Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на „Ес Би Ес Финанси“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя И. Стойкова, чрез адв. Стойкова като пълномощник, против определение № 2340 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 825/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен в частта, в която оспорването му против разрешение за строеж № 283 от 27.07.2022 г. на главния архитект на община Плевен е оставено без разглеждане и производството е прекратено в тази част. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му в тази част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването срещу строителното разрешение.
Ответникът – главният архитект на община Плевен, чрез юрк. Стойчев като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за правилност на определението в обжалваната част и претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
В първоинстанционното производство от „Ес Би Ес Финанси“ ЕООД са оспорени разрешение за поставяне на преместваем обект и разрешение за строеж № 283 от 27.07.2022 г. на главния архитект на община Плевен, с което на „Ем Енд Джи 17“ ООД и „Елмад Плевен“ ООД на основание чл. 50, ал. 2, т. 2, б. „в“, чл. 55, чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал.4, ал. 8, чл. 152, ал. 1 и чл. 153, ал. 2 – ал. 11 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено да извършат строително-монтажни работи в съответствие с подробен устройствен план, последно изменен със заповед № РД-12-911/2008 г., виза за проектиране от 15.06.2022 г. и съгласно технически инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 26.07.2022 г. за строеж: „Временен паркинг по чл. 55 ЗУТ и автомивка с кафе-аперитив и „нон-стоп“ по чл. 50, т. 2, б. „в“ ЗУТ, пета категория, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 56722.659.1026, УПИ I-5162, 5163, 5164, 5168, кв. 395 по плана на гр. Плевен. Подадената жалба срещу разрешението за поставяне на преместваем обект е оттеглена, поради което същата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 8 АПК. Съдебният акт в тази част не е обжалван и е влязъл в сила.
С определението в обжалваната част оспорването срещу строителното разрешение е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото е прекратено.
За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбоподателят няма правен интерес да оспори издаденото разрешение за строеж, тъй като не попада в кръга на заинтересуваните лица съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Излага съображения, че се касае за нов строеж, предвиден за изпълнение изцяло в имот, за който жалбоподателят не притежава право на собственост или други ограничени вещни права.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно определя кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж. С правен интерес да обжалват акт от тази категория разполагат само пряко засегнатите от него правни субекти, като в хипотезата на нови строежи, както в случая, това са лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
Частният жалбоподател се легитимира като собственик на 1/8 ид. част от ПИ с идентификатор 56722.659.356 (неправилно посочен в жалбата и в уточнителната му молба с идентификатор 56722.659.359) и 1/2 ид. част от апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.659.356.1.4, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 163, том № XV, рег. № 10024, дело № 1121 от 2016 г. Имотът е съседен на ПИ с идентификатор 56722.659.1026, в който с оспорения акт е разрешено временно строителство. „Ес Би Ес Финанси“ ЕООД не установява качеството си на заинтересувано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При тези данни правилно административният съд приема, че за него липсва правен интерес от оспорване на разрешението за строеж.
Посочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 149, ал. 5 АПК не обосновава извод за допустимост на жалбата му. Цитираната разпоредба е относима към възможността за оспорване на административните актове с искане за обявяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. С това право разполагат субектите, притежаващи правен интерес според чл. 149, ал. 2 ЗУТ, а не всяко лице, което счита, че са нарушени правата или засегнати интересите му. Преценката за признаване на правния интерес е обусловена от изчерпателно изброени в специалната разпоредба по чл. 149, ал. 2 ЗУТ условия, като извън тях оспорването на строително разрешение, вкл. и с искане за обявяване на неговата нищожност, според действащия ЗУТ е недопустимо.
Изложените в частната жалба аргументи за незаконосъобразност на предвидените с оспорения акт строително-монтажни работи, основани на предвижданията на имотите по действащия ПУП, са по съществото на спора, които не подлежат на обсъждане при недопустима жалба.
Наличието на правен интерес от оспорването представлява положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ изключва правния интерес от обжалване на строителното разрешение. Законосъобразно подадената до съда жалба в тази част е оставена без разглеждане като недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството е прекратено .
Определението в обжалваната част като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от административния орган за присъждане на разноски, „Ес Би Ес Финанси“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати такива на община Плевен в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2340 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 825/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен в частта, в която жалбата на „Ес Би Ес Финанси“ ЕООД против разрешение за строеж № 283 от 27.07.2022 г. на главния архитект на община Плевен е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено.
ОСЪЖДА „Ес Би Ес Финанси“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на община Плевен направените разноски в размер на 100 (сто) лева.
Определението е окончателно.