Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Перник, представлявана от юрисконсулт А.Михайлов, срещу Решение № 106/21.06.2022 г., постановено по адм. дело № 109/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отменено по жалба на „Снабстрой“ ООД, Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022 г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- Перник. Наведените в жалбата възражения относно неправилна преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Идентични са и оплакванията във втората касационна жалба,депозирана от Й. Стоянова чрез адв.Д. Йовчева.Същата твърди,че решението на АС-Перник страда от касационни пороци по чл.209 т.3 от АПК и е необосновано с оглед многобройните събрани по делото писмени доказателства.Претендира разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв и за ДТ в производството.
Ответникът – „Снабстрой“ ООД, представлявано от управителите К. Инанов и Р. Стойнов, чрез адвокат Св.Арнаудов, в писмен отговор оспорва основателността на касационните жалби.Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение 17.01.2022 г. между „Снабстрой” ООД- гр. Перник, в качеството му на работодател и С. Венчев, изпълняващ длъжността „пазач,портиер,невъоръжен“ на склад за строителни материали в гр.Перник,кв.Изток,местност Ладовица с работодател Снабстрой ООД, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Перник.
След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, установени в нормите на чл. 34, ал.3 АПК и чл. 35 АПК, при накърняване правото на участие на страните в производството и неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо,но неправилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
Производството пред администативния орган е започнало след получен сигнал от полицията и разпитани свидетели,които били работници в дружеството за настъпила злополука на 30.10.2021г с лицето С. Венчев,който на 12.01.2022г починал.В рамките на проверката органът установил,че Снабстрой ООД в качеството му на работодател допуснал на 29.10.2021г на работа лицето С. Венчев като охрана в склад за строителни материали в гр.Перник,кв.Изток,местност Ладовица с работодател Снабстрой ООД с определено работно време от 20ч до 08 часа на следващия ден по график,посочено работно място срещу възнаграждение без сключен писмен трудов договор с работодателя.На 30.10.2021г лицето отворило входната портална врата,която излиза от релсите,като пада върху него и го контузва.В последствие се е лекувал в болница и на 12.01.2022г е починал.
Първоинстанционният съд е формирал неправилен извод по основния спорен въпрос по делото, който е свързан с вида на възникналото правоотношение между С. Венчев и ООД Снабстрой. При съвкупния анализ на доказателства, събрани в административното и съдебното производство, включително показанията на разпитаните по делото свидетели, се налага извода, че С. Венчев е предоставял работна сила като „пазач,портиер,невъоръжен“ на склад за строителни материали в гр.Перник, кв.Изток,местност Ладовица с работодател Снабстрой ООД, без за това да е сключен писмен трудов договор. В рамките на съдебното производство са разпитани свидетелите В. Асенов и А. Димитров.Същите заявяват,че познават пострадалия,като първият е бил колега с него.И двамата знаели за нежеланието на пострадалия да сключва трудов договор,като Стоичко работил като охрана в дружеството от 2018г-работното му време било по график сутрин или вечер,а парите си получавали на първо число от касиер на дружеството.Желанието да не работи по трудов договор било обвързано с получаваната от него висока пенсия и липсата на удръжки от трудовото възнаграждение.В подобна насока са и показанията на свид. Х. Костадинова- главен счетоводител на дружеството,която потвърждава ,че покойният С. Венчев изрично не е искал да се сключва трудов договор,тъй като получавал тавана на пенсиите.Идентично е и показанието на свид.Йорданов.
