Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Инерстрой-Калето“ АД, чрез адв. Е. Калоянов против Решение № 1859/21.03.2022 г., постановено по адм. дело № 6185/2021 г., по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № РР-01-90/05.02.2021 г. за отказа за продължаване срока на действие на разрешително №11130066/23.12.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект река Искър, издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“-Плевен /БДДР/.

Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановено в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК. Твърди се, че не са обсъдени в цялост възраженията и събраните писмени доказателства. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Претендира разноски.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез адв. Калоянов поддържа жалбата си.

Ответникът - директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище от 17.01.2023 г. оспорва касационната жалба и прави искане за даване ход на делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на „Инерстрой-Калето“ АД срещу Решение № РР-01-90/05.02.2021 г. за отказа за продължаване срока на действие на разрешително № 11130066/23.12.2010 г. за водовземане от повърхностен воден обект река Искър, издадено от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“-Плевен.

За да постанови този резултат съдът е приел, че „Инерстрой-Калето“ АД е титуляр на Разрешително за водовземане № 11130066/23.12.2010 г. от повърхностен воден обект река Искър, като водовземането е с промишлени цели. Разрешителното е със срок на действие от 21.01.2011 г. до 31.01.2021 г. Лимитът на ползваната вода е до 40 000 куб.м. годишно, а разрешеното водно количество - до 10 л./сек. 10 л./сек. е и дебитът на помпата, монтирана в съоръжението, чрез което се черпи водата.

Посочено е, че със Заявление с вх. № РР-01-90/23.10.2020г. на БДДР, „Инертстрой-Калето“ АД е направило искане за продължаване на срока на действие на разрешителното. При проверка на заявлението, съгласно чл. 47, ал. 2 от Наредбата за ползване на повърхностните води с писмо изх. № РР-01-90/1/ от 30.11.2020 г. на БДДР на дружеството е дадена възможност в срок до два месеца да отстрани констатирани несъответствия, како представи редица документи, включително протокол за монтиране на измервателно устройство съгласно раздел „Условие на водовземането“ - т. 1 и т. 2.

С писмо вх. №РР-01-90/3/ от 27.01.2021 г. на БДДР-Плевен дружеството е предоставило поисканата от него информация, с изключение на протокол за монтиране на измервателно устройство, като е изложил съображения, че няма техническа възможност за монтиране на такова устройство към съоръжението. Въз основа на това, с оспореното Решение е отказано продължаване срока на действие на разрешително за водовземане на основание чл. 68. т. 4 вр. с чл. 78, ал. 1, т. З и чл. 52, ал. 1, т .4 от Закона за водите /ЗВ/, поради неизпълнение на условията по издаденото разрешително.

По подробно изложени съображения съдът е приел че условията на разрешителното не са изпълнени, а изводите на органа, че липсва нормативно основание за продължаване срока на действие на разрешително № 11130066/23.12.2010 г., са правилни и законосъобразни.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обжалвания административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е подадена в срока по ал. 1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото разрешително. При липса на елемент от фактическия състав на чл. 78, ал. 2 от ЗВ е налице пречка за продължаване срока на действие на разрешителното.

При разглеждане на заявлението, предвид нормативно установените кумулативни изисквания на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, административният орган следва да съобрази условията в издаденото разрешително, като в конкретният случай е отразено задължение за монтиране на измервателно устройство, съобразно чл. 194а, ал. 1 от ЗВ и не е налице изключение по ал. 5 на чл. 194а от ЗВ.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно приложението на чл. 78, ал. 2 от ЗВ и правилно е приел, че за да се продължи срокът на действие на разрешително е необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 от ЗВ. Въз основа на документите в преписката, обосновано е прието както от органа, така и от съда, че предпоставките за удължаване срока на разрешителното не са налице. Касаторът не е доказал изпълнение на задълженията си, тъй като към момента на издаване на оспорения административен акт, не е монтирано предвиденото в разрешителното измервателно устройство. Неизпълнението на задълженията по издаденото разрешително е сред изброените от административния орган основания за отказа за продължаване на срока му.

Първоинстанционният съд е развил подробни съображения по отношение на установените в оспорения административен акт неизпълнени условия и предвид наличните писмени доказателства е формирал законосъобразни правни изводи, които следва да бъдат споделени. Дружеството е нарушило условията в издаденото му разрешително, въпреки изрично вмененото му задължение да монтира и поддържа измервателно устройство като правилно съдът е приел, че без значение се явяват причините, поради които такова устройство не е монтирано през целия 10-годишен срок на действие на издаденото разрешително.

С оглед горното, обоснован е извода на съда, че правилно административният орган е отказал продължаване срока на действие на разрешителното, тъй като липсват кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, а именно т. 3.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1859/21.03.2022 г., постановено по адм. дело № 6185/2021 г., по описа на Административен съд - София-град.

Решението е окончателно.