Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на главен архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Стойкова - Иванова, срещу Решение № 5278 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело № 4062/2022 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РА-20-12/06.04.2022 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото.
В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материално-правните норми, тъй като приетите по делото съдебно-технически експертизи безспорно доказват лошото състояние, в което се намира обследвания строеж. Според касатора неправилно съдът е счел също, че не става ясно от текста на оспорената заповед кои и какви точно действия следва да се извършат, като нормативно установената процедура по чл. 196 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не е скрепена с изискване за изрично посочване в акта на необходимите ремонтни и възстановителни дейности, което би било резултат на субективна преценка. Възразява се още, че използвайки термина „рехабилитация“ за процесния строеж административният орган е имал предвид строителни дейности, свързани с реконструкцията и възстановяването на състоянието му в съответствие с изискването на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът – „Въжени линии“ ЕАД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Петров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Въжени линии“ ЕАД, срещу заповед № РА-20-12/06.04.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, и чл. 196, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, е одобрен констативен протокол от 01.03.2022 г. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със заповед № РА-20-75/07.12.2020 г. на главния архитект на Столична община, за обследване на състоянието на строеж „Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, находящ се в Природен парк /ПП/ „Витоша“, район „Витоша“, както и е наредено на собственика на обекта, в срок от един месец по т. 1.1 и от шест месеца по т. 1.2, да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване /рехабилитация/, и привеждане в съответствието с изискванията на чл. 169 от ЗУТ на строежа „Кабинков лифт „Княжево – Копитото““, находящ се в ПП „Витоша“, като изпълни описани мероприятия в т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3 – обезопасяване на сградите – Горна и Долна лифтови станции с цел предотвратяване на инциденти; изготвяне на инвестиционен проект от експерти с необходимата подготовка и лиценз за рехабилитация на „Кабинков лифт „Княжево – Копитото“; изпълнение на одобрения/съгласувания проект. Заповедта е издадена въз основа на констативни протоколи от извършени огледи и обследване на нарочно назначена Комисия, въз основа на които е установено, че процесният лифт е четириместен кабинков двувъжен лифт с обиколно движение и откачащи се кабини, построен през 1962 г. и спрян от експлоатация през 1992 г., като линията е дълга 1900 м. и е била обслужвана от 54 кабини с капацитет на лифта - 600 човека на час във всяка посока. Констатирано е от Комисията също така, че лифтът се състои от две станции - Княжево /долна станция/, намираща се в УПИ XIV - „лифтова станция“, кв.78, м. „Княжево“ и Копитото /горна станция/, намираща се в м. „Копитото“, ПП „Витоша“, както и от въжена линия от две въжета – носещо и теглещо, с осем поддържащи стълбове. В резултат на извършените огледи и обследване и след като е взела предвид Предпроектното проучване за възстановяване на Княжевския лифт, изготвено от консултант по Договор № САГ21-ДГ55-67/27.05.2021г., Комисията е обосновала извод, че в настоящия си вид процесният строеж не е в състояние да изпълнява функциите си, не отговаря на съществените изисквания към строежите, регламентирани в чл.169, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗУТ по отношение на устойчивост, безопасност в случай на пожар, хигиена, здраве и околна среда, физическа защита, риск от възникване на аварии, засягащи живота и здравето на гражданите.
В производството пред административния съд са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи. Съгласно заключението на вещото лице проф. д-р Тотев в Предпроектното проучване за възстановяване на Княжевския лифт се предвижда цялостна замяна на съществуващ лифт с нов, при това от друг тип, което предполага тотално премахване на съществуващите носещи конструкции и изграждането на тяхно място на нови, проектирани да осигурят сигурно закрепване и експлоатация на технологичното оборудване на линията. Според експерта в този случай е правилно да се говори не за реконструкция, а за ново строителство в границите на наличния сервитут, като се запазят местата на отделните съоръжения и се изпълнят и нови съоръжения на нови места. Вещото лице дава заключение също така, че в Предпроектното проучване е използвано понятието „рехабилитация“, което от строителна гледна точка е равносилно на ремонт, а не замяна на лифта с ново съоръжение, както се предлага в това проучване. При извършения оглед вещото лице е констатирало, че кабинковият лифт е напълно изоставен, неподдържан, в недобро техническо състояние и неотговарящ на изискванията на чл. 169, ал. 1 ,т. 1, т. 2, и т. 3 от ЗУТ, като в това състояние обекът представлява реална опасност за живота и здравето на хората и не може да бъде пуснат в експлоатация. Според вещото лице доц. д-р Марчоков с указанията да се изградят 10 нови стълбове, на практика се предписва изграждане на ново съоръжение.
