Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Д. Гладникова, против Решение № 423 от 05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2934/2019 г. на Административен съд (АС) - Варна, с което е обявена нищожността на Решение № ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г. на КЗЛД, в частта, с която жалбата на Р. Стоянова против "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, [ЕИК], е обявена за основателна и в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. “и“, във вр. с чл. 83, § 5, б. “а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 - Общ регламент за защита на данни (ОРЗД, Регламента) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15000 (петнадесет хиляди) лева, съответно КЗЛД е осъдена за заплати разноски по делото.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, макар че фактите са установени правилно. Оспорва се приетото от съда, че решението на КЗЛД, в частта обявена за нищожна, е взето от некомпетентен орган, тъй като Комисията се е произнесла по ненадлежно сезиране - жалбата, по която е образувано производството е следвало да бъде разгледана от съда по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) или да бъде препратена като тъжба за разглеждане по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), доколкото съдържа твърдения за извършено престъпление. Сочи се, че обратно на приетото от съда, жалбата, инициирала производството, правилно е квалифицирана от КЗЛД, тъй като жалбоподателката сама е избрала пътя за защита по чл. 38 от ЗЗЛД и ОРЗД и се е обърнала към специализирания орган за образуване на административно производство. Иска се отмяна на решението на АС - Варна в оспорената част и да бъде постановено решение по същество, с което се потвърди Решение № ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г. на КЗЛД. Претендират се разноски за производството.
Ответникът - "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, чрез пълномощника си адв. Б. Димитрова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство.
Ответникът - ЗАД "ДаллБогг "Живот и здраве" АД не изразява становище по касационната жалба.
Ответницата Р. Стоянова не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение в оспорената част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и предлага да бъде отменено и да бъде потвърдено решението на КЗЛД, което е постановено от компетентен орган, при изяснени всички релевантни факти и при правилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред АС - Варна е образувано по жалба на "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, против Решение № ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г. на КЗЛД, в частта, с което жалбата от Р. Стоянова е приета за основателна, както и в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. “и“, във вр. с чл. 83, § 5, б. “а“ от Регламент (ЕС)2016/679 на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че административното производството е започнало по жалба вх. № ППН-01-843/17.10.2018 г., подадена от Р. Стоянова, против ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД, в която е посочено, че жалбоподателката е уведомена от застрахователя за установена злоупотреба с личните й данни в сключена застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/30/117000182705 от 05.01.2017 г, с валидност една година, за лек автомобил с рег. № [рег. номер], рама № VSSZZZ7MZ2V513470. Застрахователят от своя страна е уведомен от Бюрото на застрахователите в Република Румъния за настъпило на 09.06.2018 г. застрахователно събитие - пътно транспортно произшествие (ПТП) в [населено място], Румъния, с цитирания лек автомобил, посочен като собствен на Р. Стоянова, [ЕГН], управляван от румънски гражданин. Жалбоподателката е уведомена по повод предявен от застрахователя иск срещу нея пред РС – Добрич за обявяване нищожността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица № BG/30/117000182705 от 05.01.2017 г. В жалбата е поискано на основание чл. 28а, т. 1 , във вр. с чл. 3, ал. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД личните й данни, съхранявани в Информационния център на Гаранционния фонд (ИЦ на ГФ), да бъдат незабавно заличени, както от застрахователното дружество, така и от Гаранционния фонд, за което е получила откази и от двете места. В жалбата подробно е описана хронологията на събитията и кореспонденцията на жалбоподателката със застрахователя и ГФ, както и е посочено, че същата никога не е притежавала лек автомобил, не е правоспособен водач, не е била страна по сключен договор „Гражданска отговорност“, не е давала съгласието си данните й да бъдат въвеждани където и да било във връзка с автомобили и застраховки. Съдът е приел, че искането до Комисията е формулирано като резюме в началната част на жалбата и е за съдействие личните й данни да бъдат заличени от базата данни на ИЦ към ГФ.
