Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на „Аргос 2006“ ЕООД, чрез адв. Атанасов и адв. Ангелов като процесуални представители, против определение № 53 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 38/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е оставено без уважение особеното искане на дружеството за спиране на изпълнението на заповед № ТУ/04-00006/25.01.2023 г. на кмета на община Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и спиране на изпълнението на оспорения акт.
Ответникът – кметът на община Ямбол, чрез пълномощника си, в писмено възражение изразява становище за правилност на обжалваното определение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е отхвърлено инкорпорираното в жалбата на „Аргос 2006“ ЕООД срещу заповед № ТУ/04-00006/25.01.2023 г. на кмета на община Ямбол искане за спиране на предварителното й изпълнение. С оспорената заповед на дружеството е наредено да премахне преместваем обект: козирка, предназначена за слънцезащитно съоръжение - сенник, върху сграда с идентификатор 87374.510.135.1, с посочен административен адрес.
За да постанови този резултат, съдът приема искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административиния акт за неоснователно, тъй като от жалбоподателя не са установени противопоставими на презумираните от законодателя основания по чл. 60, ал. 1 АПК. Обосновава извод за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 и 9 ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед с предмет премахване на преместваем обект подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо от административния орган да се обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да постанови спиране на изпълнението на тази категория актове съгласно чл.166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК само ако се установи, че допуснатото по закон предварително изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятна и да е определена по вид и размер. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките по чл.166, ал. 2 АПК. В случая не се сочат доказателства, въз основа на които да се изведе извод от настъпване на значителни или трудно поправими вреди в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Такива не се представят и с частната жалба. Не е установен и размера на твърдените вреди.
Въпросите относно вида на обекта - строеж или преместваем обект, както и относно собствеността на имота, върху който е разположено разпореденото за премахване съоръжение, са по съществото на спора. Тези обстоятелства са неотносими към преценката за наличие на предпоставките за спиране на изпълнението. Законосъобразно от съда е съобразена приложимата норма на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Правилен е изводът, че твърдените негативни последици, изразяващи се в затрудняване дейността на търговеца, допълнителни разходи за извършване на товаро-разтоварни работи при неблагоприятни метеорологични условия и възможността за увреждане на стоката, не могат да се определят като значителни или трудно поправими вреди. Евентуалните разходи, които се твърди, че ще бъдат направени във връзка с премахване на конструкцията, подлежат на възмездяване по друг процесуален ред в случай на отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Предвид изложеното, като приема искането за спиране на изпълнението за неоснователно и го отхвърля, съдът постановява правилно определение, което следва да се остави в сила.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 53 от 20.02.2023 г., постановено по адм. дело № 38/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол.
Определението е окончателно.