Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на адв. Л. Ангелова в качеството ѝ на процесуален представител и пълномощник на Началник отдел „ПМДТУ“ при Община Поморие, с която се иска допълване на Определение № 4252/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7207/2022 г. по описа на ВАС, с което е отменено Определение от 10.04.2023 г. за даване ход по същество, оставена е без разглеждане подадената от „Маресме“ ЕООД касационна жалба и производството по делото е прекратено.
В молбата се иска присъждане на сторени разноски за адвокатско възнаграждение за съставен отговор на касационна жалба.
Ответникът – „Маресме“ ЕООД, чрез пълномощника адв. К. Кавалджиев, излага становище за недопустимост на искането, а в условията на евентуалност аргументира неоснователност на молбата на насрещната страна.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения:
С Определение № 4252/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7207/2022 г. по описа на ВАС, чието допълнение се иска, касационната жалба, подадена от „Маресме“ ЕООД, е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено. Изложени са мотиви, че установените в тежест на дружеството задължения за ДНИ и ТБО възлизат на общо 2 597,27 лв., без лихвите, и са под установения праг за касационно обжалване съгласно чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Нормата на чл. 161 ДОПК не съдържа уредба за разноските при прекратяване на съдебното производство, а предвижда право на разноски на администрацията при решаване на спора по същество – когато жалбата бъде отхвърлена. Поради това и на основание § 2 от ДР на ДОПК в случаите на прекратяване на делото, за отговорността за разноски субсидиарно приложение следва да намери чл. 143, ал. 3 АПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Относно дължимостта на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото, законодателят в чл. 143, ал. 3 АПК не е регламентирал изрично хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство. Предвид наличието на непълнота, същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на ГПК. Присъждането на разноски в полза на ответника е предвидено в чл. 78, ал. 4 ГПК. Нормата не съдържа уточняване на изискванията относно причината за прекратяването, поради което следва да се приеме, че при прекратяване на делото поради недопустимост на касационната жалба се дължат разноски.
В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение са претендирани своевременно – с отговора на касационната жалба (л. 13). Съгласно договор за правна защита и съдействие (л. 17) и списък по чл. 80 ГПК (л. 16) сторените разноски за касационната инстанция възлизат на 1 080 лв. с ДДС, като са заплатени в брой. Доколкото в случая се касае за Акт за установяване на задължения по чл. 107 от ДОПК, административният орган има право на юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Материалният интерес по спора възлиза на 2 868,54 лв., като съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер възлиза на 586,85 лв. без ДДС. Съгласно § 2а ДР на Наредбата дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, поради което върху сумата от 586,85 лв. следва да бъде прибавен и ДДС в размер на 117,37 лв., или общо 704,22 лв.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 4252/20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7207/2022 г. по описа на ВАС, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Маресме“ ЕООД, с [ЕИК], гр. София, [улица], ап.4, представлявано от управителя Р. Атанасова, да заплати в полза на Община Поморие сума в размер на 704,22 лв., представляваща разноски за касационната инстанция
Определението е окончателно.