Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК).
Образувано е по касационна жалба на Н. Гергевска, кандидат за общински съветник в Общински съвет – Хисаря, представлявана от адвокат Д. Стайков, подадена срещу решение № 2035 от 17.11.2023 г. по адм. д. № 2753/2023 г. на Административен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение Решение № 130- МИ/ 30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Хисаря
С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. Алтернативно, моли съда след отмяна на съдебното решение да се постанови решение по същество на спора, с което да се обяви за недействителен изборът на общински съветници в Общински съвет - Хисаря. С жалбата е направено е искане за присъждане на разноски, без да са представени доказателства за направени такива. Прави възражение за прекомерност за размера на претенедираните адвокатски възнаграждения.
Ответникът – Общинска избирателна комисия Хисаря, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците – И. Арабска, М. Шаралиева, П. Шапков, Ц. Данчева и М. Макавеева чрез процесуален представител адвокат С. Вулджев от АК-Пловдив оспорва изцяло касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Претендира разноски като представя списък по чл.80 ГПК и пет броя договори за правна защита и съдействие.
Ответниците – С. Шалски, С. Недевски, Н. Костов, Г. Султанов чрез процесуален представител адвокат адвокат А. Костадинов от АК-Пловдив в писмен отговор, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноските по делото в полза на четиримата ответници, съобразно приложени четири броя договори за правна помощ и съдействие с уговорен адвокатски хонорар в размер на 1 500.00(хиляда и петстотин) лева за всеки един от тях.
Ответникът – Н. Павлов като представител на коалиция от партии „Заедно за силна община“ и като физическото лице релевира доводи за основателност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност за размера на претенедираните адвокатски възнаграждения.
Ответниците ПП "ВМРО - БНД", ПП "ГЕРБ", „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“, Р. Даргов и Ц. Дурданова не ангажират становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение, като прецени навадените с жалбата касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира че касационната жалба като подадена в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 459, ал. 8 ИК и от активно легитимирано лице, е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на Н. Гергевска, кандидат за общински съветник в Общински съвет – Хисаря, против Решение № 130- МИ/ 30.10.2023 г. на ОИК - Хисаря за избиране на общински съветници в Община Хисаря и по жалба, подадена от ПП „ВМРО – БНД“, с която е оспорено същото Решение № 130- МИ/ 30.10.2023 г. на ОИК - Хисаря, като е образувано адм.д. № 2766/ 2023 г. по описа на съда. Двете дела са съединени в едно производство за издаване на общо решение по тях. В двете жалби се съдържат почти идентични оплаквания за допуснати съществени нарушения на изборния процес в шест избирателни секции /№ 163700007, № 163700008, № 163700012, № 163700014, № 163700016 и № 163700018/, като се оспорвани секционните протоколи и е искано повторно преброяване на бюлетини, обявяване на тези протоколи за невалидни и съобразяване на резултатите от тях, като се отмени решението и се дадат указания на ОИК за издаване на ново решение с отразени в него действителни резултати.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил оспореното решение на ОИК Хисаря. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт не само на наведените с жалбата доводи, но и на всички основания по чл. 146 АПК. В резултат на това е приел, че в случая са правилни фактическите установявания, направени от ОИК-Хисаря и вписани в съставените от нея официални документи по отношение на получените от политическите субекти действителни и недействителни гласове на проведените на 29.10.2023 г. местни избори за общински съветници в община Хисаря. Този извод е съдът е обосновал въз основа на приобщените по делото доказателства, но и чрез събирането на допълнителни такива, а именно след оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на протоколи на секционни избирателни комисии от шест избирателни секции /№163700007, № 163700008, № 163700012, № 163700014, № 163700016 и № 163700018/.
Основното възражение на касационния жалбоподател касае допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че при открито производство по оспорване на протокола на Общинската избирателна комисия, както и всички протоколи на секционните избирателни комисии, съдът не е допуснал и събрал сочени от страната доказателства. Според настоящият състав откриването процедура по оспорване на всички 6 броя протоколи на СИК и на протокола на ОИК – Хисаря по реда на чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК е нередовно, тъй като оплакванията срещу тях са общо и бланкетно формулирани, без конкретно посочени възражения срещу съответния официален документ, какъвто е всеки от визираните протоколи. За да бъде редовно откриване на процедура по оспорване на истинността на официален документ, какъвто безспорно е протокола на съответната СИК, отразяващ получения изборен резултата, е необходимо страната на първо място да индивидуализира конкретния документ, на следващо място следва да посочи точно предмета на оспорване. При оспорване на истинността на документа следва да посочи точно за кой от удостоверените факти оспорва истинността на документа. Производството по оспорване истинността на представен по делото официален документ се открива за всеки един от индивидуализираните от оспорващата страна документи и при точно идентифициране на оспорения факт. Процесуалния ред не допуска общо и бланкетно оспорване от страна, както и откриване на производство от съда при общо формулиран предмет на оспорване, както в случая е сторено.
Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че за установяване на изложените в жалбата факти, съдът в нарушение на процесуалните правила не е допуснал повторно броене на недействителните гласове, получени във всички секционни избирателни комисии, както и не е допуснал техническа експертиза, която да установи броя на получените недействителни гласове. На първо място следва да се отбележи, че въпроса дали един получен глас правилно е отчетен като недействителен не е такъв от техническо естество, а правен въпрос, тъй като преценката се извършва при съобразяване на приложимите правни норми, определящи един глас като недействителен. Решаващият състав на Административен съд Пловдив е съобразил формираната трайна и непротиворечива съдебна практика във връзка с оспорването на протоколите на СИК и ОИК и извършването на "повторно ръчно броене" от самия съд или от вещи лица, след провеждане на местни избори за общински съветници, според която практика, за да се уважат искания в горния смисъл следва оспорващите лица да формулират конкретни оплаквания и твърдения относно осъществени тежки нарушения в изборния процес в работата на всяка отделна секционна избирателна комисия, която да е индивидуализирана със съответния номер. Допускането от първоинстанционния съд на оспорване на секционни протоколи, без те да бъдат индивидуализирани, както и на протокола на ОИК е в противоречие с приложимите в случая решения на Конституционния съд, а именно: решение № 9/26.11.2009 г., по КД № 8/2009 г. и решение № 13/28.11.2013 г. на по КД № 14/2013 г., постановени от Конституционния съд на Република България, в които ясно е посочено, че за да се обяви за недействителен проведеният избор, следва да се установи, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от КРБ и нарушенията трябва да са в такава степен тежки и повсеместни, че да опорочават изцяло изборният процес и общият резултат от изборите. В същите решения е акцентирано, че Изборния кодекс е предвидил достатъчно механизми и гаранции, които са насочени да осигурят законосъобразното осъществяване на изборния процес и в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден, като гаранция за законосъобразното провеждане на изборите е активното участие в съответните СИК и ОИК на представители на различни и конкуриращи се политически партии и коалиции, които взаимно се балансират и контролират. Поради това повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, само ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, които са надлежно обективирани с вписването на особени мнения. В нито един от протоколите на секционните комисии не е отразен спор между членовете по отношение на отчитането на недействителните гласове по реда на чл. 438, ал. 3 от ИК. Както правилно е установил решаващият съд в случая от 6 протокола на СИК няма поправки, а при анализ на констатираните в протоколите поправки, съдът е установил, че те не са относими към възраженията на жалбоподателя. В този смисъл е и практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, който в Решение от 13.10.2015 г., постановено от ЕСПЧ, Четвърто отделение, по Делото "Риза и други срещу България" (Жалби № 48555/10 и № 48377/10), в което решение изрично е постановено, че анулирането на резултат след проведени национални избори не следва да се допуска по чисто формални мотиви и е непропорционална мярка при недоказване в достатъчна степен на засягане на избирателни права, гарантирани от чл. 3 от Протокол № 1 на Конвенцията за защита правата на човека и основаните свободи.
На следващо място следва да се има предвид и проведеното видеонаблюдение върху дейността на съответните избирателни комисии, което съставлява допълнителна гаранция и обезпечаване на законосъобразното провеждане на изборите и отразяването на постигнатите действителни изборни резултати. Независимо, че първоинстанционния съд е открил производство по оспорване на всички секционни протоколи, без да е констатирал наличието на конкретни и относими възражения и твърдения по всеки от тези самостоятелни протоколи - официални документи, които следва при откриване на процедурата по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да са надлежно индивидуализирани, което в случая не било направено, несъбиране на посочени от жалбоподателя доказателства не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Освен взаимния контрол на членовете на секционната избирателна комисия, които са представители на различни политически партии и коалиции, друга съществена гаранция за правилното отразяване на получения изборен резултат е и присъствието в помещението на СИК на застъпници и наблюдатели, посочени от различни политически партии и коалиции, на които е осигурена видимост при отчитане на действителните, респ. недействителните бюлетини. В приложените протоколи е отразено присъствие на застъпници и наблюдатели в изборното помещение и няма обективирани данни, някое от тези лица да е възразило по отношение на отчетения изборен резултат. В изборния ден не са постъпвали жалби, както от участници в изборите, така и от наблюдатели и застъпници, с които да се оспори отчитането на недействителните гласове или пренасяне на данните от черновата на протокола в официалния протокол по чл. 432, ал. 2 от ИК.
