Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 във връзка с чл.213а, ал.6, т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба на „ПМУ-2020 Видин“ ЕООД със седалище в град Видин, подадена чрез процесуалния му представител адв.П. Малинова. Жалбата е срещу разпореждане №11969 от 21.12.2022г. на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд (ВАС), постановено по адм. дело №11821/2022г. по описа на съда. С него е оставена без разглеждане касационната жалба на „ПМУ-2020 Видин“ ЕООД с вх. №17834/09.12.2022г. по описа на ВАС, подадена срещу решение №912 от 17.11.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-637/2022г., и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че дължимата държавна такса трябва да бъде определена по чл.2, ал.1 от Тарифа за таксите, която се събира в производствата по Глава шеста от Закона за концесиите пред КЗК и ВАС (Тарифата). Иска отмяна на обжалваното разпореждане.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане №11969 от 21.12.2022г. на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело №11821/2022г. по описа на ВАС, е оставена без разглеждане касационната жалба на „ПМУ-2020 Видин“ ЕООД с вх. №17834/09.12.2022г. по описа на ВАС, подадена срещу решение №912 от 17.11.2022г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-637/2022г., и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, председателят на четвърто отделение на ВАС се е позовал на чл.213а, ал. 6, т.2 от АПК. Приел е, че указанията му за внасяне на дължимата държавна такса за касационната инстанция, не са изпълнени в срок.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Установява се, че с разпореждане от 09.12.2022г. на председателя на четвърто отделение на ВАС касационната жалбата на „ПМУ-2020 Видин“ ЕООД е оставена без движение като нередовна – неотговаряща на изискванията на чл.213, т.3 от АПК, приложим на основание чл.178, ал.3 от ЗК. На касационния жалбоподател е указано да отстрани нередовностите на касационната си жалба, като представи платежен документ за заплатена държавна такса в размер на 1700 лева, на основание чл.1, ал.1 от Тарифа за таксите, която се събира в производствата по Глава шеста от Закона за концесиите пред КЗК и ВАС, във връзка с чл.178а, изр. второ от Закона за концесиите (ЗК).
Изрично в разпореждането от 09.12.2022г. на частния жалбоподател са указани последиците от неизпълнението – „при неизпълнение на указанията в посочения срок в цялост, касационната жалба ще се остави без разглеждане, а образуваното производство ще бъде прекратено”. Установява се, че в законовия срок - до 19.12.2022г., частният жалбоподател не е отстранил нередовността на касационната му жалба.
С обжалваното разпореждане обосновано е прието, че указанията за отстраняване нередовността на касационната жалба не е изпълнена в срок.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че неизпълнението на указанията с разпореждането от 09.12.2022г., е заради неточно определения размер на държавната такса, тъй като дължимата държавна такса трябва да бъде определена по чл.2, ал.1 от Тарифа за таксите, която се събира в производствата по Глава шеста от Закона за концесиите пред КЗК и ВАС. Относно това възражението следва да се посочи, че Тарифата за таксите, която се събира в производствата по Глава шеста от Закона за концесиите пред КЗК и ВАС е приета с ПМС №177 от 20.08.2018г., обн., ДВ, бр.70 от 24.08.2018г. В §2 на Приходните и заключителните разпоредби на Тарифата е посочено, че същата се одобрява на основание чл.158, ал.3, т.4 и §6, т.3 от приходните и заключителните разпоредби на Закона за концесиите.
След влизане в сила на Тарифата със Закон за изменение и допълнение на Закона за концесиите - ДВ, бр.25 от 26.03.2019г., в сила от 26.03.2019г., с §16 е създаден в глава шеста нов раздел Va с чл.178а, озаглавен „Държавни такси и разноски“. С него законово са регламентирани дължимите държавни такси за производството пред КЗК и ВАС. Същевременно чл.158, ал.3, т.4 от ЗК е изменен по начин, че в него да не се съдържа препратка към Тарифата. А §6, т.3 от ПЗР на ЗК е отменен със същия закон, с който е създадена новата разпоредба на чл.178а от ЗК. Същевременно с второто изречение на новата разпоредба на чл.178а от ЗК изрично е регламентирано, че „Държавните такси за касационно обжалване пред Върховния административен съд се определят в размера на таксите, дължими за производството по жалби пред Комисията за защита на конкуренцията“.
Видно от разпореждането от 09.12.2022г., така определеният размер на дължимата държавна такса е съобразен с разпоредба от по-високия по-степен и по-нов нормативен акт - с новата разпоредба на чл.178а, изр. второ (Нов – ДВ, бр.25 от 2019г., в сила от 26.03.2019г.) от ЗК, съгласно която държавните такси за касационно обжалване пред Върховен административен съд се определят в размера на таксите, дължими за производството по жалби пред Комисията за защита на конкуренцията. Съобразно тази уредба след като за производството пред КЗК дължимата държавна такса е 1700лв. – чл.178а, изр.1 от ЗК във вр. с чл.1, ал.1 от Тарифата, същият размер на таксата се дължи и за производството пред ВАС.
С оглед направените изводи не може да се подкрепи изтъкнатото твърдение на частния жалбоподател за неправилно определяне на размера на държавната такса. Впрочем дори този по-нисък размер на таксата не е внесен от частния жалбоподател. Предмет на настоящото производство е правилността на обжалваното разпореждане, а то е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Според чл.213б, ал.1 от АПК срокът за отстраняване нередовностите на касационната жалба е 7-дневен. В частната жалба не се твърди изпълнение на дадените указания - дължимата държавна такса да е била внесена и такава не е постъпила, включително и до настоящия момент.
С оглед на изложеното налице са били условията на чл.213а, ал.6, т.2 от АПК за оставяне на касационната жалба без разглеждане и за прекратяване на производството по делото. Затова обжалваното разпореждане е правилно, което обосновава оставянето му в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №11969 от 21.12.2022г. на председателя на четвърто отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. дело №11821/2022г. по описа на ВАС.
Определението е окончателно.