Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане, подадено от "Монтажи" ЕАД, чрез прокуриста Д. Узунов, за изменение на решение № 4662/03.05.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил на ДЗЗД "Язовири СА- Котек 2022" поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв.
В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ДЗЗД "Язовири СА- Котек 2022" с изложени съображения занеоснователност на искането.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.
С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд във връзка с касационна жалба, подадена от "Монтажи" ЕАД е оставил в сила решение № 170/16.02.2023 г. постановено по преписка № КЗК-24/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията, като е осъдил "Монтажи" ЕАД да заплати на ДЗЗД "Язовири СА- Котек 2022" с участници в обединението "Котек" ЕООД и "СА.И.Е" ЕООД сумата 50 000 лв. За да постанови посочения резултат, съдът е изтъкнал, че са представени доказателства за изплатено за един адвокат възнаграждение, каквото именно е дължимо съгласно текста на чл. 143 АПК, както и , че не е противопоставено своевременно възражение от касатора.
Релевираните с искането доводи, не обуславят друг, различен от формирания от съда извод, че в случая са налице предпоставките за присъждане в полза на горепосоченото обединение, на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 000 лв, сочени като изплатени за осъществяване на процесуално представителство в съдебното производство. Както вече е посочено и в съдебното решение, чието изменение се претендира, сумата в размер на 50 000 лв, заплатена за осъществяване на процесуално представителство пред ВАС е конкретизирана като заплатена само за един адвокат, съгласно чл.143 АПК. От друга страна, в касационната жалба не е направено възражение за прекомерност по отношение на този ответник на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт по съществото на спора относно разноските, обосновавайки извод за основателност на претенцията на ДЗЗД "Язовири СА- Котек 2022" . При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Монтажи" ЕАД, чрез прокуриста Д. Узунов, за изменение на решение № 4662/03.05.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските.
Определението е окончателно.