Производството е по реда на чл. 216а от Закона за обществените поръчки вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по частна жалба на „Технологика“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор О. Траянов, подадена чрез адв. Хорозова, срещу Определение № 945 от 24.11.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-741/2022г.
В частната жалба е изразено становище за незаконосъобразност на оспорения акт. Формулирано е несъгласие с констатациите и мотивите на КЗК, с които е отказвано налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Твърди се, че КЗК не се е съобразила с изтъкнатите в отправеното до нея искане аргументи, свързани с осигуряване провеждането на законосъобразна процедура, при ясни и недискриминационни условия. Твърди се, че в конкретния случай следва да се даде приоритет на обществения интерес и да се защити правилното и законосъобразно разходване на публичните средства и да бъдат изпълнени качествено изискванията от страна на Република България към ЕС в областта на създаване на метаданни и мрежови услуги за пътищата от РПМ, в съответствие с изискванията на Директива INSPIRE. Иска се отмяна на определението на КЗК и налагане на временна мярка "спиране на процедурата".
Ответната страна - Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, писмен отговор, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва частната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсуптско възнаграждение.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216а, ал. 1 от ЗОП.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Комисия за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-741/2022 г. е образувано по жалба с вх. № ВХР - 2091/08.11.2022 г на „Технологика“ ЕАД срещу Решение № F275661/27.10.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без предварително обявление, с предмет „Надграждане и поддръжка на ГИС в АПИ“ уникален номер на поръчката в ЦАИС ЕОП 00044-2022-0151.
На основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП, жалбоподателя е направил искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ с твърдение, че по този начин ще бъде защитен обществения интерес, а продължаването на процедурата във вида в който е открита ще създаде възможност за постигането на некачествен резултат. С обжалваното пред съда определение искането е оставено без уважение.
За да постанови този резултат, Комисията е приела, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Прието е, че спирането и съответно забавянето на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото, в частност ще бъде възпрепятствано експлоатирането на различни функционалности на ГИС, а от там и съхранението, поддръжката, актуализацията, обработката и визуализацията на данни за пътната инфраструктура; изготвянето на справки и анализи на огромен обем от данни за пътищата от Републиканската пътна мрежа и за съоръженията по тях, поддържането на специфични модели на структури на данните, с оглед използването им за нуждите на ТОЛ системата.По тези и други съображения КЗК е счела, че случаят попада в хипотезата на чл. 204 ал. 3 от ЗОП, поради което искането е оставено без уважение.
Жалбата е подадена от участник в производството пред КЗК, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по ЗОП, поради което е процесуално допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка се развива само при подадена жалба срещу решение на възложителя с изключение на решението му за определяне на изпълнител. В случая е налице жалба срещу решение за откриване на възлагателна процедура, в която наред с доводите за незаконосъобразност на това решение е направено искане за налагане на временна мярка.
По силата на чл. 204 ал. 1 от ЗОП, законодателят е дал възможност по мотивирано искане на жалбоподателя, Комисията за защита на конкуренцията да може да наложи временна мярка - спиране на процедурата за откриване на обществена поръчка, но това би могло да стане при наличието на определени условия. При своето произнасяне по надлежно и своевременно отправено пред нея искане, комисията преценява неблагоприятните последици от забавянето на процедурата и реалната опасност за сериозно увреждане на обществения интерес или на интересите на страните. В настоящия случай предметът на поръчката включва "Надграждане и поддръжка на ГИС в АПИ", поради което правилно е преценено, че изпълнението на обществената поръчка е от важно значение както за възложителя, така и за неограничения брой лица, които засяга решението за откриване на настоящата процедура. Обосновано КЗК с оглед предмета на поръчката е съобразила възможността за засягане на отделни интереси при евентуалното продължаване на процедурата, като правилно е дала превес на защита на интереса на възложителя и на обществения интерес за своевременно провеждане на дейностите по процедурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, КЗК се е произнесла по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани със твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Комисията правилно и законосъобразно е преценила, че на този етап от производството по оспорване на решението на възложителя за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, не може и не следва да се произнася относно наличието или липсата на извършени при издаване на оспорваното решение нарушения на процедурни правила или на приложими материално правни норми. Прието е, че налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се отрази върху възможността за своевременно изпълнение на включените в предмета на поръчката дейности и реализирането на предвидените цели, което пък от своя страна ще окаже негативно влияние върху интересите на обществото като цяло.
Предвид изложеното, КЗК правилно е приела, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишат ползата от нейното налагане, поради което искането на жалбоподателя за налагане на временна мярка обосновано е останало без уважение.
Изводите на Комисията за защита на конкуренцията в обжалваното определение за наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 2 от ЗОП и същевременно за наличие на предпоставките по ал. 3 на същия текст за отказ от налагане на исканата временна мярка, са в съответствие с изискванията на цитираните разпоредби.
В жалбата пред КЗК и в частната жалба, депозирана пред съда липсват напълно мотивирани твърдения за наличието на обстоятелства, които да доведат до извод за наличието на възможност от увреждане на интересите на частния жалбоподател при продължаване на производството по възлагане на обществената поръчка. Общото твърдение за преследвана с искането за спиране на процедурата цел, свързана ограничаване на вредните последици от провеждането ѝ в нарушение на закона, е неподкрепено с доказателства и не може да доведе до извод за възможността от настъпване на противопоставими на интересите на обществото, възложителя и големия кръг от засегнати лица.
Съставите на Върховен административен съд неведнъж за обръщали внимание, че в хода на производство по реда на чл. 203 и следващите от ЗОП, КЗК не следва да обсъжда и взема предвид доводи по съществото на спора, свързани със незаконосъобразност на действията на възложител при обявяване на обществената поръчка. Решението си за основателността на депозираната пред него жалба органа следва и може да вземе едва със крайния акт – решението по жалбата, с която е сезиран, в противен случай би се стигнало до незаконосъобразно предрешаване на повдигнатия спор. Правомощието на КЗК е надлежно упражнено, след като изложените от нея фактически обстоятелства обективно са относими към преценката на засегнатите интереси при спиране на процедурата, както и че жалбоподателят не е конкретизирал и обосновал фактически и правни основания, които да обуславят необходимост от налагане на обезпечителната мярка, нито доказателства по искането си за налагане на временна мярка.
Неоснователни възраженията на жалбоподателя по частната жалба свързани с обезпечаване провеждане на законосъобразна процедура чрез спиране й. В производството пред КЗК и в частната жалба са посочени доводите свързани с провеждането на законосъобразна процедура, които са неотносими към преценка на предпоставките за налагане на временна мярка посочени в чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от ЗОП.
Неоснователни са и доводите за защита на обществения интерес и препятстване възможността от незаконосъобразно разходване на публичните средства. Обстоятелството, че при възложителя са налични и вече изградена и действаща ГИС, не обуславя липса на необходимост от изпълнение на дейностите по надграждането и подобряването й. Напротив надграждането и актуализацията на софтуерните продукти с последните им версии ще обезпечи и гарантира хармонизиране на данните от пътищата от републиканската пътна мрежа и привеждането им в съответствие с Директива INSPIRE, в т.ч. създаване на метаданни и мрежови услуги, както и ще се поддържат актуални бази данни за нуждите на ТОЛ системата.
По изложените доводи, настоящият състав приема, че определението е постановено при отсъствие на пороците посочени, като основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради което жалбоподателят следва да заплати разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Поради горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 945 от 24.11.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-741/2022г.
ОСЪЖДА „Технологика“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор О. Траянов, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.