Съдът е установил също така, че с имейл от 14.11.2018 г. жалбоподателката е уведомила КЗЛД за образувана прокурорска преписка през м.11.2017 г., и за образувано ДП през 2018 г. от РП – Варна за престъпление по чл. 309 от НК - съставяне на неистински частен документ или преправяне на съдържанието му, с оглед преценка за необходимостта от спиране на производството пред КЗЛД по жалбата й до приключване на наказателното производство. Освен това, с молба от 14.11.2018 г. жалбоподателката е уточнила предмета на жалбата си от 17.10.2018 г., като е посочила, че тя е „само за данните ми във връзка с ПТП-то в Румъния, така наречена „Подробна информация за протокол“, съхранявана в ИЦ на ГФ, въведена там на 04.08.2017 г. от застрахователя ЗАД "ДаллБогг: "Живот и здраве" АД без основание".
Съдът е приел, че уточнявайки по посочения начин молбата си за съдействие, т. е. действителния предмет на жалбата, жалбоподателката е поискала от КЗЛД съдействие личните й данни да бъдат заличени от ИЦ на ГФ, където фигурират по недоразумение и без законно основание, като в тази връзка е заявила: "Не настоявам за наказания, глоби и т. н. Единственото ми скромно желание е да бъдат заличени данните ми от ИЦ на ГФ, т. к. нямат място там". Стоянова е заявила, че иска от КЗЛД да приеме за доказано, че застрахователят няма основание за въвеждане на данните й в ИЦ на ГФ като собственик на лек автомобил, виновно причинил ПТП в Румъния. Представила е препис от прокурорско постановление по воденото досъдебно производство, и отново е формулирала молба до КЗЛД за обмяна на данни с компетентните институции с цел заличаване на нейното ЕГН от базата данни на ГФ, а с имейл от 03.07.2019 г. (деня на откритото заседание на Комисията), за пореден път е потвърдила, че поддържа жалбата си, с която е помолила КЗЛД „за съдействие личните ми данни да бъдат заличени от базата данни на ИЦ на ГФ, където фигурират като данни на собственик на кола, причинила ПТП в Румъния, тъй като нямам кола и никога не съм имала."
Първоинстанционният съд е проследил проведеното административно производство и е установил, че ответниците - застрахователят ЗАД "ДаллБогг: "Живот и здраве" АД и застрахователният брокер "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, чрез когото е сключен застрахователния договор, конституирани с решение по Протокол № 21 от проведеното на 15.05.2019 г. заседание на КЗЛД, с което също така жалбата е обявена за допустима и е насрочено открито заседание на 03.07.2019 г., са уведомени за жалбата, получили са копие от същата, указана им е възможността за представяне на писмено становище и доказателства, като са депозирали отговори. За насроченото открито заседание страните са редовно уведомени, като са изискани и доказателства, касаещи начина, по който дружеството - застраховател се е снабдило с ЕГН на жалбоподателката, вписан в застрахователната полица, заверено копие от декларацията на клиента за сключване на застрахователния договор, и от писмения документ, удостоверяващ възлагането й от страна на клиента. Такива не са представени от дружествата, поради липса на законоустановено задължение за съхраняването им. Откритото заседание е редовно проведено, в резултат е издадено оспореното решение.
Съдът е посочил, че в решението си КЗЛД е възпроизвела всички фактически твърдения, правни становища и доказателствата, представени от страните. Приела е, че жалбата е редовна, и че с нея компетентният орган е сезиран да се произнесе съгласно правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 7 (отм.) от ЗЗЛД, респективно по чл. 57, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 216/679, т. е. по жалба срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, свързани с обработването на личните данни, при отсъствие на изключението по чл. 55, § 1 от Регламента. Административният орган е приел, че застрахователят и брокерът не оспорват, че жалбоподателката не е собственик на цитирания лек автомобил, не е шофьор и не е сключила застраховка „Гражданска отговорност“, от което е направен извод, че личните й данни в качеството й на страна по застрахователния договор, който не е сключила, се обработват неправомерно както от застрахователния брокер, така и от застрахователя при липсата на което и да е от условията по чл. 4, ал. 1, т. 1-7 (отм.) от ЗЗЛД, съответно чл. 6, § 1 от Регламента. КЗЛД е приела, на основание чл. 7, ал. 2 от договора между ответните страни за застрахователно посредничество, че брокерът носи пълната юридическа и имуществена отговорност за фактическата вярност на издадените от него полици. Дружествата не представят разработени вътрешни правила, регламентиращи дейността им с цел гарантиране правомерното обработване на личните данни на физическите лица, които са страни по сключваните застрахователни договори съобразно принципите по чл. 2 ал. 2 (отм.) от ЗЗЛД и чл. 5, § 1 от ОРЗД.
