Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „АБВ Софт” ООД, чрез адв. Петков като процесуален представител, против определение № 485 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело № 387/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването.

Ответникът – Общински съвет - Стара Загора, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на „АБВ Софт” ООД срещу т. 1, т. 2 и т. 4 от решение № 2567 от 23.05.2023 г. на Общински съвет – Стара Загора. С него органът на местно самоуправление в частта по т. 1 приема следното: на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР дава съгласие за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта, предвиждащ обособяване на нови съсобствени поземлени имоти, с посочени проектни идентификатори, образувани от изброени имоти - частна и общинска собственост. С т. 2 на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл.40, ал. 1 от НРПУРОС дава съгласие за сключване на предварителен договор с Я. Янков за обособяване на съсобствени поземлени имоти с проектни идентификатори 58743.7.14, 58743.10.10, 58743.84.18, 58743.84.19, 58743.20.38, с описана обща площ за всеки от тях, при посочване на квотите/идеалните части спрямо имотите за община Стара Загора и за физическото лице. С т. 4 на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОС и чл. 50, ал. З във вр. с ал. 1, т. З НРПУРОС, след влизане в сила на изменението на кадастралната карта, дава съгласие за прекратяването на съсобствеността между община Стара Загора и Я. Янков в новообразуваните поземлени имоти чрез закупуване от негова страна на общинската част от имотите по т. 1, при определяне на цените за идеалните части от имотите, собственост на община Стара Загора.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „АБВ Софт” ООД срещу решението в оспорените му части и производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че то не носи белезите на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на обжалване. Излага съображения и за липса на правен интерес на дружеството от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК достига до извод за недопустимост на жалбата.

Определението е правилно.

Решението в частта по т. 1 обективира волеизявление, с което общинският съвет дава съгласие за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта по отношение на имоти – общинска собственост в хипотезата на чл. 52, ал.1, т. 3 ЗКИР. Правилен е изводът на съда, че предметното му съдържание сочи на поставяне началото на процедурата по реда и на основание ЗКИР, поради което и по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК не е индивидуален административен акт. Поради това решението в тази част не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а подадената срещу него жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК.

Настоящият състав не споделя извода на съда, че решението на общинския съвет в оспорените му части по т. 2 и т. 4 по същността си не представлява властническо волеизявление на административния орган в това му качество, а упражнява правомощия по управление и разпореждане с общински имоти, като изцяло в негова преценка е какви действия да предприеме, което изключва съдебното му оспорване. Решението в тези части и взето в изпълнение на правомощията на този орган, предоставени му с разпоредбата на чл. 21, ал 1, т. 8 ЗМСМА, според която общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА. Според ал. 3 на цитираната разпоредба актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд. Нормата урежда оспорването от областния управител и кмета на общината, като същевременно не изключва изрично гражданите и юридическите лица да обжалват тези актове, но при наличие на правен интерес от оспорването. В случая правилно в обжалваното определение е прието, че такъв не е налице за жалбоподателя.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Наличието му се преценява във всеки конкретен случай с оглед на това дали са засегнати права и законни интереси на подалия жалбата субект. Това засягане следва да бъде лично, непосредствено и да обуславя със самата отмяна на акта да се отстранят неблагоприятните за него последици. В случая такова засягане на правната сфера на частния жалбоподател не се установява. Той не е адресат на акта и същият не създава за него права и задължения, съответно не рефлектира негативно в правната му сфера. Не се твърди и не се установява решението в оспорените части да засяга имоти, собственост на дружеството.

Неоснователни в този смисъл са възраженията му за наличие на правен интерес да обжалва решението на общинския съвет в посочените части, основани на предходно прието решение № 2425 от 30.03.2023 г. на същия орган, с което по заявление на „АБВ Софт” ООД и на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за оптично трасе в землището на с. Пряпорец, общ. Стара Загора, в което трасе попадат два от имотите, общинска собственост, предмет на оспореното решение. Както правилно приема съдът, наличието на акт за одобряване на парцеларен план по искане на дружеството не обосновава за него личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Предвиждането с този план част от оптичното трасе да премине през поземлени имоти, които вследствие на преобразуването им с оспореното решение биха попаднали в границите на такива – частна собственост и промяната на собствеността на тези имоти от общинска в частна, не засяга правната сфера на дружеството и не води до ограничаване на негови субективни права, вкл. по отношение на възможността за реализиране на предвиждането по устройствения план, както и за учредяване на правото на прокарване и преминаване на оптично трасе през тях. В този смисъл неоснователно е твърдението, че евентуалната промяна в собствеността ще направи невъзможно реализирането на одобрения проект след влизане в сила на подробния устройствен план. Така изведените обстоятелства сочат не на пряк, а на косвен, опосреден интерес, което не е достатъчно да обуслови допустимост на подадената жалба.

Предвид изложеното съдът правилно оставя без разглеждане жалбата на „АБВ Софт” ООД срещу оспореното решение и прекратява производството по делото. Определението като законосъобразно следва да се остави в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 485 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело № 387/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението е окончателно.