Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на началника на 06 РУ -СДВР срещу решение № 4553 от 06.07.2023 г. по адм.д. № 11181/2022 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено решение за отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, peг. № УРИ230000-16513 от 18.11.2021 г., издадено от началника на 06 РУ - СДВР, в частта му по т. I, относно отнемане от И. Серафимов на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана: пистолет марка „Хеклер и Кох“ РЗО, кал. 9x19 мм, № 129-001476, и револвер марка „Смит и Уесън“ Air Lite 360PD, кал. 357 MAG, cep. № DAX1202.
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита, че съдът неправилно интерпретерал прокурорското постановление в което се посочва, че в резултат на свидетелстване по дело може да възникне реална опасност за живота на свидетеля или живота и здравето на негови близки, а не, че е установена възникнала опасност РУ-СДВР. Според жалбоподателя е налице хипотетична, а не реална опасност за живота и здравето на лицето и неговото семейство. Съдът не обсъдил, че в деловодната система на 06 РУ-СДВР не са установени данни за подавани жалби от И. Серафимов, свързани с опазване сигурността на неговия живот и здраве. Серафимов е отказал включването на него и семейството му в програмата за защита на свидетели. През периода на действие ’на взетата мярка за защита на И. Серафимов съгласно постановлението за защита на свидетел от 06.10.2021 г. на СП не е имало инциденти, свързани с неговата сигурност.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмен отговор.
Сочи, че не може да се твърди, че заплахата е хипотетична, само защото не е налице реално отнет живот или засегнато здраве, доколкото целта е да се предотвратят. Достатъчно да се докаже непосредствената заплаха, а заплахата се доказва. Счита, че органът не доказва отпадане на основанията за издаване на разрешенията, поради което липсва съответстващо на посоченото правно и фактическо основание за издаване на административния акт. Административният орган насочва съда към ирелевантни обстоятелства, досежно личността и съдебното минало на Серафимов, които не са п фактическо или правно основание за издаване на административния акт и обсъждането им в хода на производство не е необходимо и допустимо.
Заявява, че по отношение на Серафимов вече е снета взетата мярка за защита и вече не се ползва от назначена охрана. Същевременно, опасността за неговият живот и здраве продължава да е налице, включително по повод завръщането в България на В. Божков, срещу когото жалбоподателят се явява свидетел. Жалбоподателят не притежава оръжие за самоотбрана и към момента съществува реална заплаха за живота и здравето му и тези на семейството му. Предоставя доказателства за снемането на взетата мярка за защита - постановление за отмяна на защита на свидетел от 09.06.2023 г. в което е посочено, че свидетеля И. Серафимов има възможност съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2, т. 1, б.“Б“ от НПК да поиска по отношение на него да бъде осъществена защита /охрана/от служители на Бюро по защита при Министъра на правосъдието.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК.
Разгледана по същество е основателна.
В депозирано на 06.10.2021 г. заявление И. Серафимов твърди, че животът му е застрашен, поради което моли за бързо решение за преиздаване на разрешително за оръжие, в което не посочва конкретни факти и обстоятелства, които доказват наличие на непосредствена опасност за живота и здравето му. В мотивационно писмо вх.. № 142400-4225/08.11.2021 г. посочил, че целта на исканото преиздаване на разрешение за съхранение и носене на оръжие е самоотбрана. Заявил, че е свидетел по дело № 104/2020 г. по описа на СО-СП, досъдебно производство № 4/2020 г. по описа на CП пр. пр. № 250/2020 г. срещу К. Каменов ([прякор) и В. Божков за тежки умишлени престъпления, бил е свидетел по образувани 5 бр. -досъдебни производства срещу Каменов и групата му. От началото на 2020 г. Каменов избягал от България, но заплашвал многократно И. Серафимов да оттегли показанията си срещу него. Същият и групата му разлепили некролог на адреса на Серафимов, че е починал. Лично заплашил жалбоподателя по телефона, че ще го убие. Били подхвърляни карамфили пред вратата му. Във връзка с това Серафимов твърди, че е подавал жалби до СП. Бил предложен от прокурорите към СП Банков и Близнаков за включване на него и семейството му в програма за защита на свидетели, но съпругата му се отказала, поради условията. Ето защо единствената му възможност била самоотбрана със законно оръжие и назначената охрана от органите на 06 РУ-СДВР.
