Производството е по реда на чл. 157, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от "Геоексперт България" ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. Д. Балкански, срещу Определение № 11441 от 22.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6510 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-22220622002059-091-001 от 19.01.2023 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение № 524 от 27.04.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д "ОДОП") - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).
Частният жалбоподател поддържа становище, че определението, предмет на инстанционна проверка, е неправилно. Неправилно, според него, първоинстанционният съд е приел, че размерът на предложеното обезпечение е недостатъчен да покрие публичните задължения. Обръща внимание, че вещите, предложени за обезпечение не са собственост на физически лица каквото е изискването на разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 3 ДОПК и в този смисъл тя се явява неприложима към казуса, противно на приетото от първоинстанционния съд. Поддържа становище, че в случая са налице изискванията за спиране на изпълнението на обжалвания пред съда РА – направено е обезпечение чрез запор на движими вещи, които подробно описва, като общият размер на обезпечението, равен на сбора от балансовите стойности на всички изброени активи от 126972,00 лв. е достатъчен да покрие изцяло подлежащите на предварително изпълнение публични задължения, които възлизат на 120279,04 лв. (главница и лихви към датата на предявяване на искането за спиране на изпълнението на РА). Обръща внимание, че длъжникът е единствен собственик на вещите, предмет на наложения запор, няма други запори или особени залози в полза на други кредитори, като предвид това, че активите, предмет на обезпечението били въведени в експлоатация през м. 10.2023 г., амортизационната квота до края на 2023 г. възлизала на 2116,20 лв. Поддържа становище, че релевантна е стойността на активите към 02.11.2023 г., когато е предявено искането за спиране на изпълнението на РА. Отделно, дори в случай на приспадане на годишната амортизация за 2023 г. като се намали балансовата стойност на активите, обезпечението е достатъчно да покрие изцяло задълженията. В допълнение частният жалбоподател сочи, че балансовата стойност на активите е удостоверена и доказана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 16.11.2023 г., което било издадено за налагане на запор върху активите на дружеството, предложени като обезпечение по повод исканото спиране на изпълнението. В този смисъл поддържа становище, че обезпечението съответства на изпълнителната нужда и следва да бъде допуснато исканото спиране на изпълнението на РА. По така изложените съображения моли отмяната на обжалваното определение и задължаването на съда да спре изпълнението на РА.
Ответникът - директорът на Д "ОДОП" – София не представя възражение или отговор на предявената частна жалба.
За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Обжалваното определение е постановено по искане, подадено от "Геоекспeрт България" ЕООД до състава на АССГ, който разглежда жалбата на това дружество срещу Ревизионен акт № Р-22220622002059-091-001 от 19.01.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 524 от 27.04.2023 г., издадено от директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, за спиране изпълнението на последния до окончателното решаване на спора в съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. С този РА са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 123583,43 лв. за данъчни периоди м. 11.2018 г., от м. 02.2019 г. до м. 05.2019 г., м. 12.2018 г., м. 05.2020 г., м. 12.2020 г., м. 02.2021 г., м. 04.2021 г., м. 06.2021 г., м. 11.2021 г. и м. 01.2022 г. и съответните лихви за забава в размер на 25541,78 лева. Съдът съобразил установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените доказателства, представени към искането за спиране на изпълнението на РА и взел предвид това, че по предписанието на чл. 153, ал. 3 ДОПК доказателствата за направеното обезпечение следва да са актуални към датата на подаване на искането и да съдържат достатъчно данни за неговия паричен еквивалент, както и за размера на главницата и дължимите към този момент лихви. Приел, че не е налице спор относно размера на предложеното обезпечение, съобразно балансовата стойност на запорираните дълготрайни материални активи на дружество, а именно 126972,00 лв. Възприел обаче защитната теза на процесуалния представител на директора Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, че тази стойност следва да бъде намалена с 20 %, съгласно приложимата, според съда, разпоредба на чл. 195, ал. 6, т. 3 ДОПК, доколкото се касае за незастраховани амортизируеми дълготрайни материални активи. Ето защо и при тази калкулация, първоинстанционният съд направил извод, че размерът на предложеното обезпечение от 101577,60 лв. се явява недостатъчен, за да покрие размера на публичните задължения, установени с оспорения утежняващ акт. Съдът привел и допълнителен аргумент, основан на това, че предложеното обезпечение не е от вида на посочените в чл. 153, ал. 4 ДОПК. Така мотивиран отхвърлил искането за спиране на изпълнението на РА.
