Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 5240/04.08.2023г., постановено по адм. дело № 6938/2022г. на Административен съд София-град, с което по жалба на „Фешън Рентал“ ЕООД е прогласен нищожността на РА № Р-22221021000020-091-001/23.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден и изменен с решение № 936/13.06.2022г., на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 9 752.15лв. главница и 1 755.22лв. лихви за забава за периодите 2018г., 2019г. и 2020г. и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница от 6 658.24лв. и лихви за забава в общ размер на 2 167.54лв. за данъчни периоди януари, февруари и декември 2019г. и юли и октомври 2020г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Сочи се, че е представена Заповед № РД-01-128/18.02.2020г., издадена от директора на ТД на НАП София с която ръководителя на ревизията е бил оправомощен по съответния ред, предвид нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че заповедта се намира в данъчната преписка и е посочена в съпроводителното за това писмо и ако съдът не я е бил установил е имал задължението да я изиска от данъчния орган. Ведно с касационната жалба процесната заповед е приложена към нея.
По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, ведно с таксата за касационно обжалване съгласно представен списък.
Депозирана е и частна жалба срещу определение № 8917/16.10.2023г., постановено по същото дело, с което е изменено решението на съда в частта за разноските и в тежест на данъчния орган са присъдени и разноски за изготвени експертизи в размер на 1 150лв. Счита определението за неправилно и противоречащо на материалния закон.
Ответникът – „Фешън Рентал“ ЕООД, оспорва жалбата в писмен отговор депозиран чрез процесуален представител и моли съда да остави в сила решението на АССГ. Моли съда да остави и без уважение частната касационна жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Представителят на Върховна прокуратура на Република България заявява подробно становище за основателност на касационната и на частната жалби.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:
С оспореното решение Административен съд София-град е обявил нищожността на РА № Р-22221021000020-091-001/23.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден и изменен с решение № 936/13.06.2022г., на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 9 752.15лв. главница и 1 755.22лв. лихви за забава за периодите 2018г., 2019г. и 2020г. и са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на главница от 6 658.24лв. и лихви за забава в общ размер на 2 167.54лв. за данъчни периоди януари, февруари и декември 2019г. и юли и октомври 2020г.
За да стигне до този правен извод съдът е приел, че РА е издаден от некомпетентни органи, тъй като не са представени доказателства, че органът възложил ревизията е бил определен за това от териториалния директор на компетентната териториална дирекция на НАП – София. Посочено е, че при липса на такава заповед, ръководителят на ревизията не може валидно да черпи правомощия за издаване на ревизионния акт въз основа на ЗВР.
Решението е правилно.
Както се приема в практиката на ВАС, по своята правна същност РА е индивидуален административен акт с декларативен характер, който по аргумент на чл. 118 ДОПК не създава задължения, а установява възникнали по силата на закона такива за данъци и задължителни осигурителни вноски. За да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен.
Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионен акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Органът възложил ревизията е териториалният директор или лицето на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. постановено по т. д. № 10/2016г. на ВАС изрично е прието, че "за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция" – или първият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 119, ал. 2 ДОПК, а вторият - въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да е налице валидно издаден ревизионен акт правомощията на длъжностните лица, които го подписват трябва да са надлежно възложени по предвидения в закона ред.
В конкретния случай се сочи, че е налице валидно оправомощаване от страна на териториалния директор на НАП – София по отношение на М. Хаджийска – възложител на ревизията, предвид ЗВР № Р-22221021000020-020-001/05.01.2021г. т.е. следва да е налице представена заповед от директора на ТД на НАП – София в тази връзка. Такава заповед, както правилно е посочил и първоинстанционния съд не се съдържа в кориците на данъчната преписка, приложена към първоинстанционното дело, въпреки посоченото в касационната жалба, че Заповед № РД-01-128/18.02.2020г., издадена от териториалния директор на НАП – София е посочена в съпроводителното писмо. Правилно в тази връзка АССГ е приел, че издадения и оспорен РА е нищожен, тъй като не са представени доказателства, че органът възложил ревизията е бил определен за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Довода в касационната жалба, че решаващия съд при констатиране липсата на процесната заповед за оправомощаване издадена от директора на ТД на НАП София е следвало да я изиска е неоснователен. С определение от 02.09.2022г. при насрочване на делото съдът изрично е указал на данъчния орган, че следва да установи компетентността на издателя на акта и да представи цялата административна преписка, като при липса на част от нея съдът ще приеме, че релевантни документи освен тези представени не са издавани. При това положение и при посочване изрично от страна на данъчния орган в с.з. от 14.07.2023г., че няма да сочи други доказателства и с оглед многократното отлагане на делото и възможността на данъчния орган да извърши проверка на представената преписка като установи липсата на процесната заповед и я представи, настоящата инстанция приема, че АССГ е изпълнило вменените му задължения и е недопустимо процесуалното бездействие на касационния жалбоподател да се вменява във вина на съда. Както се сочи в решение № 12746/18.12.2023г., постановено по адм. дело № 6112/2023г. на ВАС липсата на процесната заповед Заповед № РД-01-128/18.02.2020г., издадена от териториалния директор на НАП – София, приложена към първоинстанционното дело, не може да се преодолее чрез последващото и представянето пред касационната инстанция, с оглед нормите на чл. 219, ал. 2 и чл. 220 от АПК.
Предвид горното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Неоснователна е и частната касационна жалба.
С оспореното определение № 8917/16.10.2023г., АССГ е присъдил допълнително и разноските за ССЕ, което е правилно. По силата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата т.е. присъждат се всички сторени от него разноски, освен ако /ал. 3/ не са представени доказателства, които не са представени в административното оспорване на акта, а са можели да бъдат представени. В конкретния случай разноските касаят такива за вещо лице, като е ирелевантно дали данъчния орган е възразил срещу част от задачите, щом съдът е преценил, че те ще имат значение за правилното разрешаване на спора. С оглед на горното и с оглед на правилността на съдебния акт, не се следва ревизиране на решението н частта за разноските, нито на оспореното определение.
Предвид изхода на спора се следват разноски в полза на касационния ответник в размер на 2 856лв., по представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за изплащането им /л. 31-34/.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5240/04.08.2023г., постановено по адм. дело № 6938/2022г. на Административен съд София-град.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8917/16.10.2023г., постановено по адм. дело № 6938/2022г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на „Фешън Рентал“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Д. Андреева сума в размер на 2 856лв. /две хиляди осемстотин петдесет и шест/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.