Производството е по реда на чл. 58, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 26а и чл. 88, ал. 1, предложение последно от Изборния кодекс /ИК/ и чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на С. Попов, от [населено място], Община София срещу решение № 2748-МИ/23.10.2023 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 786-МИ/20.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/-Столична. Релевирани са съображения за необоснованост на атакувания акт на ЦИК и противоречието му с приложимия закон, по които се претендира отмяната му.
Ответната страна - Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на оспорване акт на ЦИК, в законоустановения срок по чл. 58, ал. 1 ИК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:
Обжалва се решение на ЦИК, прието на основание чл. 57, ал. 1, т. 26а, във връзка с чл. 88, ал. 1 ИК, с което е оставена без разглеждане като недопустима, жалбата на С. Попов, подадена срещу решение № 786-МИ/20.10.2023 г. на ОИК-Столична, с последното не е установено нарушение на забраната по чл. 183, ал. 3 ИК по сигнал относно разпространение на агитационни материали на територията на Столична община в нарушение на Изборния кодекс. За да постанови посочения резултат ЦИК приема, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на решението на ОИК, тъй като с акта не се засягат пряко негови права или законни интереси. Посочва, че подаденият от жалбоподателя сигнал до ОИК – Столична има само уведомителен характер и не поражда право на подателя на сигнала за участие в административнонаказателото производство, включително и право да обжалва отказ да се започне такова, а ролята му се изчерпва със сезирането на компетентния за произнасяне орган и не продължава по-нататък в производството.
Решението на ЦИК е законосъобразно, като прието от компетентен административен орган при упражняване на правомощията му, разписани в чл. 57, ал. 1, т. 26а ИК. По данни от протокол № 437/23.10.2023 г., съставен за заседанието на ЦИК, проведено на посочената дата, при приемането му са присъствали четиринадесет от общо петнадесетте членове на ЦИК, десет от които са гласували "за" постановеното решение, а оттам и актът е приет при наличие на необходимия кворум и мнозинство по смисъла на чл. 53, ал. 3 и ал. 4, изр. първо ИК. Решението е постановено в предвидената от закона форма, мотивирано е и съдържа следващ се от тях диспозитив, който по своя характер представлява прекратително определение. Настоящият състав изцяло споделя изводите на административния орган, основани на обстоятелството, че за подателят на жалбата липсва правен интерес от обжалване на решението на ОИК- Столична, тъй като с акта не се засягат пряко негови права или законни интереси. В изборния кодекс не е предвиден специален ред за разглеждане на подадени сигнали, поради което приложима е глава осма на АПК, а оттам и чл. 124, ал. 2 АПК, според който, решението постановено по подаден сигнал не подлежи на обжалване. Дори и процесният сигнал да бъде уважен и да бъде установено нарушение на изборния процес, то решението би могло да засегне чужди права с разпореждане за премахване на агитационни материали по чл. 186 ИК или да стане част от производството за реализиране на административно-наказателна отговорност от извършителя на нарушението, приключващо с издаване на наказателно постановление за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН, но лицето, подало сигнала, не е страна в това производство и няма право на жалба нито срещу акта за установяване на нарушение, нито срещу наказателното постановление, още повече срещу отказ да се установи нарушение, имащ характер и на решение по смисъла на чл. 124, ал. 2 АПК. В този смисъл е и трайната практика на Върховен административен съд /виж: определение № 3506/04.04.2023 г. по адм.дело № 3325/2023 г.; определение №4692/13.04.2021 г. по адм. дело № 4027/2021 г.; определение № 3316/28.03.2023 г. по адм. дело № 3124/2023 г.; определение № 3185/27.03.2023 г. по адм. дело № 3071/2023г. и др./
Предвид изложеното, законосъобразно ЦИК приема, че жалбоподателят няма личен, пряк и непосредствен правен интерес от подаване на жалбата срещу акта на ОИК- Столична от 20.10.2023 г. Поради това и обжалваното решение, с характер на определение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2748-МИ/23.10.2023 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е оставена без разглеждане жалбата на С. Попов от [населено място], Община София против решение № 786-МИ/20.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия-Столична.
Определението е окончателно.
Да се уведомят страните, че насроченото по делото открито съдебно заседание няма да бъде проведено с оглед настоящото определение