Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба от И. Гешев с постоянен адрес в [населено място], Столична община- район Връбница, срещу решение по т. 2 от Протокол №25 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на 05.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), с което е оставено без разглеждане искането му за постановяване на решение, на основание чл.129, ал.3, т.2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ. Молбата е решението да бъде изцяло отменено, а преписката върната на Прокурорската колегия на ВСС за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по прилагането на закона. Претендират се разноски.
Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Антова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ от надлежна страна, за което Върховният административен съд се е произнесъл с определение от 21.07.2023 г., постановено по настоящото дело, поради което предприетото от И. Гешев оспорване се приема за процесуално допустимо.
Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 2 от Протокол №25 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на 05.07.2023 г. на ПК на ВСС, с което е оставено без разглеждане искането на И. Гешев за постановяване на решение по заявлението му за освобождаването от длъжност поради подаване на оставка.
От фактическа страна по делото се установява следното:
С решение по Протокол № 17/12.06.2023 г., Пленумът на ВСС, на основание чл.175, ал.5, във вр. с чл.173, ал.3 от ЗСВ, е установил основания за предсрочното освобождаване на И. Гешев от длъжността „главен прокурор“, а именно действия, които накърняват престижа на съдебната власт по чл.129, ал.3, т.5, предложение последно от Конституцията на Република България, посочени от четирима членове на ПК на ВСС.
С Указ № 95 от 15.06.2023 г., президентът на Република България е постановил освобождаване на И. Гешев от длъжността „главен прокурор“ на Република България.
На 16.06.2023 г. И. Гешев е входирал във Висшия съдебен съвет заявление с peг. № ВСС-8470, с което изразява желание да бъде преназначен на длъжността „прокурор във Върховна касационна прокуратура“.
С последващо писмо до членовете на Прокурорската колегия на ВСС, рег.№ВСС-8470/19.06.2023 г., И. Гешев заявява, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура и изобщо да продължи да работи в Прокуратурата на Република България. Моли това негово волеизявление да бъде прието като депозиране на оставка.
На заседание, проведено на 19.06.2023 г., Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към ПК на ВСС, с решение по т.1 от Протокол № 22, предлага на ПК на ВСС да приеме за сведение заявление с вх. № ВСС-8470/19.06.2023 г. на И. Гешев, с което заявява, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във ВКП. На заседание, проведено на 19.06.2023г., с решение по т.5 от Протокол № 22, ПК на ВСС приема за сведение това заявление, като същото представлява предмет на разглеждане по адм. дело № 6876/ 2023 г. по описа на Върховния административен съд.
На 27.06.2023 г., И. Гешев входира във ВСС искане с peг. № ВСС 8470, с което иска постановяване на решение, на основание чл.129, ал.3 от Конституцията на РБ, във вр. с чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ, да бъде освободен от длъжност. Това искане на И. Гешев е разгледано на заседание на КАК към ПК на ВСС, проведено на 04.07.2023 г.
Предложени за обсъждане и гласуване са три варианта на решение по направеното искане, като за всяко едно са изложени мотиви. С решение по т.2 от Протокол № 25/05.07.2023 г., ПК на ВСС, след обсъждане на направените предложения и мотиви на КАК към ПК на ВСС, приема решение, с което оставя без разглеждане искането на И. Гешев за постановяване на решение, на основание чл. 129, ал. 3 , т.2 от КРБ, във вр. с чл. 165, ал.1, т.2 от ЗСВ, като същото е предмет на настоящото административно производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в Закона за съдебната власт и Конституцията разпоредби.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на Прокурорската колегия на ВСС е мотивирано в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК и съгласно нормата на чл. 34, ал. 3, изречение второ от ЗСВ, която предвижда, че за мотиви на решението, с което се приема направено предложение се смятат мотивите на вносителя, както и изказването от членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа.
Като гаранция за избягване на субективизма, който така или иначе е имплицитно заложен във всяка дейност по преценка, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване изискванията за кворум, като това бъде обективирано в решение, прието с определено в закона мнозинство.
Резултатът от гласуването на ПК на ВСС представлява еманация на свободната преценка на всеки един от членовете на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт, сторена след внимателен и всеобхватен анализ на обективните обстоятелства.
ПК на ВСС е взела решение по обжалваната т. 2 от Протокол № 25/05.07.2023 г., като видно от приложения пълен стенографски протокол от заседанието, обстойно е обсъдено становището на КАК към ПК на ВСС, а отделни членове на колегията са изразили съображения, представляващи мотиви, относно оставянето без разглеждане на искането на И. Гешев за постановяване на решение, на основание чл.129, ал.3, т.2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ.
Възражението на И. Гешев, че наличието на противоречиви становища на членовете на колективния орган и обективираното в доклада на КАК по отношение на разбирането от коя дата и на какво основание г-н Гешев е престанал да бъде „прокурор в Прокуратурата на РБългария“ прави издадения акт необоснован, е неоснователно.
Преценката на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в това отношение е своеобразна симбиоза от изразените индивидуални мнения на членовете на колегията, базирани на заявленията и исканията на г-н Гешев и относимите нормативни разпоредби, обективирани както в доклада на КАК, така и в заседанието на 05.07.2023 г. Субективността на мнението на всеки един от членовете на колегията се изразява в личната му интерпретация по фактите и благодарение на тази субективност няма как да се желае постигането на пълна или достатъчна тъждественост в резултата. Това не прави акта необоснован, а показва многообразието на личните мнения и функциониращия плурализъм в колегията.
