Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ“ Земеделие “чрез юрисконсулт Маршавелска против Решение №423/27.06.2023г., постановено по адм. дело №183/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени съдебното решение и да се потвърди законосъобразността на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба за даване ход на делото, поддържа касационната жалба, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – „Ахат Агро -1“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в с.з. и не взема становище в хода на касационното производство.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за Кампания 2019 с изх. №02-130-2600/10115#5 от 21.12.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение №564 от 04.07.2022г. по адм. дело №187/2022г. на АС-Пазарджик, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за Кампания 2019 с изх. №02-130-2600/10115 от 09.12.2021г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган.

С обжалваното съдебно решение АС-Пазарджик е обявил нищожност на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за Кампания 2019 с изх. №02-130-2600/10115 от 21.12.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта, с която на „Ахат Агро -1“ ЕООД е наложена санкция и му е отказано финансово подпомагане за 2019г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ за дейност БР10 – в размер на 15 252,66лв. и дейност БР11 – в размер на 15331,28лв..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваното пред него уведомително писмо е с напълно идентично съдържание с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за Кампания 2019 с изх. №02-130-2600/10115 от 09.12.2021г, включително в отменената му с Решение №564/04.07.2022г. на АС – Пазарджик част досежно направено намаление на оторизираната сума за БР10- в размер на 15252,66лв. и за БР11 – в размер на 15331,28лв.

Административният съд е приел, че при издаване на оспорения пред него административен акт не са съобразени задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязло в сила съдебно решение.

Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, в който случай оспореният акт е нищожен.

Съдебното решение на АС –Пазарджик е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от „Ахат Агро-1“ ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. за Кампания 2019 с изх. №02-130-2600/10115#5 от 21.12.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.

Съдебното решение е правилно.

Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд като последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.

В съответствие със събраните по делото доказателства АС-Пазарджик правилно е приел за установено, че при издаване на уведомителното писмо заместник изпълнителния директор на ДФЗ не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение №564/04.07.2022г., постановено по адм. дело№187/2022г. на АС –Пазарджик и дадените с него задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че второто уведомително писмо възпроизвежда почти изцяло съдържанието на отмененото по същия въпрос като е приложен закона по идентичен начин въпреки изричните указания на съда.

Според чл.177, ал.2, изр. първо от АПК всички актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, защото не е съобразено задължителното за административния орган при повторното произнасяне тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на АС-Пазарджик. При повторното разглеждане на заявлението заместник изпълнителния директор е издал акт със същото съдържание и е приложил материалния закон по същия начин както в отмененото уведомително писмо независимо, че изрично се е позовал, че действа в негово изпълнение.

Липсват нови, различни или допълнителни факти, които да са събрани в административното производство след връщане на делото като преписка.

От съществено значение за правилното решаване на спора по приложение на чл.177, ал.2 от АПК е осъщественият от АС-Пазарджик задълбочен и подробен цялостен анализ на съдържанието на повторния административен акт и извършените административни действия, които са напълно идентични с тези от първоначалното административно производство.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в отсъствие на наведените касационни основания.

Ответната страна не е претендирала разноски в касационното производство, поради което такива не се присъждат.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №423/27.06.2023г., постановено по адм. дело №183/2023г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.