В решението на КЗЛД е посочено също така, че публикуваните в ИЦ към ГФ ЕГН, бащино и фамилно име на жалбоподателката са лични данни, по отношение на които, съгласно чл. 17, § 1, б. “г“ от ОРЗД следва да бъде гарантирано своевременното им изтриване при положение, че са били обработени незаконосъобразно. По тези съображения, Комисията е приела, че жалбата е основателна по отношение и на застрахователя, и на застрахователния брокер, в това число и поради това, че в хода на административното производство не е установена нито една от хипотезите за допустимост на обработването на лични данни по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 7 (отм.) от ЗЗЛД, съответно по чл. 6, § 1 от ОРЗД. По отношение на застрахователния брокер е прието, че извършеното от него нарушение е довършено, за жалбоподателката са настъпили вреди, свързани с инициираното срещу нея гражданско дело и въвличането й в извършване на застрахователна измама, личните й данни в обем имена и ЕГН неправомерно са присъствали в ИЦ на ГФ в продължителен период от време, поради което налагането на корективна мярка, различна от посочената в чл. 58, § 2 , б. “и“ от ОРЗД се явява неприложимо и неефективно, съответно само цитираната мярка би била възпираща и пропорционална и с оглед защитата на обществения интерес. По отшение размера са изложени аргументи, че сумата от 15 000 лева е минимална санкция в сравнение със средния минимум, предвиден в ОРЗД за това нарушение, и в границите на предвидения с чл. 42, ал. 1 (отм.) от ЗЗЛД за нарушение по чл. 4, ал. 1 (отм.) от ЗЗЛД.
При тези фактически данни, от правна страна, АС - Варна е приел, че в производството по издаване на акта в оспорените му части са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и че оспореното решение е нищожно.
Съдът е приел, че решението в оспорените му части, а и като цяло, е постановено при неизяснена фактология в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК, тъй като независимо от данните за образувана прокурорска преписка и досъдебно производство не са изискани доказателства по административната преписка, касаещи техният обект, предмет и правно основание, за да прецени административния орган съотносимостта им към предмета на своето производство, съответно не са съобразени данните от тях при постановяване на решението. Не е изследвано обстоятелството дали подписът на застрахователната полица № BG/30/117000182705 е или не е изпълнен от жалбоподателката, за което има само нейни твърденията, че не е подписвала тази полица. По този начин не е изяснен главният въпрос в това производство по ЗЗЛД - налице ли е изобщо неправомерно обработване на личните данни на Стоянова от застрахователния брокер, или от дружеството-застраховател.
На второ място, съдът е приел, че по делото липсват доказателства за съпричастност към случая на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД, тъй като в единственото налично копие на застрахователната полица № BG/30/117000182705 е посочено, че договорът се сключва между Р. Стоянова и застрахователя, чрез посредничеството на „Адмирал Иншурънс Брокер“ ООД с адрес, различен от този на дружеството - жалбоподател - „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД. По делото липсват данни на какво основание застрахователят е посочил като застрахователен брокер дружеството - жалбоподател. Комисията не е събрала доказателства и не е установила кой е застрахователния брокер, чийто служител е събрал личните данни на застрахованото лице и в чието присъствие същото се е подписало на застрахователната полица, с оглед реализиране на евентуалната му отговорност по ЗЗЛД.
На последно място, съдът е приел, че КЗЛД е пристъпила към ангажиране на отговорността на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД при липса на подадена срещу тях жалба, т. е. при липса на надлежно сезиране по смисъла на чл. 38 от ЗЗЛД, тъй като в жалбата и уточненията към нея оплакванията са насочени единствено срещу ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД, но не и срещу „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД. КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лице по този закон, както и жалби на трети лице във връзка с правата им по този закон, но няма компетентност да се самосезира сама по такива въпроси. Произнасянето при липса на надлежно сезиране го квалифицира като недопустимо.
Освен това, жалбата неправилно е квалифицирана от Комисията, тъй като с нея се иска заличаване на личните данни на жалбоподателката от ИЦ на ГФ, т. е. същата е срещу действия и бездействия на администратора на лични данни - застрахователното дружество и следва да бъде квалифицирана по чл. 39 от ЗЗЛД, съгласно който при нарушаване на правата му по ОРЗД и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.
