Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на „Маресме“ЕООД, ЕИК №[номер] със седалище гр. София против определение № 4252 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7207/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение, допълнено с определение 7375/05.07.2023г. и поправено с определение № 9195/03.10.2023г. по същото дело.
Жалбоподателят твърди неправилност и необоснованост на обжалваното определение и моли същото да бъде отменено изцяло с произтичащите от това правни последици.
В срока по чл.232 от АПК насрещната страна, началникът на отдел „ПМДТУ“ при община –Созопол,е депозирала писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното съдебно определение.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е отменено постановеното в открито съдебно заседание на 10.04.2023 г. протоколно определение, с което е даден ход на делото по същество, касационната жалба на „ Маресме“ ЕООД със седалище гр. София против Решение № 423/29.03.2022г., постановено по адм.д. № 885/2021г. по описа на АС – Бургас е оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 7207/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение е прекратено.
За да постанови този правен резултат решаващият състав на ВАС е приел, че касационната жалба е недопустима на основание чл. 215, т. 4 от АПК, тъй като е подадена против решение на първоинстанционния съд, което на основание чл. 160, ал.7, предл. второ от ДОПК не подлежи на касационното оспорване. С обжалваното решение на АС- Бургас е отхвърлена изцяло жалбата на „ Маресме“ ЕООД със седалище гр. София срещу Акт за установяване на задължения № 6177-1/10.09.2020г., издаден от ст. инспектор в отдел „ПМДУ“ при община – Созопол, с който по отношение дружеството- жалбоподател са установени задължения за данък недвижими имоти за 2019г. в размер на 673,37 лв, ведно с лихви в размер на 70,33лв и за такса битови отпадъци в размер на 1 923,90 лв, ведно с лихва в размер на 200,94 лв. ВАС, осмо отделение, позовавайки се на разпоредбите на чл.4, ал.1 във вр. с чл.9 б от ЗМДТ, съгласно които актовете за установяване на задължения за местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда на ДОПК, е заключил, че приложение в случая намира разпоредбата на чл.160, ал.7 предл. второ от ДОПК – доколкото с обжалваното съдебно решение се оставя в сила Акт за установяване на задължения за местни данъци и такси за 2019г. в размер ,без лихвите, 2597,27 лв с адресат –юридическо лице, съдебното решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Обосновано и в съответствие с разпоредбите на чл.4, ал.1 вр.с чл.9 б от ЗМДТ съдът е приел, че актът за установяване на задължения за местни данъци и такси подлежи на обжалване по реда на ДОПК, а съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, като в случая в ДОПК не е предвидено друго.
Правилен е решаващият извод на ВАС, осмо отделение за това, че решението на АС-Бургас е окончателно и не подлежи на касационен контрол на основание чл.160, ал.7, предл. второ от ДОПК.
Съгласно чл. 160, ал. 7 от ДОПК решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.
Именно такъв е конкретният случай – с обжалваното пред ВАС съдебно решение е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател- юридическо лице срещу Акт за установяване на задължения за местни данъци и такси за 2019г. в общ размер , без начислени лихви, от 2 597,27 лв.
При тези установявания правилно решаващият състав на ВАС е приел касационната жалба за недопустима на основание чл.215,т.4 от АПК като насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване съдебно решение.
По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото съдебно производство определение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, втори петчленен състав на Първа колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4252 от 20.04.2023 г., постановено по адм. дело № 7207/2022 г. по описа на ВАС, осмо отделение, допълнено с определение 7375/05.07.2023г. и поправено с определение № 9195/03.10.2023г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.