Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Даесеф“ АД,[ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от изпълнителния директор В. Джамбазов, чрез адв. Пеков, срещу Разпореждане №847 от 26.01.2023 г. на председателя на Първо отделение на Върховния административен съд по административно дело №834/2023 г.

С обжалваното разпореждане председателят на Първо отделение на Върховния административен съд е оставил без разглеждане ксационната жалба на „Даесеф“ АД срещу Решение №1081 от 31.10.2022 г. на Административен съд София-област по административно дело №686/2022 г. като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване по силата на чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.

Частният жалбоподател претендира отмяна на разпореждането поради незаконосъобразност. Поддържа, че с оспорения АУЗД №258-2 от 30.03.2020 г. в тежест на дружеството са установени задължения за ДНИ в размер на 6037 лв. и за ТБО в размер на 7971,71 лв. Без да оспорва, че АУЗД са посочени плащания на дружеството за погасяване на част от задълженията, настоява, че същият е обжалван изцяло. Акцентира върху обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на спора във ВАС касационната жалба на началник отдел „Местни приходи“ в Община Правец е приета за допустима. Претендира отмяна на разпореждането.

Ответникът по частната жалба, началникът на отдел „Местни приходи“ в Община Правец, не ангажира становище по нея.

Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът прие за установено следното:

На 30.03.2020 г. главен специалист ДП в Община Правец е издал АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК №258-2, с който в тежест на „Даесеф“ АД са установени задължения за ДНИ в размер на 6037,67 лв. главница и за ТБО 7971,71 лв. главница.

В съобразителната част на акта са отразени извършените от дружеството плащания на задълженията. В него е посочено обобщаващо, че въз основа на констатациите и изводите по отношение на отделните имотни партиди данък недвижими имоти за довнасяне с лихви е 807,83 лв., а за ТБО е надвнесена сумата 671,54 лв.

АУЗД, потвърден от органа по чл. 152, ал. 2 ДОПК, е обжалван пред АССО – адм. дело №771/2020 г., по което е постановено решение за отмяната му.

По касационната жалба на началник отдел „Местни приходи“ в Община Правец срещу това решение е образувано адм. дело №10048/2021 г., с разпореждане по което на касатора е указано да внесе държавна такса съобразно материалния интерес по спора 14009,38 лв., от които 6037,67 лв. ДНИ и 7971,71 лв. ТБО, или 112,08 лв.

С Решение №6875/08.07.2022 г., постановено по адм. дело №10048/2021 г. на ВАС е отменено решението по адм. дело №771/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО.

С Решение №1081/31.10.2022 г. по адм. дело №686/2022 г. на АССО цитираният АУЗД е отменен „в частта му на установените задължения за ДНИ за 2016 г. за разликата до целия установен с АУЗД размер главница над 592,98 лв. до 600,67 лв. и за лихвата над 204,89 лв. до 207,16 лв. а жалбата на дружеството е отхвърлена в частта, оспорваща установените задължения за ДНИ за 2016 г. главница в размер на 592,98 лв. и лихва 294,89 лв., както и в частта на установените задължения за ТБО надвнесена сума 692,85 лв.

Липсата на систематизация на установяваните с АУЗД задължения в съдържанието му /рекапитулация е извършена само на това за ДНИ по имотните партиди на частния жалбоподател/ и въобще на разпоредителна негова част по подобие на реквизитите на ревизионния акт чл. 120, ал. 1, т. 6 АПК е обусловило некоректен диспозитив на оспореното с разглежданата касационна жалба решение, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. От съдържанието на жалбата на „Даесеф“ АД срещу АУЗД, по която е образувано адм. дело №771/2020 г. на АССО е видно, че дружеството претендира цялостна отмяна на административния акт, включително в частта на отразените в него като погасени задължения, тъй като изразява несъгласие с формираната от органа по приходите данъчна основа за облагане с местен данък и такса. Материалният интерес по делото е 14009,38 лв., от които 6037,67 лв. ДНИ и 7971,71 лв., което обуславя нередовност, но не и недопустимост на касационната жалба.

С оглед на гореизложеното съдът следва да отмени обжалваното разпореждане.

Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК Върховният административен съд, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №847 от 26.01.2023 г. на председателя на Първо отделение на Върховния административен съд по административно дело №834/2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на председателя на Първо отделение.