Комисията не е компетентна да се произнесе по тази жалба, компетентността е на съответния административен съд, а от друга страна наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция е лишена от правно основание, съответно решението в обжалваните му части е нищожно, което налага обявяването му за такова, в изпълнение на правомощието на съда да следи служебно по чл. 168, ал. 2 от АПК за валидността на акта. Тъй като заличаването на личните данни вече е извършено, съдът е счел, че не е необходимо жалбата на Стоянова да бъде изплащана на съответния административен съд по компетентност.
За пълнота в изложението съдът е посочил, че неправилно е приложен и материалния закон, тъй като жалбоподателката е използвала в жалбата си термина „злоупотреба с лични данни“, което касае единствено действията по повод създаването на застрахователната полица като документ с невярно съдържание от неизвестно лице, и в този контекст терминът „злоупотреба“ е употребен по смисъла на Наказателния кодекс (НК) с оглед извършено престъпление от общ характер по чл. 309 от НК, а не с оглед нарушение на правата й по смисъла на чл. 38 от ЗЗЛД. Ако бъде установено престъпление от общ характер по повод вписването, то това изключва възможността същото да е резултат от неправомерна обработка на личните данни от брокера или застрахователя, което изключва и ангажирането на административнонаказателната им отговорност за същото по реда на ЗЗЛД.
По тези съображения съдът е постановил оспорения понастоящем резултат.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон.
На първо място, необосновани като несъответни на данните по делото и на материалния закон са изводите на съда, че постановеното от КЗЛД решение е нищожно, поради постановяването му от некомпетентен орган. Изводът на съда, че жалбата, поставила началото на административното производство неправилно е квалифицирана от КЗЛД, като такава по чл. 38, ал. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, в действащите редакции, към момента на образуване на производството, преди измененията от ДВ, бр. 17 от 2019 г., не намира опора в текста на самата жалба и в данните по делото. Видно от жалбата, както и от уточненията на същата и кореспонденцията на жалбоподателката с КЗЛД, същата е твърдяла, че са нарушени нейни права по ЗЗЛД и ОРЗД, тъй като личните й данни, в посочения в жалбата обем, са обработвани неправомерно от застрахователя ЗАД "ДаллБогг: "Живот и здраве" АД без основание. Жалбоподателката несъмнено е направила своя избор на пътя на защита, като жалбата й е адресирана до КЗЛД, съдържа подробни твърдения от фактическа страна за нарушаване на правата й по ЗЗЛД, като многократно е посочено, че същата не е сключвала застрахователен договор за имуществена застраховка "Гражданска отговорност", тъй като не притежава и никога не е притежавала лек автомобил, не е шофьор, жертва е на застрахователна измама, което е известно на застрахователя и липсва каквото и да е правно основание за публикуване на личните й данни в ИЦ на ГФ. В първоначалната жалба Стоянова е посочила, че е направила опити да се справи с проблема на неправомерната публикация на данните й сама, като е сезирала, както застрахователя, така и ГФ, но е получила откази, именно поради което сезира КЛЗД с оплаквания за нарушаване на правата й по ЗЗЛД и ОРЗД. Вярно е посоченото от първоинстанционния съд, че субектите на лични данни, при нарушаване на правата им по ОРЗД и ЗЗЛД могат да обжалват действия и актове на администратора и обработващия лични данни и директно пред съда по реда на АПК, на основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, но в случая макар да е имала тази възможност при получените от застрахователя и ГФ откази за заличаване на личните й данни, при отправено до тях искане, т. е. до упражняване на правата й по чл. 15--22 от ОРЗД и в частност по чл. 17 от Регламента, жалбоподателката не е избрала да се защитава по съдебен ред срещу действия и бездействия на администраторите на лични данни - застрахователното дружество и застрахователния брокер. Напротив, същата в жалбата си изрично е заявила, че не желае да реализира правата си по съдебен ред, като дори е изчислила срокът, в който може да сезира КЗЛД за нарушаването на правата й по ЗЗЛД и ОРЗД и изрично е посочила като основание за сезирането нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД.