Фактическите основания за постановяването на оспорения акт на ПК на ВСС могат да бъдат изведени именно от тях, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на колегията, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта. Обжалваното решение е израз на свободната воля и преценка на решаващия орган, основана на субективното възприятие на всеки от членовете на органа, участвал в приемането на това решение. Това именно възприятие обуславя свободата в избора на колективния орган.
Същественото в случая е приложението на материалния закон, за което жалбоподателят твърди, че е нарушено, посочвайки разпоредбата на чл.169, ал.5 от Закона за съдебната власт.
Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.5 от ЗСВ, след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител, лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател или остават на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който са заемали длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен ръководител.
Предпоставката, която е недвусмислено посочена като основание за преназначаване на лицето, е изричното му волеизявление.
Тълкувано по граматичен път, това дефинирано ясно в нормата волеизявление, представлява обособена част, която служи за открояване на смисловата отсянка в изречението, а именно, че този е начинът за заемане на длъжност като магистрат в двете хипотези, а именно: по изрично заявено искане на лицето.
Видно от посочените данни в административната преписка, И. Гешев е започнал дейността си като „прокурор“ в Софийска районна прокуратура, като впоследствие, през 2012 г. е встъпил като „прокурор“ в Софийска градска прокуратура.
На 19.07.2016 г. г-н Гешев подписва акт за освобождаване от длъжността "прокурор" в Софийска градска прокуратура и встъпва, на същата дата, в длъжност „административен ръководител“ на Специализираната прокуратура, на която е назначен, съгласно решение на ПК на ВСС по Протокол №10/13.07.2016 г.
След тази първа административна длъжност, с решение на ПК на ВСС по Протокол №19/04.07.2018 г., той е назначен отново на такава – „заместник на главния прокурор“ при Върховна касационна прокуратура, а от 18.12.2019 г., с Указ №273/26.11.2019 г. на президента, е назначен на длъжност „главен прокурор“ на Република България.
Погледнато хронологично, след освобождаването му от длъжността „прокурор“ в Софийска градска прокуратура, жалбоподателят не е бил повече преназначаван на длъжност „прокурор“ с решение на ПК на ВСС, както изисква разпоредбата на чл.169, ал.5 от ЗСВ.
По този начин и след освобождаването му с Указ №95/15.06.2023 г. на президента от длъжността „главен прокурор“ на Република България, И. Гешев не е преназначаван на длъжност „прокурор“.
Тази неоспорена фактическа обстановка води до единствено възможния правен извод, че след 15.06.2023 г., И. Гешев не притежава качеството на магистрат /прокурор/, поради което искането му за освобождаване от длъжност при подаване на оставка- чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ, е без предмет. Същото се отнася и до идентичната разпоредба на чл.129, ал.3, т.2 от Конституцията.
Жалбоподателят се е възползвал първоначално от правото да поиска преназначаване, подавайки заявление с peг. № ВСС-8470/16.06.2023 г., от което сам се е отказал, респективно е анулирал същото, подавайки заявление, обективирано в писмо, рег.№ВСС-8470/19.06.2023 г., в което заявява, че не желае да бъде преназначен на длъжност „прокурор“ във Върховна касационна прокуратура и изобщо да продължи да работи в Прокуратурата на Република България, искайки това негово волеизявление да бъде прието като депозиране на оставка.
Следва да се отбележи, че второто заявление от 19.06.2023 г. има двойно действие, то е и правопогасяващо /по отношение на първото заявление / и правопораждащо по отношение подаването на оставка.
То е послужило и като основание за вземане на решение по т.12 от ПК на ВСС от заседание на 12.07.2023 г., с което по Протокол №22/19.06.2023 г., т.5, е допълнено решението и е прекратено производството по преназначаване на И. Гешев на длъжност „прокурор“ във ВКП.
Оспореното в настоящия случай решение е взето от компетентен орган, в изпълнение на законоустановените му правомощия и в пределите на предоставената му оперативна самостоятелност, при която преценката по същество е изцяло по усмотрение на компетентния орган, поради което не подлежи на съдебен контрол. Когато органът действа в условията на оперативна самостоятелност, съдебният контрол за законосъобразност на акт, постановен при упражняване на дискреционна власт, се осъществява по критериите на чл. 146 от АПК, но в рамките на чл. 169 от АПК, при който съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. В настоящия случай изискването за законосъобразност е спазено, тъй като административният акт е издаден в границите на компетентността на органа и съобразно с целта, за която тази компетентност му е предоставена.
Логиката, възприета от жалбоподателя сочи, че дори и да не е упражнено правото на избор от страна на освободения от длъжност административен ръководител по реда чл.169, ал.5 от ЗСВ, то компетентната колегия на ВСС дължи произнасяне по този ред, след като събере данни за избора на съответния магистрат на една от предвидените в закона алтернативи. Тази теза не може да бъде възприета най-малко поради факта, че е нужно изрично заявление от страна на магистрата за заемането на длъжността- или връщане на заеманата преди избора длъжност на съдия, прокурор или следовател, или оставане на длъжност съдия, прокурор или следовател в органа на съдебната власт, в който е заемал длъжността административен ръководител, съответно заместник на административен ръководител. Както бе вече посочено, изрично волеизявление, предвид изтъкнатите факти, аргументи и правни изводи, няма. Тази логика противоречи и на едно от основните правомощия на ВСС, а именно – да определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи – чл. 16, ал. 1 от ЗСВ.
По изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение на ПК на ВСС по т.2 от Протокол №25 от заседание, проведено на 05.07.2023 г., е издадено при точно прилагане на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна.
Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Гешев срещу решение по т. 2 от Протокол №25 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на 05.07.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), с което е оставено без разглеждане искането му за постановяване на решение, на основание чл.129, ал.3, т.2 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.165, ал.1, т.2 от ЗСВ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.