните мерки и обстоятелството, че наложеното обезпечение не покрива размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт.

По аргумент от чл. 157, ал. 3 във връзка с чл. 153, ал. 3 ДОПК, правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на подаването на искането за спиране – 29.09.2022 г. – размерът на главницата и лихвите е 24 754,28 лв. Наложеният запор с постановление от 15.12.2021 г., продължен с постановление от 28.03.2022 г. на основание чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 201 ДОПК е върху движими вещи с балансова стойност 23 263,28 лв., а с постановлението от 19.09.2022 г. е във връзка с изпълнително дело от 2017 г., към което са присъединени вземанията и по процесния ревизионния акт, като е наложен запор върху движими вещи с балансова стойност 0,00 лв. Тези суми не покриват целия размер на задължението по акта - главница и лихва, като не се представят и доказателства за направено допълнително обезпечение от страна на „ДЕА 2011 БГ“ ЕООД.

Основателни са оплакванията на частния жалбоподател по отношение на изложените от първоинстанционния съд мотиви досежно вписването на запорите в ЦРОЗ, но с оглед достигнатия от съда краен извод, обуславен от представените по делото доказателства, същите са неотносими. В случая обезпечението на публичните вземания е допуснато предварително по реда чл. 121, ал. 1 ДОПК и продължено по реда на чл. 121, ал. 6 ДОПК, като вписването на запора в регистъра или пропускът за извършването му, каквито мотиви излага съда, не е елемент от фактическия състав на налагане на обезпечителните мерки и е неотносимо при извършването на преценката досежно наличието на предпоставките за спиране изпълнението на РА.

Неотносими са и изложените възражения във връзка с евентуалната основателност на жалбата на дружеството против процесния РА, тъй като законосъобразността на установените с оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт задължения не е предмет на разглеждане по настоящото дело.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила.

По искането за разноски, такива не се присъждат, като произнасяне по тях дължи първоинстанционният съд предвид изхода на делото по оспорване на ревизионния акт.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2910/11.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1684/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.