В представената по делото докладна записка peг. № 230р-45516/18.11.2021 г. от началника на група КОС при 06 РУ-СДВР е посочено, че във връзка с направените от Серафимов твърдения в мотивационното писмо е извършена проверка, от която е установено, че в 06 РУ-СДВР е изпратено постановление от 06.10.2021 г. за защита на свидетел, издадено от прокурорите Банков и Близнаков от СП, съгласно което е взета мярка за незабавна защита спрямо свидетеля И. Серафимов, изразяваща се в осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР, 06 РУ- СДВР по смисъла на чл. 123, ал. 2, т. 1, б. „а“, вр. ал. 1 от НПК, като охраната се осъществява пред входа на постоянния му адрес и лична физическа охрана при напускане на същия адрес. В докладната записка е посочено, че Серафимов има постоянна охрана от полицаи, като се придвижва с тях със служебен автомобил на МВР.
В тази връзка е представено копие на постановление за защита на свидетел от 06.10.2021 г. на прокурори при Специализираната прокуратура за вземане на мярка за незабавна защита спрямо И. Серафимов, изразяваща се в осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР - 06 РУ - СДВР по смисъла на чл. 123, ал. 2, т. 1, б. „а“, вр. ал. 1 от НПК, считано от 06.10.2021 г., която да се осъществява на адреса, на който пребивава, както и при напускане на същия адрес.
С оглед събраните в административното производство документи и обяснения, с докладна записка peг. № 230р-45516 от 18.11.2021 г. е предложено на началника на 06 РУ - СДВР да бъде издадено решение за отнемане на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие въз основа на направен извод, че не се обосновава категорична необходимост от използване на огнестрелно оръжие с цел самоохрана, тъй като с постановление от 06.10.2021 г. за защита на свидетел от Специализирана прокуратура е взета мярка „незабавна защита“ спрямо свидетеля И. Серафимов, изразяваща се в осигуряване на лична физическа охрана от органите на МВР - 06 РУ - СДВР, по смисъла на чл. 123, ал. 2, т. 1, б. „а“, вр. ал. 1 от НПК, като охраната се осъществява пред входа на постоянния му адрес и лична физическа охрана при напускане на същият адрес, както и осигурено придвижване със служебен автомобил на МВР.
В изготвената за случая докладна записка, е посочено, че предвид осигурената лична физическа охрана на Серафимов от органите на МВР, 06 РУ - СДВР, по смисъла на чл. 123, ал. 2, т. 1, б.“а“, вр. ал. 1 от НПК, необходимостта от притежанието на късоцевно огнестрелно оръжие за „самоотбрана“ може да се счита за отпаднала и недоказана към момента. Направен е извод, че според И. Серафимов съществува заплаха за живота и здравето на него и семейството му, но към момента тази заплаха е обезпечена, съгласно прокурорското постановление от 06.10.2021 г. Мотивирано е още, че притежаването на лично огнестрелно оръжие е крайна мярка, тъй като дейностите с огнестрелно оръжие и боеприпасите за него са източник на висок риск на обществена опасност, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Съдът приел, че между страните не се спори, че Серафимов е свидетел по образувани досъдебни производства, в които е изложил факти и обстоятелства, касаещи конкретни лица, както се сочи в постановление за защита на свидетел от 06.10.2021 г. Спрямо него са взети мерки за незабавна защита, изразяваща се в осигуряване на денонощна лична физическа охрана от органите на МВР по чл. 123, ал. 2, т. 1, б. „а“, вр. ал. 1 от НПК, поради формиран от органите на прокуратурата извод, че в резултат от изнесените от него данни за конкретни лица, извършили тежки престъпления, има реална опасност за живота и здравето му или за живота и здравето на негови близки.