Неправилна е преценката на първоинстанционния съд досежно наличието на трудово правоотношение спрямо конкретната фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по делото. Зада се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от възложителя и дали се е осъществявала под неговото ръководство или изпълнителят е действал самостоятелно. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. В случая пострадалият С. Венчев е престирал единствено своята работна сила. Това той е извършил в определеното от управителя на ООД Снастрой, гр. Перник, работно време с установен график за дежурства, установено работно място складова база в гр.Перник, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа.Тези обстоятелства са установени както в рамките на административното производство- обясненията на управителя на дружеството ответник по касация сочат,че пострадалият е работил като пазач невъоръжена охрана на обект, стопанисван от Снабстрой ООД в продължение на няколко години ,като това е ставало по график с още двама работници/ и те пенсионери/- т.е в условията на непрекъснатост, продължителност и повторяемост с конкретно посочено работно време,работно време и възнаграждение.Същото категорично се потвърждава и от показанията на свид. В. Асенов и А. Димитров. Установяването на факта на изпълнение на трудови функции и заемана длъжност като позиция от лицето е от съществено значение, тъй като се явява елемент от фактическия състав по обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение и е обвързващо по отношение на даденото задължително предписание за сключване на трудов договор за конкретна длъжност,а това се доказва именно с тези показания.Волята на лицето С. Венчев да не сключва трудов договор с оглед на високата пенсия,която получавал и възможността вместо да се удържат вноски за данък и осигуровки от заплатата му- той да я получава цялата/ за което свидетелства и неговото неизпълнение да декларира дохода от дейността си пред органите на НАП и да заплати съответния данък-явно със съзнанието,че полага труд по трудов договор и деклариране не е необходимо,доколкото работодателя служебно удържа данък общ доход и го превежда в полза на бюджета/ не следва да влияе върху задължението за работодателя,което той има по закон да сключи писмен трудов договор,да го регистрира,да връчи препис от договора и от уведомлението на работника /служителя,доколкото желанието на едната страна по правоотношението не следва да обвързва другата/ обикновено доминираща/ страна- работодателя.Изискването за сключване на трудов договор ,въведено от законодателя, не е самоцелно- то пази както работника при възникнали трудови злополуки и професионални болести,при упражняване на гарантираното му от закона право на отпуск,включително и временна нетрудоспособност,но и всички други трудови права на същия,ведно с възможността да се увеличава постепенно осигурителния стаж и в един момент да се измени и размера на получаваната от него пенсия.Това изискване пази и работодателя- чрез спазването на закона- се избягва извършването на административни и данъчни нарушения,на нарушения на осигурителното право,въвежда се задължително застраховане за безопасни условия на труда и едновременно с това при един бъдещ процес,работодателят ще може да претендира съпричиняване или неспазване на изискванията за безопасност и здраве на труда.
При преценката на събраните по делото доказателства и формиране на изводите си по спора съдът е допуснал игнориране на относими доказателства, както и превратно тълкуване на такива, което е довело до постановяване на необосновано решение и противоречащо на материалния закон.
Предвид изложените съображения се налага извода, че осъществяваната от С. Венчев дейност като пазач невъоръжена охрана е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение за престирания труд, изисквания за спазване указанията на работодателя, което обосновава извода, че осъществяваната от С. Венчев дейност е такава по трудово правоотношение, а не по граждански договор. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето от ООД Снабстрой, гр. Перник за престиране на работна сила срещу уговорено възнаграждение, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. В този смисъл обжалваното пред съда постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му.
Като е достигнал до изводи в обратния смисъл и е отменил обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, първоинстанциноният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това че спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отхвърлена подадената от Снабстрой ООД жалба против постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022 г. между С. Венчев и Снабстрой ООД.
Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касаторите Дирекция Инспекция по труда- Перник и Й. Стоянова чрез адв. Йовчева, акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. По отношение на първия касатор разноските се определят в размер на 200 лв- по 100 лв на инстанция съгласно чл.24 от НзПрПщ,а по отношение на втория касатор- съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв във вр. Чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004 за минималните адвокатски възнаграждение в размер на 1000 лв и внесената от същата ДТ в производството пред ВАС в размер на 70 лв или общо 1070лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл.222 ал.1 от АПК от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 106/21.06.2022 г., постановено по адм. дело № 109/2022 г. по описа на Административен съд – Перник и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Снабстрой ООД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Перник,[жк],[улица] ,против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022г ,издадено от Дирекция Инспекция по труда Перник.
ОСЪЖДА Снабстрой ООД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Перник,[жк],[улица] да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Снабстрой ООД,[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.Перник,[жк],[улица] да заплати на адв. Д. Йовчева от гр.София,[адрес], като процесуален представител на Й. Стоянова,[ЕГН] по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв сумата от 1000лв за адвокатско възнаграждение и сумата от 70лв внесена ДТ в производството.
Решението е окончателно.