Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационната жалба вх. № 1134/23.01.2023 на "ДАЕСЕФ" АД, приподписана от адв. Д. Пеков, против решение № 1081 от 31.10.2022 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. № 686/2022 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 258-2/30.03.2020 г., издаден от орган по приходите при Община Правец.

Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което същата на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Това е така, защото съгласно изречение второ на чл. 160, ал. 7 от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с РА публични задължения общо в размер до 4 000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато РА е издаден на юридически лица, е окончателно. По силата на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9б от ЗМДТ актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. От цитираните норми следва, че ограничението в касационното обжалване по чл. 160, ал. 7 във връзка с чл. 144 от ДОПК е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по актовете за установяване на публични задължения /вземания/ по ЗМДТ, а не само по отношение на решения за осъществен съдебен контрол върху ревизионни актове.

В конкретния случай предмет на оспорване е АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който на юридическо лице са установени публични задължения като главниците без лихва за забава са 600,67 лева, т. е. под установения от закона праг за обжалваемост от 4000 лв.

С оглед изложеното, налице са основанията по чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК, при които касационната жалба на "ДАЕСЕФ" АД следва да остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

С оглед гореизложеното, председателят на Първо отделение на Върховния административен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 1134/23.01.2023 на "ДАЕСЕФ" АД, приподписана от адв. Д. Пеков, против решение № 1081 от 31.10.2022 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. № 686/2022 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 258-2/30.03.2020 г., издаден от орган по приходите при Община Правец

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 834/2023г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение.

Разпореждането може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.