Определението е валидно и допустимо, но е неправилно.
Разпоредбата на чл. 153 ДОПК предвижда ред и условия за спиране изпълнението на РА от решаващия орган, пред когото е обжалван той по административен ред. На основание чл. 157 ДОПК при същите предпоставки е възможно административният съд да постанови спиране на изпълнението на обжалван по съдебен ред РА. Тълкуването на разпоредбите на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК сочи на извода, че основателността на искането за спиране на изпълнението на РА е обусловено от представяне на доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК.
По предписанието на разпоредбата на чл. 153, ал. 5, във вр. с ал. 4 ДОПК в случаите, при които представеното обезпечение не е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа (както е в случая), преценката се осъществява съгласно предложеното обезпечение, като изпълнението може да бъде спряно като се задължи компетентният публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. В тези хипотези, по аргумент от чл. 153, ал. 5 ДОПК, спирането има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител.
В случая пред АССГ е висящо производство по обжалване на спорния РА, с който са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 123583,43 лв. за данъчни периоди м. 11.2018 г., от м. 02.2019 г. до м. 05.2019 г., м. 12.2018 г., м. 05.2020 г., м. 12.2020 г., м. 02.2021 г., м. 04.2021 г., м. 06.2021 г., м. 11.2021 г. и м. 01.2022 г. и съответните лихви за забава в размер на 25541,78 лв. Задълженията по РА са общо в размер на 120279,04 лв. – главница и лихви към 27.10.2023 г. (вж. Справка за задълженията от данъчно-осигурителна сметка на „Геоексперт България“ ЕООД). За обезпечаване на задължението дружеството – жалбоподател е предложило налагането на запор върху ДМА, негова собственост, с обща балансова стойност към релевантния момент - 126972,00 лв.
По делото е представено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230022-022-0085075 от 16.11.2023 г., видно от което се установява, че върху движимите вещи, посочени в молбата до АССГ за спиране на изпълнението на РА е наложен запор във връзка с изп. д. № 190730069/2019. Посочена е балансовата им стойност поотделно за всяка и в общ размер на 126972,00 лв. Последното видно от протокола за опис от 22.11.2023 г. , съставен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е образувано въз основа на декларации и спорния РА. Спор относно влизане в сила на посоченото постановление не е формиран. Нещо повече, представено е и Удостоверение от 07.12.2023 г. на Централния регистър на особените залози, в което по т. 9 е вписан запор от страна на НАП във връзка с посоченото постановление от 16.11.2023 г. върху предложеното имущество – представляващо четири броя машини.
При тези безспорни по делото обстоятелства, неправилно първоинстанционният съд е намерил за приложима към казуса разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 3 ДОПК, на която се е позовал ответникът в първоинстанционното производство, без да отчете, че същата регламентира определянето на стойността на активи – собственост на физически лица. При това, в нарушение на материалния закон, е намерил за основателно искането за целите на обезпечението да се намали придобивната стойност за всеки актив с 20 %, вкл. за годината на придобиване.
Разпоредбата на чл. 157 ДОПК не съдържа конкретно изискване за това какъв е видът на стойността на активите, които се предлагат като обезпечение - пазарна или друга стойност, като в този случай е приложим чл. 195, ал. 6 ДОПК. Там законодателят е регламентирал последователност на стойностите, върху които следва да се допусне обезпечението - балансова, данъчна оценка, застрахователната стойност и придобивна стойност. Обстоятелството, че запорираните вещи са с балансова стойност в размер на 126972,00 лв. не се оспорва от страните. Спорно е, в контекста на приетото от съда, приложението на разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 3 ДОПК, респективно законосъобразността на извършеното от него намаление с 20% на придобивната стойност на активите, което се е явило пречка за уважаване на предявеното искане за спиране на изпълнението на РА поради недостатъчност на обезпечението с оглед обезпечителната нужда.
