Производството е образувано по жалба на „Супер Боровец Пропърти Инвестмънт“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, обл. Бургас против Решение на Министерски съвет(МС) №422 от 02.06.2023 г., в частта, с която е установен по отношение на дружеството размер на дължими за възстановяване надплатени средства по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, съгласно приложения списък №17- неразделна част от решението, както и в частта, с която е разпоредено дружеството, като лице включено под №77 в упоменатия приложен към решението списък №17, да възстанови по бюджета на администратора сумата 3553,40 лева с ДДС, установена по отношение на посоченото дружество като надплатена. Релевират се доводи по същество, относими към основанията за незаконосъобразност на акта по чл. 146 АПК и се иска неговата отмяна.
Ответникът Министерски съвет на Република България не изразява становище по жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че така депозираната жалба не му е подсъдна.
„Супер Боровец Пропърти Инвестмънт“ ЕАД е оспорил акт на МС, с който той е одобрил предоставянето на помощ на лица, предоставили нощувки и изхранване или само нощувки по приетата от него Програма, при условия, че се извърши приспадане, където е приложимо. Със Списък №17 е установен размер на дължимите за възстановяване надплатени средства по същата Програма, като е определено лицата, получили такива суми да ги възстановят по бюджета на администратора на помощта в едномесечен срок от получаване на покана за доброволно изпълнение.
При преценка дали обжалваният акт подлежи на разглеждане от ВАС настоящият съдебен състав съобрази даденото с Решение №8 от 23.04.18 г. по к. д. №13/2017 г. от Конституционния съд на Република България задължително тълкуване на новелата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, като посочи, че "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление."
В мотивите на решението си Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал редица примери, чрез които е илюстрирал разбирането си по този въпрос.
Следователно, от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на МС в качеството му на централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи.
Отбелязал е също така, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерския съвет, които са определени като административни такива и са израз на политическите му концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации.
В случая актът на МС е приет във връзка с приета от същия орган Програма, за която е посочено, че се издава на основание чл. 2 ал. 2 от Закона за убежището и бежанците(ЗУБ) във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. Според чл. 2 ал. 2, изр. първо от ЗУБ МС предоставя временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от същия закон, която е въведена с решение на Съвета на Европейския съюз.
Или в случая, от една страна, централният колективен орган с обща компетентност (МС) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, а от друга те са идентични по съдържание с правомощията и на други органи, в случаи, при които не са верифицирани всички отчетени и заплатени разходи по програми, поради което неверифицираната разлика подлежи на възстановяване.
С оглед на това не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК и спорът за допустимостта и за основателността на оспорването, касаещо проверка на обжалвания акт, е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд.
За да определи местно компетентния съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл.133 ал.1 АПК. С оглед на факта, че седалището на жалбоподателя е в гр. Несебър, обл. Бургас, то спорът е местно подсъден на Административен съд Бургас.
Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във вр. с чл. 132, ал. 2 във вр. с чл. 133, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ИЗПРАЩА жалбата на „Супер Боровец Пропърти Инвестмънт“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, обл. Бургас против Решение на Министерски съвет(МС) №422 от 02.06.2023 г., в частта, с която е установен по отношение на дружеството размер на дължими за възстановяване надплатени средства по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, съгласно приложения списък №17- неразделна част от решението, както и в частта, с която е разпоредено дружеството, като лице включено под №77 в упоменатия приложен към решението списък №17, да възстанови по бюджета на администратора сумата 3553,40 лева с ДДС, установена по отношение на посоченото дружество като надплатена, по подсъдност на Административен съд Бургас.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 6973/2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
Определението не подлежи на обжалване.