Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на „МД СТРОЙ 07“ ЕООД и на „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. Златкова - Манолова за отмяна на влязло в сила решение № 10453 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело № 5187/2023г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение № 1395 от 06.03.2023г. по адм. дело № 8997/2021г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта с която е отменена Заповед № РА - 20 – 42 от 20.08.2021г. на главния архитект на Столична община /СО/, в частта, с която на дружествата е наредено да предприемат законоустановените действия по укрепване и възстановяване на улична инфраструктура към ул. „8 – ми декември“ и второстепенните улици около кв. 170а, м. „Студентски град“, чрез насипване на земна маса на част от изкопа, попадащ в УПИ I – 5448, 5449 и УПИ II – 5448, кв. 170а, м. „Студентски град“, гр. София.
Искането е с правни основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК.
В искането, основано на чл. 239 т. 1 АПК, се твърдят открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Като такива нови обстоятелства и нови доказателства се посочват решение № 4972 от 19.07.2022г., постановено по адм.д. № 10328/2021г. на АССГ, образувано по протест на прокурора срещу разрешение за строеж /РС/ № 117 от 20.07.2020г. на главния архитект на СО и решение № 4097 от 17.06.2022г. по адм.д. № 7048/2021г. на АССГ, образувано по протест на прокурор срещу РС № 116 от 20.08.2020г. на главния архитект на СО. Излагат се съображения, че двете решения са нововъзникнали обстоятелства, водещи до наличието на хипотезата по чл. 239 т. 1 АПК. Навежда съображения и че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска ВАС е констатирал нарушения, а именно, че АССГ не е изследвал наличието на предпоставките по чл. 195 ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 196 ЗУТ, което е налагало връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, а не решаване на делото по същество, което посочва като още едно основание за отмяна на влезналото в сила решение.
В искането, основано на чл. 239, т. 5 от АПК, се твърди, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което ги е лишило от възможност да участват в делото. Навежда съображения, че съдържанието на тази разпоредба не се изчерпва само с физическото присъствие на страна по делото, а обхваща и възможността страната да упражни ефективно всички свои процесуални права и да използва всички допустими доказателства и доказателствени средства. В тази връзка твърди, че е нарушено правото им на участие, изразяващо се в недаване на указания и тъй като не й е дадена възможност да представи доказателства във връзка с констатираното в решението, чиято отмяна се иска, че пъроинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора предпоставки по чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 196 ЗУТ. Навежда съображения и че е налице основанието по чл. 239 т. 5 АПК, тъй като не е отговорено на всички наведени от него доводи в касационната жалба, тъй като не е била събрана в цялост административната преписка, не е определен точно предмета на оспорване по заповедта на главния архитект на СО, тъй като тя засяга няколко строежа. По посочените съображения иска решението на ВАС да бъде отменено, поради наличието на предпоставките по чл. 239 т. 1 и т. 5 АПК. Искателите претендира разноски по представен списък.
Ответникът главният архитект на СО, чрез процесуалния си представител, юрк. Георгиева в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на искането за отмяна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че искането е подадено в срока по чл. 240 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:
С решение № 10453 от 01.11.2023г. по адм.д. № 5187/2023г. по описа на ВАС, което е предмет на настоящото производство, е отменено решение № 1395 от 06.03.2023г. по адм. дело № 8997/2021г. на АССГ, в частта с която е отменена Заповед № РА - 20 – 42 от 20.08.2021г. на главния архитект на СО, в частта, с която на дружествата - искатели е наредено да предприемат законоустановените действия по укрепване и възстановяване на улична инфраструктура към ул. „8 – ми декември“ и второстепенните улици около кв. 170а, м. „Студентски град“, чрез насипване на земна маса на част от изкопа, попадащ в УПИ I – 5448, 5449 и УПИ II – 5448, кв. 170а, м. „Студентски град“, гр. София и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата им срещу заповедта на главния архитект на СО в тази й част.
