Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от „МД СТРОЙ 07“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Владимиров и от „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Владимиров, и двете дружества чрез представител по пълномощие – адв. Г. Златкова-Манолова от Софийска адвокатска колегия за отмяна на Решение № 5668 от 10.06.2022 год., постановено по административно дело № 1713/2022 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Второ отделение, с което е оставено в сила Решение № 7636 от 17.12.2021 год., постановено по административно дело № 9846/2021 год. на Административен съд – София-град (АССГ). Искането е с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, като фактическите обстоятелства, обосноваващи искането са посочени, както следва:

По отношение искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК е заявено, че в Решение № 4097/17.06.2022 год., постановено по адм. дело № 7048/2021 год. на АССГ, образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 116/20.07.2020 год. на Главен архитект на Столична община, както и в Решение № 4972/19.07.2022 год., постановено по адм. дело № 10328/2021 год. на АССГ, образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж № 117/20.07.2020 год. на Главен архитект на Столична община, съдебните състави на АССГ са приели, че категорията на строежа (и по двете разрешения за строеж) по чл. 137 от ЗУТ е вписана в разрешението за строеж като 3-та категория. В този смисъл е обосновано твърдение, че двете съдебни решения на два различни състава на АССГ съставляват нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК.

По отношение искането с правно основание чл. 239, т. 5 от АПК, в сезиращото искане е заявено, че касационният съд е констатирал липсата на достатъчно доказателства относно обстоятелството дали извършеният строеж е част от друг строеж, който попада в по-висока категория от приетата 4-та категория. Твърди се, че липсата на указания, както и липсата на доказателства в каква категория попада изграденото в хипотезата на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ нарушава съответните правила, а именно правото на участие на двете дружества в делото. Развити са доводи, съгласно които възможността за участие в делото не се изчерпва само с физическото присъствие на страната и/или неин представител, като участието в делото обхваща и възможността за страната да упражни ефективно всички свои процесуални права и да използва всички допустими доказателства и доказателствени средства, за да установи своите твърдения в процеса. В съответствие с тези доводи е заявено, че в резултат на порочните процесуални действия на съда, страната е лишена изцяло от ефективно участие в процеса и от възможността да реализира защитата си в пълен обем, тъй като не е имала възможност да представи доказателства относно обстоятелството каква е категорията на строежа в хипотезата, в която се приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ

В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на Решение № 5668/10.06.2022 год. на ВАС, Второ отделение, с което е оставено в сила Решение № 7636/17.12.2021 год. по адм. дело № 9846/2021 год. на АССГ и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВАС.

В съдебно заседание, искателите, чрез процесуалният си представител – адв. Г. Златкова-Манолова поддържат искането по заявените доводи и аргументи, представят писмени бележки и претендират присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – Главен архитект на Столична община, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Х. Георгиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна, като неоснователно и недоказано по подробно заявени доводи и аргументи. Формулира искане за оставяне без уважение на искането и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона счита, че искането, с което е сезиран е неоснователно. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод постъпила жалба от „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД и „МД СТРОЙ 07“ ЕООД против Заповед № РА-30-635/02.09.2021 год. на Главния архитект на Столична община. С оспорения акт, на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, на двете дружества е разпоредено да премахнат незаконен строеж: „Подложен бетон, долна армировка за фундаментна плоча и чакаща армировка за вертикални елементи", находящ се в западната част на УПИ І-5448, 5449, кв. 170а, м. „Студентски град“, поземлен имот с идентификатор 68134.1605.5449 по КККР на гр. София, ж.к. „Студентски град“, ул. „Осми декември“. Основна защитна теза на оспорващите е, че оспорената заповед е нищожна, доколкото разпоредения за премахване незаконен строеж е определен като такъв от ІV-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, докато същия в действителност е ІІІ-та категория. Твърди се, че в полза на двете дружества са издадени Разрешение за строеж № 116/20.07.2020 год. и Разрешение за строеж № 117/20.07.2020 год. – и двете за строеж: „Укрепване на изкоп и изкопни работи“ в УПИ І-5448, 5449 „За жилищно строителство, спортен център, магазини, офиси, обществено обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост“, като в разрешенията за строеж, категорията на строежа е определена като ІІІ-та категория. По мнение на оспорващия, установеното на място не съставлява самостоятелен строеж, а следва да се счита за част или от укрепителните и възстановителни работи по изкопа, или за част от бъдещата сграда, т.е. във всеки случай представлява строеж от ІІІ-та категория. В съответствие с тези доводи е формулиран извод, че оспорената заповед е нищожна, постановена от некомпетентен орган, доколкото, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, компетенциите на кмета, делегирани на Главния архитект на Столична община са за строежи от четвърта до шеста категория, какъвто настоящият строеж не е.