За да отмени оспорената заповед Административен съд – София град е приел, че същата е издадена в установената форма и от компетентен орган, както и без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материално-правните норми и целта на закона. Прието е, че в оспорената заповед липсват каквито и да е указания кои/какви са ремонтните и възстановителни дейности - необходими за поправянето и/или заздравяването на строежа, както и че в административния акт, така и в констативния прокотол от 01.03.2022 г., няма констатация и произнасяне по въпроса подлежи ли изобщо на поправяне и заздравяване процесният кабинков лифт, така щото във вида в който е изпълнен строежът в неговата цялост – две станции и въжена линия, да се използва по предназначението за което е създаден. Според съда след като при обследването е било установено, че поради естественото му износване и поради това, че не е неподдържан в продължение на 30 години, строежът е станал негоден за използване, в някои части на станции „Княжево“ и „Копитото“ е застрашен от самосрутване и се създават условия за възникване на пожар, Комисията по чл. 196 от ЗУТ е била длъжна на първо място да даде заключение поправими ли са тези недостатъци така, щото строежът да бъде приведен в съответствие със съществените изисквания, установени в Приложение І от Регламент /ЕС/ №305/2011 и при положителен отговор на този въпрос, да даде ясни и точни предписания относно необходимите ремонтни и възстановителни дейности. Административният съд е обосновал и извод, че след като е установил, че процесният строеж „кабинков лифт“ не отговаря на съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, но може да бъде поправен и заздравен до степен да бъде използван по неговото предназначение в първоначалния си вид, то административният орган е следвало да посочи всички необходими и достатъчни според него ремонтни и възстановителни дейности които да приведат цялостната система на въжената линия в съответствие със съществените изисквания по Приложение ІІ на Регламент (ЕС) 2016/424, каквито указания в случая липсват изцяло, което и на практика прави неизпълнима разпоредителната част на административния акт. С оглед на това съдът е приел, че очевидно не може да бъде изготвен и инвестиционен проект. Посочено е също така, че в оспорваната заповед е използван многократно терминът „рехабилитация“, без да е изяснено какво има предвид административният орган доколкото законът и актовете по неговото приложение не дават определение за това, поради и което волеизявлението на главния архитект е формулирано по начин, от който не може да се направи извод относно съдържанието на разпоредените с акта задължения и който да позволява тяхното изпълнение, тъй като конкретни ремонтни и възстановителни дейности не са посочени. Според административния съд, в противоречие с нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, установяването на вида и характера на „необходимите“ строителни и ремонтни работи, както и тяхното изпълнение, са поставени в зависимост от преценката на собственика на строежа. Прието е от съда също така, че законът не предвижда възможност собственикът да бъде задължен да изпълни един на практика напълно нов строеж по усмотрение на административния орган, каквито насоки са дадени с Предпроектното проучване, цитирано в заповедта, в който и смисъл са и установяванията на двете вещ лица по приетите по делото съдебно-технически експертизи. Въз основа на така установеното по делото съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, който по същество е лишен от предмет и преследва неясна цел.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – главен архитект на Столична община, съгласно предоставените му правомощия със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община на основание § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ. Процесната е издадена и в законоустановената писмена форма, както и при спазване на административно-производствените правила.
Правилен е и решаващият правен извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на процесната заповед и постановяването й в несъответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ овластява кмета на общината да издаде заповед, с която да задължи собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че първият релевантен факт за законосъобразното издаване на заповед на соченото основание е обектите по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ спрямо които е допустимо и възможно предприемането на такива принудителни административни мерки, да са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, троеж, които не се поддържат в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че конкретизираният в оспорената заповед обект „Кабинков лифт „Княжево - Копитото““ е строеж - съоръжение на техническата инфраструктура, включваща система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, съгласно § 5, т. 31 от ДР ЗУТ, който включва – две станции и лифтова въжена линия от две въжета – носещо и теглещо, с осем поддържащи стълба, които са функционално свързани. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице проф. д-р Тотев безспорно се установява също така, че кабинковият лифт не е в добро състояние и не функционира, с което се потвърждават и констатациите на административния орган за лошото състояние на обследвания строеж. Така установеното обаче по делото не обосновава извод за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като целта на мерките по чл. 195, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗУТ, е строежът да бъде заздравен и поправен по начин, който да приведе техническото му състояние в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и да възстанови функцията, за която е създаден, като в този случай законът не въвежда ограничение на вида на строително-монтажните работи, които следва да бъдат извършени, т. е. дали да се поправи и заздрави чрез „основен ремонт“, „текущ ремонт“ или „реконструкция“. В тази връзка, както и правилно е приел административният съд, в конкретния случай както в оспорената заповед, така и в констативния протокол от 01.03.2022 г., липсват констатации и произнасяне относно релевантният въпрос възможно ли е изобщо поправянето и заздравяване на този строеж в хипотезата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Нещо повече, в случая е налице противоречие между предписано ремонтиране и „рехабилитация“ на процесния строеж и дадени с Предпроектното проучване за възстановяване на „Княжевски лифт“ указания за възстановяването му, на които указания изцяло се позовава както Комисията, така и главния архитект на Столична община. Това противоречие безспорно се установява по делото и от заключенията и на двете вещи лица, съгласно които на практика се предписва изграждане на ново съоръжение. Според експерта по първата съдебно-техническа екпертиза в процесния случай е правилно да се говори не за реконструкция, а за ново строителство в границите на наличния сервитут, като се запазят местата на отделните съоръжения и се изпълнят и нови съоръжения на нови места. Доколкото и Комисията, и издателя на оспорената заповед, мотивират разпореденото поправяне и възстановяване на лифта с насоките, дадени в Предпроектното проучване, то правилно първоинстанционният съд приема, че волеизявлението на главния архитект е формулирано по начин, от който не може да се направи извод относно съдържанието на разпоредените с акта задължения и който да позволява тяхното изпълнение. Разписаната в заповедта разпоредителна част е неизпълнима, доколкото липсва каквато и да било конкретика за необходимите ремонтни и възстановителни дейности и то след като органът мотивира тази част с Предпроектно проучване, изискващо изгражадането на едно изцяло ново съоръжение. Поради това изводът на решаващият съд, че заповедта по същество е лишена от предмет и преследва неясна цел е правилен и изцяло се споделя от настоящата съдебна инстанция. С оглед на това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в този смисъл са направени в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите две съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за договорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5278 от 07.08.2023 г., постановено по адм. дело № 4062/2022 г. по описа на Административен съд – София град.
Решението е окончателно.