Производство по реда на чл. 185 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С. Николова, П. Кедикова, П. Филипов, Г. Дяков и М. Камушева, всички с постоянен адрес в гр. София, против чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., изменена с ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г. и обн., ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 2.03.2018 г.).
С оспорената разпоредба се предвижда, че при условията и по реда на постановлението стипендии се отпускат на учащите се в редовна форма на обучение, както следва:
1. студенти – български граждани и граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, приети във висши училища в страната, с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование;
Жалбоподателите оспорват като незаконосъобразна разпоредбата по отношение на думите „в редовна форма на обучение и „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“, като твърдят противоречие с чл. 6, ал. 2 и чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, както и чл. 3, букви „в“ и „г“ от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието.
Жалбоподателите обосновават правния си интерес от обжалване, с факта, че са студенти в IV курс, задочна форма на обучение по специалността „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и като студенти в задочна форма на обучение са лишени от възможност да получават стипендии. Към жалбата представят уверения, че са записани през учебната 2023 г. – 2024 г. в летен семестър на IV курс, задочно обучение; копия от заглавна страница на студентски книжки и справки за успех от положени изпити. Съдът констатира, че в качеството си на студенти в задочна форма на обучение, за жалбоподателите е налице личен и пряк правен интерес от обжалване, тъй като съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
На административния орган, издал оспорения подзаконов акт, следва да се укаже да представи доказателства за изпълнение на формалните изисквания по чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА) при приемането на оспорената разпоредба.
Съгласно чл. 188 от АПК, оспорването се съобщава по реда на чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като нормата на чл. 181, ал. 1 АПК разпорежда, че съдът съобщава оспорването на подзаконовия нормативен акт чрез обявление в „Държавен вестник“, в което посочва оспорения акт или негова част и номера на образуваното дело. Установява се, че жалбоподателите не са представили доказателства за внасянето на такса за обнародване в „Държавен вестник“. Ето защо в седмодневен срок от съобщението жалбоподателите, съгласно т. 1, б. „а“ от заповед № АД- 49-350-05-67/13.07.2023г. на председателя на Народното събрание относно таксите за обнародване, следва да внесат 30 лв. такса по сметка на „Държавен вестник“ за обнародване на съобщението и да представи във Върховния административен съд документ, удостоверяващ извършеното плащане.
По изложените съображения и на основание чл. 188 във вр. с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни в производството:
1. Жалбоподатели: С. Николова, П. Кедикова, П. Филипов, Г. Дяков и М. Камушева, всички с постоянен адрес в гр. София
2. Ответник: Министерски съвет
УКАЗВА на жалбоподателите, че носят тежестта на доказване за установяване на фактите и обстоятелства, на които основават своите доводи и от които черпят благоприятни правни последици.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт, включително за изпълнение на изискванията по чл. 26-28 от ЗНА при приемане на оспорената разпоредба.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ жалбата на С. Николова, П. Кедикова, П. Филипов, Г. Дяков и М. Камушева, всички с постоянен адрес в гр. София, против чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации и УКАЗВА на жалбоподателите, че следва в седмодневен срок от получаване на съобщението да внесат 30 /тридесет/ лв. държавна такса по сметка на „Държавен вестник“ за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“ и да представят платежния документ по делото за извършеното плащане.
Указва на жалбоподателите, че в случай на неотстраняване на посочената нередовност в определения от съда срок, жалбата им ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата за обнародване делото да се докладва на председателя на четвърто отделение за определяне на дата за съдебното заседание, за която дата да се призоват и страните.
В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, след внасяне на таксата, да се публикува обявление за образувано административно дело № 2788/2024 г. на Върховния административен съд по оспорване на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., изменена с ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г. и обн., ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 2.03.2018 г.).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.