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, горните доводи на жалбоподателите са били изследвани, като в мотивите на постановеното Решение № 7636/17.12.2021 год. по адм. дело № 9846/2021 год. е прието, че същите са неоснователни. При формиране на този извод, съда е посочил в мотивите си, че при преценката на категорията на строежа не се изхожда от действащия ПУП, нито от инвестиционните намерения на жалбоподателите или от направения изкоп, а от изграденият на място незаконен строеж. В този смисъл, независимо от това, че ПУП и инвестиционния проект предвиждат изграждане на строеж ІІІ-та категория, това не означава, че констатирания на място незаконен строеж е от същата категория. Посочено е също, че в Разрешение за строеж № 116/20.07.2020 год. за строеж „Укрепване на изкоп и изкопни работи“ в УПИ І-5448, 5449 не се коментира категорията на строежа. С оглед на това, при определяне на категорията на строежа е отчетено фактически реализираното на място строителство, което е определено от съда, като съответстващо на строеж ІV-та категория. В този смисъл е формиран извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в съответствие с правомощията му по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Така постановеният съдебен акт е бил оспорен пред ВАС, като са заявени доводи, аналогични с тези заявени пред първоинстанционния административен съд, в т.ч. и по отношение компетентността на органа, произтичаща от категорията на разпоредения за премахване незаконен строеж. В резултат на проведеното касационно производство, състав на ВАС, Второ отделение е постановил Решение № 5668/10.06.2022 год. по адм. дело № 1713/2022 год., с което е оставил в сила Решение № 7636/17.12.2021 год. по адм. дело № 9846/2021 год. на АССГ. В мотивите на потвърдителния съдебен акт са анализирани възраженията на касаторите, като е приета тяхната неоснователност. По отношение възражението, че процесния строеж е такъв от ІІІ-та категория, касационната инстанция е приела, че в случая липсват доказателства, че извършеният строеж е част от друг строеж, който попада в по-високата ІІІ-та категория. За правилни са приети изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са представени строителни книжа, в частност разрешение за строеж и одобрени проекти, въз основа на които да е издадено такова разрешение за строеж, за строеж от трета категория, от който да е част нареденият за премахване обект. В съответствие с тези мотиви и като е приел касационното оспорване за неоснователно, ВАС е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.

В иницииралото настоящото производство искане се твърди, че в Решение № 4097/17.06.2022 год. по адм. дело № 7048/2021 год. на АССГ и в Решение 4972/19.07.2022 год. по адм. дело № 10328/2021 год. на АССГ, състави на съда са приели в мотивите си, че в Разрешение за строеж № 116/20.07.2020 год. и в Разрешение за строеж № 117/20.07.2020 год., категорията на строежа по чл. 137 от ЗУТ е вписана в разрешенията за строеж от 3-та категория. Именно така постановените съдебни актове са мотивирали искателите да приемат наличието на хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК.

Анализът на установените фактически обстоятелства обосновава извод за неоснователност на искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. В текста на посочената правна разпоредба е указано, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, посочените от искателите съдебни решения на АССГ не съставляват нови писмени доказателства или нови фактически обстоятелства от значение за делото, които не са били известни на страната. В подкрепа на това твърдение, на първо място следва да се посочи, че анализът на приложените по делото Разрешение за строеж № 116/20.07.2020 год. и Разрешение за строеж № 117/20.07.2020 год., издадени от Главен архитект на Столична община показва, че в същите изцяло липсва текст, който да указва категорията на строеж „Укрепване на изкоп и изкопни работи“ в УПИ І-5448, 5449. На следващо място, дори и да се приеме, че строежа по двете разрешения е такъв от ІІІ-та категория (в какъвто смисъл е заключението по съдебно-техническата експертиза), това обстоятелство не съставлява ново такова, доколкото същото е било заявено от жалбоподателите и е предмет на анализ както от първоинстанционния административен съд, така и от касационната инстанция. Именно в резултата на този анализ, двете съдебни инстанции са приели липсата на доказателства, че установения на място незаконен строеж „Подложен бетон, долна армировка за фундаментна плоча и чакаща армировка за вертикални елементи" е част от разрешения строеж „Укрепване на изкоп и изкопни работи“ в УПИ І-5448, 5449. В този смисъл, доколкото между разрешения строеж и фактически реализирания на място няма никаква връзка, то категорията на разрешения строеж не съставлява ново обстоятелство от значение за законосъобразността на заповедта за премахване на незаконен строеж.