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционинят съд е произнесъл законосъобразен акт, който следва да остане в сила. Първоинстанционният съд се е съобразил с императивното изискване на чл. 459, ал. 7 ИК, по силата на която норма в процеса по обжалване на резултатите от изборите съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по чл. 459, ал. 1 ИК, с оглед на което съдът не е длъжен да извършва цялостна ревизия на изборния процес, а да провери дали посочените в жалбата нарушения са допуснати и ако са, дали са толкова съществени, че да доведат до различен от установения в атакуваното решение на Общинската избирателна комисия изборен резултат. Следва да се има предвид правнорелевантният факт, че в случая въпреки оспорването на посочените по горе протоколи на СИК, като резултат от това не се променя крайния извод за разпределението на мандатите. От съдържанието на визираните протоколи се установява по безспорен начин, че в тях е записано изрично, че изборите са произведени в нормална и спокойна обстановка и нито един от цитираните протоколи не е подписан с особено мнение, не е отразено и наличието на възражения или заявления, представляващи неразделна част от тези протоколи. Във връзка с гореизложеното първоинстанционинят съд точно е преценил, че от общо подадени действителни гласа и след извършеното от съда преизчисление е определянето й на 231 гласа не променя общото квотно разпределение на мандатите. При определяне на квотата е съобразена нормата на т. 14 на § 1 от ДР на ИК, съгласно която "общинска избирателна квота" е частното от делението на общия брой на действителните гласове, с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет и когато частното не е цяло число, общинската избирателна квота е най-близкото по-голямо цяло число. Касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 453, ал. 2 ИК, по силата на която резултатите от гласуването за общински съветници в изборите по пропорционалната система се определят по метода на Хеър-Ниимайер, който метод на най-големия остатък изисква броят на гласовете, получени от всяка партия, да се раздели на квотата на Хеър, като при деленето се получава цяло число и остатък – обикновена правилна дроб. При така направеното изчисление всяка партия получава предварителни мандати, колкото е полученото цяло число, но по този начин е възможно да останат незаети мандати, чийто брой е равен на сумата на остатъците и на следващата стъпка партиите получават до един допълнителен мандат по правилото, изискващо първа да получи допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така, докато се заемат всички неразпределени мандати. Настоящият съдебен състав споделя така изложеното становище на първоинстанционния съд и го намира за правилно и обосновано. В случая е отчетено, че с текста на чл. 453, ал. 1 ИК е регламентирано препращане към Методиката за определяне на резултатите от гласуването за общински съветници и кметове и на метода на Хеър-Ниймайер, че в разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по т. 2. 1. От тук е изведен верен извод, че квотата на Хеър се изчислява, като се раздели общият брой на получените действителни гласове от партиите и коалициите по чл. 453, ал. 3 ИК на броя на мандатите, които следва да бъдат разпределени.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.3 АПК е основателна претенцията на ответниците И. Арабска, М. Шаралиева, П. Шапков, Ц. Данчева и М. Макавеева за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 1000 лева за всеки от тях, които са доказани като основание и размер съгласно представените писмени доказателства в тази връзка, а възражението за тяхната прекомерност е неоснователно предвид това, че са заплатени в минимален размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 от Закона за адвокатурата, които касаторът Н. Гергевска следва да им заплати.
При този изход на спора на основание чл.143, ал.3 АПК е основателна претенцията и на ответниците С. Шалски, С. Недевски, Н. Костов, Г. Султанов за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, което е претендирано в размер на 1500 лева за всеки от тях, които са доказани като основание съгласно представените писмени доказателства в тази връзка, но не и по размер, а възражението за тяхната прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр.чл.144 АПК е основателно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и процесуалната им активност, поради което размера им следва да бъде до предвидения за това производство минимален размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 от Закона за адвокатурата, а имено в размер на 1000 лева за всеки от тях, които касаторът Н. Гергевска следва да им заплати.
На основание на горното и на чл. 459, ал. 8 ИК във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2035 от 17.11.2023 г. по адм. д. № 2753/2023 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Гергевска от гр. Хисаря, [улица]да заплати на И. Арабска, М. Шаралиева, П. Шапков, Ц. Данчева и М. Макавеева, С. Шалски, С. Недевски, Н. Костов, Г. Султанов по 1000 /хиляда/ лева на всеки от тях, представляващи разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на отмяна.