Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) – Варна е подал молба с искане за отмяна на Разпореждане от 30.05.2023 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд, с което на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, предложение второ АПК е изпратена на Административен съд – Варна касационната му жалба с вх. №7890/29.05.2023 г., и с искане за възстановяване на недължимо внесена държавна такса в размер на 894.79 лв. на основание чл. 4б от Закона за държавните такси.

В молбата се твърди, че с касационната жалба е обжалвано частично Решение №127/02.02.2023 г. на Административен съд – Варна по адм. д. №1942/2022 г., като обжалваемият материален интерес (главница и лихви) е в размер на 100 650.92 лв. Дължимата държавна такса на основание чл. 227а, ал. 3 АПК в размер на 0.8 % от 100 650.92 лв. е 805.21 лв. и същата е внесена на 13.02.2023 г.

Така подадената молба с искане за отмяна на Разпореждане от 30.05.2023 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд е недопустима, поради следното:

С Разпореждането си от 30.05.2023 г. председателят на първо отделение на Върховния административен съд е изпратил на Административен съд – Варна подадената от директора на Дирекция ОДОП – Варна касационната жалба с вх. №7890/29.05.2023 г. с указания за довнасяне на държавна такса, излагайки мотиви за това, че внесената такава в размер на 805.21 лв. не покрива обжалваемия материален интерес.

С Разпореждане №6284/20.02.2023 г. на Административен съд – Варна касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП – Варна е оставена без движение и са дадени указания за внасяне на допълнителна държавна такса в размер на 894.79 лв., която е внесена на 20.06.2023 г. (платежното нареждане е приложено на л. 37 от делото).

В чл. 213а, ал. 7 АПК е регламентирана обжалваемостта само на актовете по чл. 213а, ал. 1, изречение второ и ал. 6, т. 2, т.е. тези, с които се връща или се оставя без разглеждане касационната жалба, поради неизпълнение в срок на дадените указания за отстраняване на нередовностите, но не и актовете по чл. 213а, ал. 1, изречение първо и ал. 6, т. 1 АПК, с които жалбата се оставя без движение или се връща на първоинстанционния съд с конкретни указания.

Проверка на правилността на втората група актове е възможна само при обжалване на актовете от първата група. В случая допълнителната държавна такса в размер на 894.79 лв. е внесена в дадения от административния съд срок, поради което липсва съдебен акт, с който касационната жалба се връща или се оставя без разглеждане. Поради това е недопустимо осъществяването на контрол за законосъобразност на оспореното Разпореждане от 30.05.2023 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд. Това разпореждане не попада в нито една от двете групи определения и разпореждания, подлежащи на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК.

По така изложените съображения молбата на директора на Дирекция ОДОП – Варна, в частта й имаща характер на частната жалба против Разпореждане от 30.05.2023 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд с искане за неговата отмяна, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а по искането за възстановяване на недължимо внесената държавна такса в размер на 894.79 лв. същата следва да се докладва на председателя на Върховния административен съд.

Мотивиран така и на основание чл. 227а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на директора на Дирекция ОДОП – Варна против Разпореждане от 30.05.2023 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд с искане за неговата отмяна.

Молбата да се докладва на председателя на Върховния административен съд за произнасяне по искането за възстановяване на недължимо внесената държавна такса в размер на 894.79 лв.

Определението не подлежи на обжалване