Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по 2 молби с искане за допълване на решение № 8546 от 11.09.2023 г. постановено по адм. дело № 2937/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта на разноските.

По първата молба с вх. № 13133/12.09.2023 г., подадена от Комисията за защита на конкуренцията, чрез гл. юрисконсулт Г. Манолов, се прави искане за присъждане на направените и надлежно поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение за първа съдебна инстанция и платени държавни такси пред касационна инстанция в размер на 570 лв.

По втората молба с вх. № 14550/11.10.2023 г., подадена от В. Ракъджиева-Палигорова, чрез процесуален представител адвокат И.-А. Николов се прави искане за присъждане адвокатско възнаграждение за представена безплатна правна помощ в производството.

Ответната страна – „Контрол-инвест“ ЕООД, представлявано от управителя А. Ангелов, чрез процесуален представител адвокат А. Пачаманов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и необоснованост на молбата подадена от КЗК.

Ответната страна – “Д-Консулт“ ООД, представлявано от З. Коджабашева, чрез процесуален представител адвокат Я. Николов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и необоснованост и на двете молби.

Ответната страна по молбата на В. Ракъджиева-Палигорова - Комисията за защита на конкуренцията, чрез гл. юрисконсулт Г. Манолов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност и необоснованост на молбата.

Останалите страни, не изразяват становище.

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което са допустими, а разгледани по същество – основателни по следните съображения:

Производството пред Върховния административен съд е образувано по 10 броя касационни жалби срещу Решение 1075/27.10.2022 г. по адм. дело № 1016/2021 на Административен съд – София област, осми състав. Касационните жалби са подадени от Комисията за защита на конкуренцията, "Проджект Планинг енд Мениджмънт" ООД, "Трансконсулт-БГ" ООД, „Българо-австрийска консултантска компания“ АД, "Инфра консулт груп" АД, "Контрол-инвест" ЕООД, "Д-Консулт" ООД, В. Ракъджиева-Палигорова, "Архкон Проект" ЕООД и "Пловдивинвест" АД. С решение № 8546 от 11.09.2023 г. постановено по адм. дело № 2937/2023 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, съдът е отменил Решение 1075/27.10.2022 г. по адм. дело 1016/2021 на Административен съд – София област в частта, в която е отменено Решение № 762/22.07.2021 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта, в която е установено, че „Ивалс – Дренски“ ЕООД; „Ди Ви Консулт БГ“ ООД; „Супервайзер“ ЕООД; „Корект Консултинг“ ООД; „Йода“ EООД; „Стройконтрол“ ООД; „Ефектива“ ЕООД; „Стройнорм“ ЕООД; „Графити“ ООД- са извършили нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение - картел по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗК; както и в частите на наложните на тези дружества имуществени санкции и е установил, че „Ивалс – Дренски“ ЕООД; „Ди Ви Консулт БГ“ ООД, „Супервайзер“ ЕООД; „Корект Консултинг“ ООД; „Йода“ EООД; „Стройконтрол“ ООД; „Ефектива“ ЕООД; „Стройнорм“ ЕООД; „Графити“ ООД - всеки от тях не е извършил нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в забранено споразумение - картел, по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК; както и в частта, с която е осъдил Комисия за защита на конкуренцията да заплати разноски по делото на „Ивалс - Дренски“ ЕООД - 890 лв.; на „Ди Ви Консулт“ БГ“ ООД сумата 890 лв.; на „Супервайзер“ ЕООД сумата 1490 лв.; на „Графити“ ООД - сумата 1210 лв.; на „Корект Консултинг“ ООД сумата от 1200 лв.; на „Ефектива“ ЕООД сумата 550 лв.; на „Йода“ – сумата 840 лв.; както и в частта, с която е осъдил "Корект Консултинг" ООД да заплати 50 лв. държавна такса. Като е отменено решение № 762/2021 г. постановено от КЗК по преписка № КЗК-114/2016 г., само по т. 33, с която е наложена глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на В. Ракъджиева-Палигорова за съдействие за извършване на нарушението по т. 1. Като е оставено в сила решение № 762/2021 г. постановено от КЗК по преписка № КЗК-114/2016 г. в останалата му част. Осъдени са „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД; „Трансконсулт – БГ“ ООД; „Българо-австрийска консултантска компания“ АД; „Инфра консулт груп“ АД; „Контрол-Инвест“ ЕООД; „Д – Консулт“ ООД; „Архкон Проект“ ЕООД; „Пловдивинвест“ АД; „Ивалс – Дренски“ ЕООД; „Ди Ви Консулт БГ“ ООД; „Графити“ ООД; „Корект Консултинг“ ООД; „Йода“ EООД; „Микс Инженер Консулт“ ООД; „Стройконтрол“ ООД; „Софена“ ЕООД; „Ефектива“ ЕООД; „Супервайзер“ ЕООД и „Стройнорм“ ЕООД да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото всеки в размер на 200 /двеста/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. И е осъдена Комисията за защита на конкуренцията да заплати на В. Ракъджиева-Палигорова разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лв., представляващи заплатена държавна такса.

