Производството е по реда на чл. 229 и слeдващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на „Рами-5” ЕООД, с [ЕИК], представлявано от управителя чрез неговия пълномощник, срещу определение № 3119/07.04.2023 г. по адм. д. № 2146/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. С доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК възражения не са постъпили.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение Административен съд – София-град е оставил жалбата без разглеждане поради недопустимост и е прекратил производството по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел, че писмо с рег. № РБН22-ТД26-785 от 02.02.2023 г. на кмета на район Банкя не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съдът е развил доводи, че същото има само уведомителен характер в рамките на образуваното административно производство и в него не е обективиран отказ за издаване на виза за проектиране, поради което подадената срещу него жалба не подлежи на разглеждане по същество на основание чл. 159, т. 1 АПК.
Определението е неправилно.
Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „Рами-5” ЕООД против писмо с рег. № РБН22-ТД26-785 от 02.02.2023 г. на кмета на район Банкя по подадено от дружеството заявление за издаване на виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ за жилищна сграда в собствения на дружеството имот с идентификатор 32216.2368.67, по КККР на [населено място], район Банкя. С обжалваното писмо кметът на район Банкя уведомява заявителя, че във връзка с депозираните заявления за издаване на визи за проектиране, сред които и посоченото за имот с идентификатор 32216.2368.67, е отправено запитване към „Булгартрансгаз” ЕАД във връзка с това, че имотите попадат в зони с ограничения на съществуващ преносен газопровод, собственост на дружеството. В писмо с рег. № РБН22-ТД26-785 от 02.02.2023 г. на кмета на район Банкя се посочва, че с писмо № БТГ07-00-8/1 от 23.01.2023 г. от „Булгартрансгаз” ЕАД е изразено становище, че всички имоти попадат в „Зона за превантивна устройствена защита” на съществуващ преносен газопровод – Газопроводно отклонение (ГО) за ГРС Перник, условен диаметър Ф 521x6.35, работно налягане 5,4 MPa и съобщителни кабели, положени в сервитута му, и не би могло да бъде реализирано застрояване, в т.ч. и от тип „Жилищно строителство”, при спазване на нормативно определените минимални разстояния от оста на съществуващия преносен газопровод.
С оглед на съдържанието на оспореното писмо изводът на съда за липса на годен за оспорване административен акт, обуславящ недопустимост на производството, е неправилен.
Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
В случая макар да не е налице изрично произнасяне на органа по подаденото заявление, видно от текста на оспореното писмо се налага като краен извод, че няма да бъде предприето по-нататъшно процедиране по подаденото заявление за издаване на виза за проектиране поради изразеното от „Булгартрансгаз” ЕАД становище, от което следва, че застрояване в посочения имот не би могло да бъде реализирано. Следователно е формиран по същество отказ да бъде издадена исканата виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ поради наличие на посочените обективни пречки.
Съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отказите за издаване на индивидуални административни актове по този закон могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на имота. Визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК вр. с чл. 214, ал. 1 ЗУТ, респ. отказът за издаването на виза подлежи на обжалване съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ.
В случая е налице изричен отказ на кмета на район Банкя за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо с рег. № РБН22-ТД26-785 от 02.02.2023 г., и съдът е следвало да се произнесе по законосъобразността му.
Като неправилно е приел, че оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е отказал да разгледа по същество подадената срещу него жалба, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3119/07.04.2023 г. по адм. д. № 2146/2023 г. по описа на Административен съд – София-град.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.