Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частната жалба на „ПИЙ 1“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], [адрес], представлявано от управителя П. Йосифов, чрез адв. С. Рафаилов от АК-Сливен, против Определение № 366 от 28.11.2022 г. по адм. д. № 413/2022 г. на Административен съд – Сливен, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставена без разглеждане подадената от него жалба против Ревизионен акт № Р-02000221007315-091-001/04.07.2022 г., издаден от началник сектор към ТД на НАП – Бургас, в частта потвърдена с Решение № 138/12.10.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.
С доводи за неправилност на разпореждането жалбоподателят претендира неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП – оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран:
Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против разпореждане, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, във вр. с чл. 151, ал. 3 ДОПК, а разгледана по същество, основателна.
За да постанови оспореното разпореждане, административният съд е приел, че Решение № 138/12.10.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП, с което частично е отхвърлена жалбата на „ПИЙ 1“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-02000221007315-091-001/04.07.2022 г., е редовно съобщено на жалбоподателя на електронен адрес по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК на 12.10.2022 г., а жалбата до съда е подадена на 28.10.2022 г. Към датата на подаване на жалбата в съда е бил изтекъл преклузивният 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Така постановеното определение е неправилно.
В жалбата по административен ред против Ревизионен акт № Р-02000221007315-091-001/04.07.2022 г., подадена чрез адв. С. Рафаилов от АК-Сливен, изрично е посочен адресът на пълномощника като служебен адрес за връчване на съобщенията. Съгласно чл. 29, ал. 1 ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, а в ал. 6 е регламентирано, че съобщенията се връчват на лицето или на негов пълномощник. След като жалбоподателят е упълномощил пълномощник, представил е пълномощното заедно с жалбата и е посочил адреса на пълномощника си за връчване на съобщенията във връзка с обжалването, то решението по жалбата му е следвало да се съобщи именно на посочения в нея адрес, а не на електронния адрес на дружеството. Посочването на електронен адрес в общата данъчна регистрация на лицата без изрично лицето да е указало, че това е и адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК изключва връчването на съобщения по реда на чл. 29, ал. 4 ДОПК на същия електронен адрес, предвид обстоятелството, че това не представлява адрес за кореспонденция на лицето по смисъла на чл. 29, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 2 ДОПК. Обстоятелството, че на този електронен адрес по рано е изпратено друго съобщение, което е получено от жалбоподателя, е неотносимо към спорния въпрос по делото.
Поради нередовното съобщаване на решението на решаващия орган, потвърждаващо частично оспорения акт, то срокът по чл. 156, ал. 1 ДОПК не е започнал да тече и жалбата до съда не е просрочена.
По така изложените съображения оспореното определение на Административен съд – Сливен следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран така, и на основание чл. 235 АПК Върховният административен съд в състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 366 от 28.11.2022 г. по адм. д. № 413/2022 г. на Административен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.