Съдът избирателно е цитирал части от жалбата, уточнението на същата и част от кореспонденцията с КЗЛД, за да се мотивира, че жалбата е с характер на такава по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, а не по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, съответно Комисията не е компетентна да се произнесе по нея. Цитирал е части от резюмето на първоначалната жалба, но не е посочил, че и в резюмето позоваването е на основанието по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, както и че жалбоподателката изрично е посочила, че сезира КЗЛД, за да спази срока по ЗЗЛД. Съдът е цитирал имейл от 14.11.2018 г. на жалбоподателката, с който същата е уведомила КЗЛД за образувана прокурорска преписка през м.11.2017 г., и за образувано досъдебно производство през 2018 г. от Районна прокуратура-Варна за престъпление по чл. 309 от НК - съставяне на неистински частен документ или преправяне на съдържанието му, но не е съобразил, че с оглед направеното искане КЗЛД да съобрази тези данни при преценка за необходимостта от спиране на производството по жалбата й до приключване на наказателното производство, ясно е изразено съзнанието на жалбоподателката за образуваното административно производство, съответно волята й именно специализирания държавен надзорен орган да се произнесе в рамките на същото. Несъмнена воля за сезиране на КЗЛД личи и от молбата от 14.11.2018 г. на жалбоподателката, с която е уточнила предмета на жалбата си от 17.10.2018 г., като е посочила, че "твърдя, че застрахователят не е имал, няма и не може да има каквото и да е законово право да въвежда личните ми данни във връзка с протокола за ПТП. Опитите му да се оправдава с варненските брокери са ирелевантни". Всички искания са насочени към КЗЛД, като дори и в цитирания от съда пасаж от това уточнение отново е посочено, че личните й данни са обработени от застрахователя без основание. Вярно е, че жалбоподателката е поискала от КЗЛД съдействие личните й данни да бъдат заличени от ИЦ на ГФ, където фигурират по недоразумение и без законно основание, както и че е посочила, че не настоява за наказания и глоби, но жалбоподателката не е длъжна правилно да квалифицира правно искането си. Относимото в случая е, че несъмнено същата е избрала пътя си на защита, чрез сезиране на КЗЛД като компетентен специализиран държавен орган да се произнсе по нейна жалба за нарушаване на правата й по ЗЗЛД, съответно Комисията е произнесла акта си по надлежно сезиране, по допустима жалба, съдържаща всички изискуеми реквизити и годна да постави началото на допустимо административно производство. В този смисъл решението не е нищожно, същото е произнесено от компетентен орган, в изпълнение на правомощията му по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция, съответно по чл. 57, §1, б. "е" от ОРЗД и чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД, обратно на неправилно прието от първоинстанционния съд, че решението е произнесено от некомпетентен орган.
Необоснован е и изводът на съда, че произнасянето е недопустимо, тъй като КЗЛД е ангажирала отговорността на „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД при липса на подадена срещу дружеството жалба, т. е. при липса на надлежно сезиране, доколкото жалбата и уточненията към нея съдържат оплакванията единствено срещу ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД, но не и срещу „Мусала Иншурънс Брокер“ ООД.
Съгласно чл. 57, §1, б. "е" КЗЛД разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. В изпълнение на правомощието си да разследва соченото в жалбата нарушение, КЗЛД е установила, извършването на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката и от застрахователния брокер, чиито договорни отношения със застрохователя са подробно изследвани и установени. В този смисъл независимо от липсата на оплаквания в жалбата и по отношение застрахователния брокер, необоснован е изводът на съда, че КЗЛД не е имала правомощие да се произнесе по отношение него.
По аналогичен начин като необосновано се възприема от настоящата инстанция и приетото от съда, че жалбоподателката в жалбата си е употребила термина "злоупотреба" с личните й данни в наказателно правен смисъл и е посочила извършено престъпление, което лишава КЗЛД от компетентност да се произнесе по жалбата. Жалбоподателката изрично е сезирала КЗЛД, а не е подала тъжба до компетентните органи, поради което не може да се приеме, че е образувано недопустимо производство.
Решението на КЗЛД е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на правилата за провеждане на административното производство - правилно конституиране, уведомяване и призоваване на страните, даване на възможност за ангажиране на становища и доказателства, вземане на решението при пълно единодушие, в надлежен състав.
