Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Плевен против Решение №4356 от 30.06.2023 г. по адм.д.№3773/2023 г. на Административен съд София- град, с което е отменено Решение № ПН 56-ОС/2023 г. на същия административен орган, с което е прекратена започналата процедура по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения (Наредбата за ОС) и преписката е изпратена на органа за произнасяне съобразно дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.209, т.3 АПК, поради което моли да бъде отменено.
Ответникът- "Еко Солинвест" ЕООД, чрез адв.И., в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и претендира разноски.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационното основание, посочено в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд София- град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.
Правилно съдът приема, че оспореното решение на директора на РИОСВ - Плевен е издадено от компетентния по смисъла на чл. чл.6а, т.2 от Наредбата за ОС орган, но при неспазване на установената в наредбата процедура- съществено нарушение, което е основание за отмяна на акта.
Възложителят „Еко солинвест“ ЕООД е внесъл на 10.02.2023 г. уведомление по чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за „Изграждане на фотоволтаична централа с обща инсталирана мощност до 25 MW, в поземлен имот с №95921.140.1, местност Печеняка, землището на [населено място], общ. Плевен. Предвижда се възстановяване на сграда за разполагане на оборудване за контрол и управление на фотоволтаична централа и за изграждане на помещение за наблюдение и контрол от дежурен персонал. Предвидени са и няколко системи за защита, като за реализиране на инвестиционното предложение е необходимо да бъде издадено разрешение за строеж.
Предвид скица на СГКК- Плевен от 01.06.2022 г., поземленият имот е с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов обект“, а съгласно удостоверение, издадено от главния архитект на община Плевен, от 14.11.2022 г. имотът попада в обхвата на устройствена зона „Складови дейности и защитени територии“- защитена местност.
Общият устройствен план на община Плевен е влязъл в сила на 24.10.2022 г., като в графичната му част е обозначен процесният имот.
Инвестиционното предложение попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и по- точно в защитена местност „Орниците“, обявена като природна забележителност със заповед на Комитета за опазване на природната среда при МС още в края на 1977 г. Със Заповед №РД-717/10.06.2003 г. на Министерство на околната среда и водите, тази природна забележителност е прекатегоризирана в защитена местност, но е запазен режимът на дейностите, определени с предишната заповед, в това число забраната за извършването на каквото и да е строителство, освен в случаите, когато то е предвидено в устройствения проект на защитената територия.
От фактическа страна също така е установено, че с решение от 24.06.2021 г. на Общински съвет- Плевен е разрешено изработване на Подробен устройствен план- План за застрояване и е одобрено задание за изработване на такъв за процесния имот. Със заповед от 17.03.2022 г., зам.-кметът на община Плевен е одобрил план за застрояване на процесния имот, като с него е отреден режим на смесена устройствена зона и е изменен действащия застроителен план в обхвата на територията. Срещу заповедта не са постъпили възражения и жалби и впоследствие е направено изменение в КККР от 11.05.2022 г., с което процесният имот е отразен като имот в територия с трайно предназначение- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг производствен, складов обект.
С Решение №ПН 56-ОС/2023 г., директорът на РИОСВ- Плевен е прекратил започналата процедура за инвестиционното предложение на възложителя поради недопустимост на същото спрямо режима на забрани в защитена местност „Орниците“.
В случая правилно е преценено от страна на съда, че при констатиране на недопустимост на инвестиционното предложение от страна на административния орган, той е следвало да уведоми възложителя и да даде указания за отстраняване на недопустимостта, като определи и срок.
Липсата на уведомяване и даване на указания е препятствало органа да установи точно фактическата обстановка, като събере необходимите доказателства по надлежния ред и ги прецени /чл.36 АПК/.
Съгласно чл. 35 от АПК, вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата за ОС, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Правилни са в тази връзка изводите на първоинстанционния съд, че не са изяснени всички релевантни за спора факти.
В подкрепа на извода на административния съд за отмяна на решението на директора на РИОСВ – Плевен предвид наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила е и самото изявление на ответника в отговора на касационната жалба, че представените с жалбата доказателства- Решение №619/24.06.2021 г. на Общински съвет- Плевен и Заповед №РД-12-110/17.03.2022 г. на зам.-кмета на община Плевен, не са приложени към уведомлението за инвестиционното предложение, съответно не са изискани от органа, който е преценил служебно, че отстраняването на недопустимостта е невъзможно.
В своята касационна жалба, директорът на РИОСВ- Плевен излага съображения за недопустимостта на инвестиционното предложение, обсъждайки събраните доказателства в хода на съдебното дирене и съотнасяйки ги към законовите и подзаконови хипотези, с което всъщност допълва мотивите на своя акт. Фактическите и правните основания на акта не могат да бъдат извлечени от приложената по делото административна преписка, както и от събраните след издаването му доказателства, тъй като мотивирането едва в съдебната фаза на производството е недопустимо- то поставя адресата в невъзможност да организира защитата си, а съда- в невъзможност да упражни контрол за законосъобразност на административния акт. В тази връзка възраженията и правните съображения, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви в административния акт, нито да санират неправилните действия по извършване на процедурата, описана в Раздел ІІ, Глава втора от Наредбата за ОС.
Ето защо, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че недаването на указания за отстраняване на недопустимостта, довело до неизясняването на факти и обстоятелства, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован и изводът му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Предвид изпълнената хипотеза на чл.172, ал.2 АПК, вр. с чл.173, ал.2 АПК, съдът правилно е изпратил преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не е налице посоченото от касатора основание по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на осн. чл.143 АПК, на ответника по касация следва да бъдат заплатени само сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат, предвид представените доказателства, на 2 700 лева.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4356/30.06.2023 г., постановено по адм.д.№3773/2023 г. по описа на Административен съд София- град.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- Плевен да заплати на „Еко солинвест“ ЕООД, представлявано от управителя А. Г., сторените в касационното производство разноски в размер на 2 700 / две хиляди и седемстотин/ лева.
Решението е окончателно.