Неоснователни са и доводите на искателите за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Разпоредбата указва, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Анализът на представените по делото доказателства изцяло оборва обективираните в искането твърдения, че цитираната хипотеза е налице, доколкото жалбоподателите, макар и формално да са присъствали на делото (чрез процесуалният им представител) са били лишени изцяло от обективно участие в процеса и от възможността да реализират защитата си в пълен обем, тъй като не са имали възможност да представят доказателства относно обстоятелството, каква е категорията на строежа, в хипотезата в която се приема, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Така заявеното твърдение не кореспондира със събраните по първоинстанционното съдебно производство доказателства. На първо място, двамата жалбоподатели (двете търговски дружества) са били надлежно представлявани от упълномощения от тях процесуален представител – адв. Златкова-Манолова. Без опора в доказателствения материал е твърдението, че същите са били лишени от възможността да ангажират доказателства в подкрепа на заявените от тях твърдения. Писмени доказателства са представени като приложения още към сезиралата първоинстанционния съд жалба, в т.ч. и многократно коментираните Разрешение за строеж № 116/20.07.2020 год. и Разрешение за строеж № 117/20.07.2020 год. на Главен архитект на Столична община. В хода на съдебното дирене, по искане именно на жалбоподателите е допусната, изготвена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която е отговорила в пълнота на поставените въпроси. Страните са били надлежно представлявани в проведеното единствено публично съдебно заседание от 02.12.2021 год. Важно е да се отбележи, че преди приключване на съдебното следствие, процесуалният представител на жалбоподателите изрично е заявил, че няма доказателствени искания. В този смисъл е некоректно и несъответно на действителното фактическо положение, твърдението, че страните са били лишени от възможността да ангажират каквито и да е доказателства в хода на съдебното производство, при положение, че процесуалният им представител изрично е заявил, че няма такива. В хода на касационното производство, двете дружества, в качеството им на касационни жалбоподатели отново са имали процесуалната възможност да реализиран в пълен обем правата си, чрез представляващият ги процесуален представител – адв. Р. Йосева от САК, надлежно преупълномощена от адв. Златкова-Манолова. Видно от протокола от проведеното на 23.05.2022 год. съдебно заседание, процесуалният представител на касационните жалбоподатели отново е заявил, че няма да представя доказателства и няма доказателствени искания. На страните, чрез процесуалният им представител е предоставена възможност както в съдебно заседание, така и в нарочни писмени бележки да изложат своите становища по съществото на спора.

Съобразявайки горните факти и обстоятелства се налага извода, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, доколкото страните са били надлежно представлявани и активно са участвали в производството, в т.ч. и посредством ангажиране на доказателства – писмени и гласни. Обстоятелството, че както първоинстанционният съд, така и касационната инстанция, въз основа на събраните доказателства са приели оспорената заповед за законосъобразна и са отхвърлили оспорването като неоснователно не означава, че процесуалните права на страните са нарушени, нито, че същите са били лишени от възможността активно и ефективно да участват в процеса.

Предвид така развитите мотиви, в случая не са налице предпоставките за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалните представители на двете страни в процеса. Предвид изхода на спора, както и на основание чл. 249, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на Столична община следва да се присъди сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ .

Мотивиран от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – ІІ колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „МД СТРОЙ 07“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Владимиров и от „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя Ц. Владимиров за отмяна на Решение № 5668 от 10.06.2022 год., постановено по административно дело № 1713/2022 год. по описа на Върховен административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила Решение № 7636 от 17.12.2021 год., постановено по административно дело № 9846/2021 год. на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „МД СТРОЙ 07“ ЕООД с [ЕИК] и „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД с [ЕИК] да заплатят на Столична община сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.