Производството е по чл.216а, ал.3 от Закона за обществените поръчки във връзка с чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Е и О Секюрити“ ЕООД със седалище в град Благоевград против определение № 1050 от 15.12.2022 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-809/07.12.2022 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на охранителни услуги чрез сигнално - охранителна техника (СОТ), чрез физическо присъствие (жива охрана) и мобилни групи в обекти, собственост на "МБАЛ-Благоевград" АД, както и 24-часово видео наблюдение в определени сгради".

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на определението поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон. Поради това частният жалбоподател моли съда да отмени атакуваното определение и да наложи временна мярка „спиране на процедурата“. Претендира присъждането на направените съдебни разноски.

Ответната страна- изпълнителният директор на „Многопрофилна болница за активно лечение- Благоевград" АД, не депозира становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на направените от частния жалбоподател оплаквания и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба с вх. № ВХР-2257/05.12.2022 г. от страна на "Е и О Секюрити" ЕООД срещу Решение № F 302779 от 23.11.2022 г. на изпълнителния директор на "МБАЛ-Благоевград" АД за откриване на "публично състезание" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осигуряване на охранителни услуги чрез сигнално - охранителна техника (СОТ), чрез физическо присъствие (жива охрана) и мобилни групи в обекти, собственост на "МБАЛ-Благоевград" АД, както и 24-часово видео наблюдение в определени сгради". Жалбоподателят твърди, че при откриване на процедурата възложителят е допуснал редица нарушения- на чл.55, ал.2 от ЗОП; чл.59, ал.5 от ЗОП; чл.111, ал.4 от ЗОП, поставил е незаконосъобразни критерии както за подбор, така и за възлагане. На основание чл.203 от ЗОП с жалбата е предявено особено искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата, обосновано единствено с необходимостта да бъде защитен обществения интерес чрез нейното законосъобразно провеждане.

Възложителят счита направеното искане за неоснователно.

С обжалваното определение КЗК оставя без уважение искането за спиране на процедурата. Излага мотиви, че жалбоподателят не е доказал наличието на факти и обстоятелства, изискващи спирането на процедурата в отклонение от общото правило на чл.203, ал.1 от ЗОП. Преценени са и възможните последици от налагането на временната мярка с оглед интересите както на евентуалните участници в процедурата, така и на възложителя.

Така постановеното определение е правилно и при постановяването му не са допуснати посочените в частната жалба нарушения. При произнасянето си по направеното искане КЗК е изпълнила задължението си по чл.204, ал.2 от ЗОП да извърши преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните.

Обстоятелствата, на които дружеството основава искането си за спиране на процедурата, са свързани единствено със законосъобразността на обжалваното решение за откриването й. Правилно КЗК отбелязва в мотивите на постановеното определение, че обсъждането и произнасянето по твърденията за допуснати нарушения, които опорочават решението за откриване на процедурата, е недопустимо в настоящото производство, тъй като би довело до предрешаване на спора по същество. Изводите, до които достига КЗК, са в съзвучие с константната съдебна практика, съобразно която разглеждането на доводи, относими към законосъобразността на оспорения акт, е недопустимо в производството по чл.204 от ЗОП.

Касационната инстанция също не споделя становището на жалбоподателя, че провеждането на процедура, открита въз основа на незаконосъобразно решение, накърнява съществено обществения интерес, който налага да се даде приоритет на провеждане на законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка, гарантираща нейното качествено и икономично изпълнение. Жалбоподателят счита, че този интерес надделява над интереса от бързото изпълнение на поръчката и предполага налагането на временната мярка по чл.203 от ЗОП.

Презумирайки значим обществен интерес от бързото приключване на процедурата за възлагане на обществени поръчки по ЗОП с оглед своевременното задоволяване на възникналите обществени нужди, законодателят допуска отклонение от общото правило за суспензивния ефект на жалбата и предвижда, че жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. Същевременно законодателят въвежда и гаранция за защита на интересите на евентуалните участници с императивната норма на чл. 112, ал.8 от ЗОП, съобразно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата.

В конкретната хипотеза и в съответствие с чл.204, ал.3 от ЗОП е извършена и преценка дали отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от налагането на мярката с оглед специфичния предмет на поръчката- охрана на Многопрофилната болница в Благоевград. Изпълнението на дейностите, които са предмет на поръчката, е от съществено значение не само за лечебното заведение, но и за неговите пациенти. Жалбоподателят не сочи каквито и да било други интереси- негови лични или обществени, които биха могли да бъдат увредени от предварителното изпълнение на решението за откриване на процедурата, допуснато по силата на закона.

Ето защо съдът приема за правилни изводите на КЗК, че настоящият случай попада под хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, превишават ползата от налагането на тази временна мярка. Съдът споделя изводите на КЗК, че спирането на процедурата би накърнило не само интересите на възложителя, но и интересите на широк кръг лица, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка е неоснователно.

Предвид изложените съображения атакуваното определение е правилно и не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1050 от 15.12.2022 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-809/07.12.2022 г.

Определението е окончателно.