По отношение молбата на КЗК за присъждане на разноски:

Съдът не се е произнесъл по претенцията на КЗК за присъждане на разноски направени за юрисконсултско възнаграждение пред първа съдебна инстанция и платени държавни такси пред касационна инстанция. В открито съдебно заседание е направено своевременно искане за присъждане на направените разноски. Видно от лист 27 и лист 667 по делото, действително е заплатена държавна такса в размер съответно на 500 лв. и на 70 лв. От друга страна се дължат и направените разноски пред първа съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение, която съдът опредения в размер на 200 лв. съгласно крайния резултат на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Поради това на КЗК се дължат допълнителни разноски общо в размер на 770 лв.

Що се отнася до молбата на В. Ракъджиева-Палигорова:

Разноските в касационното производство са своевременно претендирани на 14.06.2023 г. Правната помощ е била предоставена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което не се изисква доказателство за направата на разноски за адвокатско възнаграждение. Със същия списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК са претендирани и разноски – за адвокатско възнаграждение за представителство пред първата съдебна инстанция. Адвокатската защита пред първоинстанционния съд отново е била осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от същия закон, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При наличието на тези предпоставки съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, като осъжда другата страна да ги заплати. Следователно, размерът на възнаграждението подлежи на определяне по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК въвежда задължението за представяне на списък на разноските като положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разясненията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, като такъв списък е необходим дори при извършване на един единствен разход. В хипотеза на оказана безплатна адвокатска помощ, тъй като реален разход не е извършен, то е достатъчно в списъка по чл. 80 ГПК да се посочи, че се претендира от пълномощника присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, чийто размер е определян от съда по правилата на горепосочената Наредба. Тези изисквания в конкретния случай са изпълнени. Съгласно чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2. В конкретния случай материалния интерес е в размер на 10 000 лв., с оглед наложената глоба от страна на КЗК на В. Ракъджиева-Палигорова, поради което е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3, като минималното възнаграждение се равнява на 1 300 лв.

Неоснователно е възражението на КЗК, че съдът не може да присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗА, ако няма доказателства за наличие на предпоставките на чл. 38, ал. 1 ЗА. Практиката на ВКС е в обратен смисъл - Решение № 67 от 29.06.2020 г. по гр. дело № 2008/2019 г. по описа на ВКС, определение № 1199 от 25.10.2013 г. по гр. дело № 4224/2013 г. по описа на ВКС, определение № 656 от 16.12.2016 г. по ч. т. дело № 2523/2016 г. по описа на ВКС, решение № 353 от 6.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. по описа на ВКС.

С оглед гореизложеното, съдебният акт следва да бъде допълнен като се осъди ответникът да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. И.-А. Николов адвокатско възнаграждение в общ размер 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 8546 от 11.09.2023 г. постановено по адм. дело № 2937/2023 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение като

ОСЪЖДА „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД, [ЕИК], „Трансконсулт – БГ“ ООД, [ЕИК]; „Българо-австрийска консултантска компания“ АД, [ЕИК]; „Инфра консулт груп“ АД, [ЕИК]; „Контрол-Инвест“ ЕООД, [ЕИК]; „Д – Консулт“ ООД, [ЕИК]; „Архкон Проект“ ЕООД, [ЕИК]; „Пловдивинвест“ АД, [ЕИК]; „Ивалс – Дренски“ ЕООД, [ЕИК]; „Ди Ви Консулт БГ“ ООД, [ЕИК]; "„Графити“ ООД, [ЕИК]; „Корект Консултинг“ ООД, [ЕИК]; „Йода“ EООД, [ЕИК]; „Микс Инженер Консулт“ ООД, [ЕИК]; „Стройконтрол“ ООД, [ЕИК]; „Софена“ ЕООД, [ЕИК]; „Ефектива“ ЕООД, [ЕИК]; „Супервайзер“ ЕООД, [ЕИК] и „Стройнорм“ ЕООД, [ЕИК] да заплатят на Комисията за защита на конкуренцията разноски по делото в размер на 770 /седемстотин и седемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение пред първа съдебна инстанция и платени държавни такси пред касационна инстанция.

ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията да заплати на адвокат И.-А. Николов от САК, гр. София, район „Триадица“, [улица], сумата от 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лв., възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението е окончателно.