Необосновано съдът е приел и че отговорността на брокера е ангажирана без доказателства за съпричастност на санкционираното дружество към нарушенията, доколкото в застрахователната полица фигурира името и адрес на друго дружество.
От доказателствата по делото категорично е установено, че договорът за застрахователно посредничество е сключен мужду ЗАД "ДаллБогг: Живот и здраве" АД и "Адмирал Иншурънс Брокер" ООД, като по отношение последното дружество е отразена промяна на името и регистрацията и същото е с променено наименование "Мусала Иншурънс Брокер" ООД. Страните не спорят по посочените промени, същите подлежат и на служебно установяване от съда, поради което изводът за недопустимо произнасяне по отношение настоящия касатор от страна на КЗЛД е необоснован фактически и правно.
Настоящата инстанция не споделя и извода на първоинстанционния съд, че решението на КЗЛД е постановено при неизяснена фактология в нарушение на изискването на чл. 35 от АПК, тъй като независимо от данните за образувано досъдебно производство не са изискани доказателства за неговия обект, предмет и правно основание, за да прецени административния орган съотносимостта му към предмета на своето производство, както и че не е изследвано обстоятелството дали подписът на застрахователната полица №BG/30/117000182705 е или не е изпълнен от жалбоподателката, съответно не е изяснен главния въпрос налице ли е неправомерно обработване на личните данни на Стоянова.
Обстоятелството, че личните данни на Стоянова са неправомерно обработени е категорично установено, тъй като самият застраховател е уведомил жалбоподателката, че е налице застрахователна измама, чрез посочването й като страна по договор за застраховка, който не е сключвала. Нещо повече, застрахователят е поискал обявяването на договора за нищожен по съдебен ред. Посочените обстоятелства не са спорни, същите се признават както от застрахователя, така и от застрахователния брокер в становищата им по жалбата, адресирани по КЗЛД, поради което неоснователно решаващият съд е приел, че КЗЛД е допуснала нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК. Административният орган е отделил спорното от безспорното, съответно спорните факти са надлежно удстановени и изводите на Комисията от правна страна са в унисон с доказателствата. Облигационната връзка между двете дружество е подробно изяснена, обсъдени са клаузите на договора за застрахователно послредничество между тях и в съответствие с визираното в него, в частност в чл. 7, ал. 2, съгласно който брокерът носи пълна юридическа и имуществена отговорност за фактическата вярност на издадените от него полици, обосновано Комисията е приела, че брокерът също има качеството на администратор на лични данни и е допуснал нарушаване на правата на жалбоподателката, тъй като без наличие на нито едно от основанията за допустимост на обработването на личните й данни по чл. 4, ал. 1, . 1- 7 от ЗЗЛД (отм.), респективно на чл. 6, § 1 от ОРЗД неправомерно е обработил същите.
По изложените съображения не е налице и приетото от съда неправилно приложение на материалния закон от страна на КЛЗД. Административният орган правилно е ангажирал отговорността на застрахователния брокер, с подробни мотиви правилно е определен вида на корекционната мярка, като наложената санкция е близка до минимално предвидените размери и е мотивирана като са отчетени всички относими обстоятелства по чл. 83, § 2 от ОРЗД - последици от нарушението, продължителност, висока обществена опасност, пасивност на нарушителя за отстраняване на нарушението.
Постановеното съдебно решение, с което е обявена нищожността на Решение № ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г. на КЗЛД, в частта, с която жалбата на Р. Стоянова против "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, [ЕИК], е обявена за основателна и в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. “и“, във вр. с чл. 83, § 5, б. “а“ от ОРЗД на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, съответно КЗЛД е осъдена за заплати разноски по делото, следва да бъде отменено като необосновано и противоречащо на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отхвърли жалбата на "Мусала Иншурънс Брокер" ООД като неоснователна. Решението на КЗЛД не страда от пороци по чл. 146 от АПК.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на касатора, които възлизат на 270 лева - 70 лева заплатена държавна такса за касационното производство и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 423 от 05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2934/2019 г. на Административен съд - Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, [ЕИК], против Решение № ППН-01-843/18 от 11.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която жалбата на Р. Стоянова против "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, [ЕИК], е обявена за основателна и в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. “и“, във вр. с чл. 83, § 5, б. “а“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева.
ОСЪЖДА "Мусала Иншурънс Брокер" ООД, [ЕИК] да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски за производството за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.