Съдът изложил мотиви, че видно от разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НПК, основанието за предприемане на мерки на защита спрямо свидетел се припокрива с това за получаване на разрешение за огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, а именно необходимост от осигуряване на защита в случаи на реална опасност за живота или здравето на заявителя или негови близки. Направил извод, че след като наблюдаващите досъдебните производства прокурори, които са запознати с конкретните престъпления и лица, които се разследват, както и със свидетелските показания на Серафимов, са достигнали до извод, че от това обстоятелство произтича реална заплаха за живота и здравето му, която обосновава налагането на мерки на защита, то е изпълнено условието за доказване от страна на жалбоподателя на основателната причина да желае да му бъде издадено разрешително за носене, съхранение и употреба на ОББ с цел самоохрана. В подкрепа на твърденията, че е заплашван с убийство по телефона, е и представеното по делото фотокопие на некролог с неговото име и снимка, който с протокол за доброволно предаване от 26.10.2020 г. е предоставен на органите на МВР. В случай, че за живота и здравето на жалбоподателя има сериозни опасения, е достатъчно, да се приеме, че е налице основателна причина за издаването на исканото разрешение, за да може да се защитава срещу посегателства. Охраната му се изпълнява пред входа на сградата, в която живее, а не непосредствено пред дома му, съгласно постановлението от 06.10.2021 г. на прокурори от СП, което обосновава необходимостта от съхранение на лично оръжие в дома му с цел защита на живота и здравето, както неговите, така и тези на близките му. Неправилно органът се позовавал на това, че не приема предложени му други мерки на защита като свидетел по досъдебно производство. Коментираните в докладна записка криминалистически и съдебни регистрации на лицето са ирелевантни предвид настъпилата реабилитацията по всички присъди. Животът и здравето са най-голямата ценност, която в случай, че е застрашена, оправдава предприемането на обичайния риск, който произтича от дейностите свързани със съхранението, носенето и употребата на ОББ. В този смисъл приел, че актът противоречи на принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 от АПК
Решението е неправилно.
Съдът се позовал на прокурорското постановление от 06.10.2021 г. за защита на свидетел по пр. пр. № 250/2020 г. по описа на СП, за да обоснове наличието на опасност за живота и здравето на жалбоподателя. Предоставянето на мярка за незабавна защита с постановление на прокуратурата, както и предоставянето на тази защита чрез лична физическа охрана, съдът е приел, че не е основание за отмяна на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана
Съдът е приел, че прокурорското постановление от 06.10.2021 година, с което е взета мярка за незабавна защита на свидетел доказва наличието на реална заплаха за неговия живот и здраве, като не отчел, че именно взетата мярка за защита обезпечава тази заплаха и я неутрализира, поради което към момента на издаване на оспорения акт е прието, че е отпаднала необходимостта за носене и употреба на огнестрелно оръжие, тъй като на защитеното лице е била осигурена лична физическа охрана от органите на 6 РУ при СДВР. Съдът не е обсъдил доводите, че притежаването на огнестрелно оръжие от защитено лице, охранявано от полицейските органи, би могло да доведе до създаване на опасност за техния и неговия живот и здраве, както и това на случайни граждани.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от закона при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Съдът не е обсъдил и оценил представените доказателства справка от Софийска районна прокуратура и справка за съдимост на И. Серафимов от които е видно, че е бил осъждан за извършени умишлени престъпления от .общ характер, включително на лишаване на свобода.. Действително, към датата на издаване на оспорения акт лицето е било реабилитирано, но от данните от тези справки може да се направи извод за опасността от предоставяне на оръжие. В прокурорското постановление е записано, че са постъпвали множество докладни записки от МВР, видно от които И. Серафимов не спазва подписаната от него декларация- Приложение №2, чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-182/15.02.2021 г. за условията и реда за осигуряване на охрана и лица и застрашава собствената си сигурност, както и пречи на изпълнението на охраната. Вземането на мярка за незабавна защита спрямо жалбоподателя чрез осигуряването на негова лична физическа охрана от