Оплакванията на частния жалбоподател за неприложимостта на чл. 195, ал. 6, т. 3 ДОПК към казуса са основателни. Съдът без основание не е спазил разписаната в чл. 195, ал. 6 ДОПК „последователност“ и по тази причина не е съобразил относимата към спора разпоредба на чл. 195, ал. 6, т. 2, предл. второ ДОПК. Впрочем, първоинстанционният съд правилно приема, че балансовата стойност на предложените за обезпечение вещи е в общ размер на 126972,00 лв. и спор между страните за тази стойност към 02.11.2023 г., както вече се посочи, няма. Нещо повече – тази именно стойност е вписана в акта на публичния изпълнител за налагане на запор и е призната от него. Ето защо, неоснователно се твърди от ответника в представеното по делото становище пред АССГ, че в настоящия случай предложените/наложените обезпечения не са достатъчни да покрият целия размер на установените в РА публични задължения. В допълнение, неоснователни са и възраженията на ответника пред АССГ, че независимо от издаването на посоченото постановление за налагане на обезпечителни мерки, предложеното обезпечение – запорираните движими вещи, не били годни да гарантират изпълнението на установените с РА задължения. Това твърдение, за което ответникът черпи доводи от характера на вещите, срока им на амортизация, евентуалното им изхабяване, за да твърди, че стойността на активите не е достатъчна, за да покрие целия размер на установените с РА публични задължения, не държи сметка за приложимата към казуса регламентация по чл. 195, ал. 6, т. 2, предл. второ ДОПК при липсата на данни, твърдения и доказателства за застраховане на активите.
Видът на обезпечителните мерки са регламентирани в чл. 198 ДОПК, като една от тях е запор на движими вещи и вземания на длъжника – ал. 1, т. 2. Според чл. 201, ал. 1 ДОПК при запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер), а съгласно ал. 2 описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този кодекс. С наложените в случая, в процедурата по чл. 195 и чл. 200 ДОПК обезпечителни мерки, публичният изпълнител е целял да не се затрудни събирането на публичното вземане, като по тази причина е обезпечил установеното и изискуемо публично вземане на държавата чрез един от законоустановените способи за това - налагане на запор върху движими вещи, собственост на длъжника. Разширяването на обхвата на обезпечените задължения от публичния изпълнител с включване на други по изпълнителното дело е в противоречие с правилото на чл. 153, ал. 5, във вр. с чл. 157, ал. 3 ДОПК. При налагане на обезпечителни мерки върху предложено от длъжника имущество, това имущество се отрежда за обезпечаване на конкретното задължение. Посоченото следва от вложения смисъл в последното изречение на чл. 153, ал. 5 ДОПК - спирането да има действие от датата на налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител.
Предвид всичко изложено, при съобразяване на балансовата стойност на активите съобразно чл. 195, ал. 6, т. 2, предл. второ ДОПК и установеното и подлежащо на изпълнение с РА публично задължение, ведно с лихвите - размера на задълженията по РА, които са общо в размер на 120279,04 лв. – главница и лихви към 27.10.2023 г., следва да се приеме, че наложеното обезпечение, за което са представени доказателства по делото покрива размера на задължението и не е налице основание да бъде отказано исканото спиране на изпълнението на обжалвания РА. Това е така и предвид липсата на конкретно възражение във връзка с датата на справката от данъчно-осигурителната сметка (27.10.2023 г.) и датата на подаване на искането пред съда – 02.11.2023 г. относно несъответствие на размера на главницата и лихвата и размера на обезпечението към момента на предявяване на искането.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящия съдебен състав на основание чл. 235, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК, като предвид наличието на предпоставките за това, следва да се спре изпълнението на РА до разрешаване на спора за законосъобразността му с влязъл в сила съдебен акт. Искането на дружеството по чл. 157, ал. 2 ДОПК е подкрепено с доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането за спиране на изпълнението на РА, тоест задълженията по него се явяват обезпечени в пълен размер. Не са налице данни, че обезпечението не е достатъчно да послужи за целите, за които е направено.
Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК и чл. 157, ал. 4 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 11441 от 22.12.2023 г., постановено по адм. д. № 6510 по описа на Административен съд София - град за 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № Р-22220622002059-091-001 от 19.01.2023 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София, потвърден с Решение № 524 от 27.04.2023 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централното управление на Националната агенция за приходите до приключване на съдебното му обжалване с влязъл в сила съдебен акт по адм. д. № 6510 по описа на Административен съд София - град за 2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.