Съгласно чл. 239 т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като съдебният акт е влезнал в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
В конкретния случай по това правно основание подателите на искането за отмяна се позовават на две съдебни решения АССГ, а именно: 1. решение № 4972 от 19.07.2022г., постановено по адм.д. № 10328/2021г. на АССГ, образувано по протест на прокурора, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на РС № 117 от 20.07.2020г. на главния архитект на СО, което решение на АССГ е оставено в сила с решение № 569 от 18.01.2023г. по адм.д. № 8310/2022г. на ВАС, като страни в това производство са били и двете дружества „МД СТРОЙ 07“ ЕООД и „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД и 2. решение № 4097 от 17.06.2022г., постановено по адм.д. № 7048/2021г. на АССГ, образувано по протест на прокурора, с което е отхвърлено искането за прогласяване на нищожност на РС № 116 от 20.07.2020г. на главния архитект на СО, което решение на АССГ е оставено в сила с решение № 2097 от 27.02.2023г. по адм.д. № 9533/2022г. на ВАС, като страни и в това производство са били и двете дружества „МД СТРОЙ 07“ ЕООД и „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД.
В настоящия случай, във връзка с даденото тълкуване на чл. 239 т. 1 АПК, не се установяват нови обстоятелства или нови писмени доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. В случая не са налице тези комулативни предпоставки, тъй като двете съдебни решения на АССГ, за които искателите твърдят, че са нови обстоятелства и нови писмени доказателства, не отговарят на понятието по релевантната разпоредба, а напротив те са били съществуващи към момента на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Те са били и известни на искателите, тъй като и двете дружества са били страни и са участвали в съдебното производство по делата, по които са постановени двете решения на АССГ, а и са участвали и в производствата по оспорването им пред ВАС.
Не е налице и отменителното основание по чл. 239 ал. 1 т. 5 от АПК, според която разпоредба актът подлежи на отмяна, когато „страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“. Анализът на представените по делото доказателства изцяло оборва наведените в искането твърдения, че цитираната хипотеза е налице, доколкото жалбоподателите, макар и формално да са присъствали на делото, е било нарушено правото им на участие, изразяващо се в недаване на указания и тъй като не им е дадена възможност да представят доказателства, поради това, че не била събрана в цялост административната преписка по делото, както и във връзка с твърдението, че в решението чиято отмяна се иска е констатираното, че първоинстанционният съд не е изследвал релевантните за спора предпоставки по чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 196 ЗУТ. Така наведените основания не представляват отменителни основания, а са касационни такива, които са извън обхвата на проверка в настоящото производство. Въпреки това следва да се посочи, че процесуалният представител на двете дружества адв. Златкова е участвала в производството по делото пред ВАС, като в открито съдебно заседание от 03.10.2023г. изрично посочва, че няма да представя доказателства и няма доказателствени искания. Освен това касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите по аргумент от чл. 219 и чл. 220 АПК, по която разпоредба е налице и забрана за нови фактически установявания в касационното производство, като не е налице законово задължение за даване на указания за представяне на доказателства, а напротив, като в тази инстанция съдът се произнася в рамките на наведените в касационната жалба основания. По изложените съображения, че е налице основание за отмяна на решението на ВАС, тъй като вместо да върне за ново разглеждане делото е решил спорът по същество, приемайки, че първоинстанционният съд не е изследвал наличието на правните основания по чл. 195 ал. 4 във връзка ал. 1 и чл. 196 ЗУТ, наведените твърдения не отговарят на истината, тъй като в решението е точно и ясно посочено защо са приема, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон, което пък е извън основанията по чл. 222 ал. 2 АПК, при които е допустимо връщане на делото за ново разглеждане. Това възражение е също извън обхвата на проверката при сезиране с искане за отмяна на влезнало в сила решение, тъй като да се приеме обратното би означавало на контролна инстанция на касационната такава, каквато не е разписана в закона.
Съобразно изложеното по – горе не се установява и никоя от хипотезите на чл. 239 т. 5 АПК, доколкото страните са били надлежно представлявани и активно са участвали в производството, както в първата, така и в касационната инстанции.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на искателите за присъждане на разноски за производството, а искането на ответника като основателно следва да бъде уважено на основание чл. 249 във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, като следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „МД СТРОЙ 07“ ЕООД и на „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД и двете дружества със седалище гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 10453 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело № 5187/2023г. по описа на Върховния административен съд на основанията по чл. 239 т. 1 и т. 5 АПК.
ОСЪЖДА „МД СТРОЙ 07“ ЕООД с [ЕИК] и „МД СТРОЙ 3000“ ЕООД с [ЕИК] да заплатят на Столична община обща сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и отмяна съгласно чл. 244 ал. 3 АПК.