органите на 06-РУ-СДВР е обстоятелство, обосноваващо отпадането на нуждата от носене на оръжие, поради което е прието, че след вземането на тази мярка е отпаднала основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Правилно е прието от съда, че след като с прокурорско постановление са взети мерки за незабавна защита на защитен свидетел изразяваща се в денонощна лична охрана, е възникнала реална опасност за живота на лицето. В този смисъл неоснователно се твърди в касационната жалба, че съдът неправилно е интерпретирал прокурорското постановление в което пише, че може да възникне реална опасност за неговия живот и здраве или за живота и здравето на неговите близки. С оглед приетото в прокурорското постановление е налице реална, а не хипотетична опасност за живота и здравето на лицето, независимо, че в деловодната система на 06 РПУ не са подавани данни
От друга страна не е взето предвид от съда, че в докладната записка е направен извод, че съществува заплаха за живота и здравето на него и семейството му, но към момента тази заплаха е обезпечена съгласно прокурорското постановление от 06.10.2021 г. и в конкретния случай необходимостта от притежанието на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана може да се счита за отпаднала, т.е. необходимостта за носене и употреба на огнестрелно оръжие. В писмо peг. № УРИ 230р-278/04.01.2022 г. се съдържа информация, че през периода на действие на взетата мярка за защита на И. Серафимов съгласно постановлението за защита на свидетел от 06.10.2021 г. на СП не е имало инциденти, свързани с неговата сигурност, което доказва ефективността на взетата мярка за защита и опровергава твърдяната от Серафимов нужда от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана към този момент
Представените доказателства за снемане на мерките за защита на свидетел постановление за отмяна на защита на свидетел от 09.06.2023 г. не може да са основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт издаден на 18.11.2021 г. като незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 142 АПК законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Новите обстоятелства възникнали след това може да са основание за подаване на ново заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, но не и за отмяна на оспорения пред съда акт. Отнетото разрешение е било валидно до 10.03.2025 г. Установено е, че Серафимов не е поискал защита /охрана/от служители на Бюро по защита при Министъра на правосъдието, каквато възможност му е била дадена преди издаване на акта и е била указана последствие и в прокурорското постановление за отмяна на мярката за защита на свидетел, т.е. налице е била възможност за друга по- пропорционална мярка за защита.
Дали твърдените от Серафимов настъпили нови обстоятелства след издаване на акта за отнемане на разрешението, след издаване на постановлението за защита на свидетел и след като е издадено постановление за отмяна на защитата на свидетел, са основания за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие ще с преценява при подаване на ново искане за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към момента на отнемане на разрешението административният акт е законосъобразен, тъй като отнемането на разрешението е извършено след като на лицето е било осигурена лична охрана като защитен свидетел с прокурорско постановление, която охрана е продължила почти две години след това и е била ефективна и с оглед предоставената охрана е прието, че е отпаднала необходимостта от носене на лично оръжие за самоотбрана, тъй като защитеният свидетел е имал лична охрана от МВР. Самоохраната е била заменена с охрана от МВР.
С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно и на касационния жалбоподател да се присъдят претендираните разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв..
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4553 от 06.07.2023 г. по адм.д. № 11181/2022 г. по описа на Административен съд София- град и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Серафимов срещу решение за отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, peг. № УРИ230000-16513 от 18.11.2021 г., издадено от началника на 06 РУ - СДВР, в частта му по т. I, относно отнемане от И. Серафимов на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана, а именно: пистолет марка „Хеклер и Кох“ РЗО, кал. 9x19 мм, № 129-001476, и револвер марка „Смит и Уесън“ Air Lite 360PD, кал. 357 MAG, cep. № DAX1202.
Осъжда И. Серафимов да заплати на Столична дирекция за вътрешните работи - МВР разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.