Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс от (АПК) и във връзка с чл. 58, ал. 3 и чл. 73, ал.1, изр. трето от Изборния кодекс от (ИК).
Образувано е по жалба от М. Г. Д.-П., срещу решение № 3363ЕП/НС от 25.05.2024 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК, Комисията), постановено като решение за отхвърляне на предложен проект на решение по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс. С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъобразено с целта на закона – основания по чл. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Направено е искане за отмяна на решението на Централната избирателна комисия и това на Районна избирателна комисия – Пазарджик с № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г. и вместо тях да бъде постановен съдебен акт, с който да се установи нарушение на правилата на чл. 183, ал. 1, чл. 183, ал. 3 и чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс, както и да бъде разпоредено незабавното премахване и изземване на агитационните материали на С. Н. М. и В. Й. Р. и да се върне преписката на Районната избирателна комисия — Пазарджик за издаване на акт за установяване на административно нарушение на двамата нарушители. С писмено становище поддържа жалбата и прави възражение за прекомерност по евентуално претендирани разноски. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът - Централната избирателна комисия, не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна - С. Н. М., не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна - В. Й. Р., не изразява становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на М. Г. Д.-П. за процесуално допустима, като подадена в законния срок и предвид разпоредбата на чл. 88, ал.1, изречение трето ИК обжалването е пред Върховния административен съд (ВАС), съгл. определение № 8327/08.07.2021 г. по адм. д. № 7083/2021 г. на Петчленен състав на ВАС.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Като съобрази данните по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по жалби с вх. № ЦИК-ЕПНС-17-638, от П. Н. Ц. – кандидат за народен представител в 13 МИР – Пазарджик от КП „БСП за България“, и вх. № ЦИК-ЕПНС-17-638/1/, от М. Г. Д.-П. – кандидат за народен представител в 13 МИР – Пазарджик от ПП „Възраждане“, и двете жалби от 21.05.2024 г., срещу решение № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г. на РИК – Пазарджик.
Обжалваното решение № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г. на РИК – Пазарджик е постановено при условията на отхвърляне по смисъла на чл. 70, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс, поради непостигнато мнозинство от две трети от присъствалите членове на комисията, относно подложен на гласуване проект на решение за установяване на нарушение на чл.183, ал. 3 и ал. 4 ИК от В. Й. Р. и С. Н. М. и указване на кмета на община Септември незабавно да премахне агитационните материали, изготвени в нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК, като за постановяване на решението на РИК -Пазарджик жалбоподателите пред ЦИК са били подали сигнали с идентично съдържание и твърдения за нарушения от С. Н. М. – кандидат за народен представител от 13 МИР – Пазарджик и кметове на населени места и кмет на община Септември на правилата за предизборна агитация по разпоредбите на чл. 183, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ИК.
С оспореното от М. Г. Д.-П. решение на ЦИК са изложени мотиви за недопустимост на жалбите, тъй като жалбоподателите нямали правен интерес от обжалване на решението на РИК – Пазарджик, доколкото с него не се засягали пряко техни права или законни интереси. Същите били лица, по чиито сигнали за нарушения на изборния процес е започнало производството пред РИК – Пазарджик. Според ЦИК в Изборния кодекс не е предвиден специален ред за разглеждане и решаване на сигналите, поради което е приложима глава осма АПК, като съгласно чл. 124, ал. 2 АПК, решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Посочено е още, че лицата, подали сигналите, не са страна в това производство и нямат право на жалба нито срещу акта за установяване на нарушение, нито срещу наказателното постановление, нито срещу отказа да се установи нарушението или в настоящия случай отхвърлителното решение, с което липсва произнасяне по същество. След като подателите на сигналите (жалбоподатели пред ЦИК) нямали качеството на страна, то те нямали и законово защитен правен интерес от обжалване на решението на РИК, ролята им се изчерпвала със сезирането на компетентния за произнасяне орган и не продължавала в производството по установяване на административни нарушения. Цитирана е практика на ВАС.
На следващо място ЦИК се е позовала на компетентността си по упражняване на контрол по приложение на Изборния кодекс и контрол върху дейността на избирателните комисии и след запознаване в цялост с предоставената от РИК – Пазарджик административна преписка ЦИК е установила, че РИК – Пазарджик е допуснала процесуални нарушения при изготвяне и представяне на проекта на решение за установяване на административно нарушение, залегнало в мотивната част на постановеното отхвърлително решение № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г. Според ЦИК в представения за гласуване от РИК проект на решение липсвали фактически констатации и мотиви за установено нарушение на чл. 183, ал. 3 от ИК, както и липсвало произнасяне по твърденията за нарушение на чл. 183, ал. 1 от ИК. ЦИК е изложила мотиви, че Районната избирателна комисия, след като е сезирана с твърдения за няколко нарушения, следва да извърши проверки по всички тях, да направи съответните констатации и мотивирани правни изводи относно наличие или липса на всяко едно от твърдените нарушения. ЦИК е посочила, че допуснатите процесуални нарушения опорочавали постановения акт след гласуването на немотивирания и непълен проект за решение, а именно Решение № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г.
ЦИК е предложила за гласуване проект за решение на основание чл. 57, ал. 1, т. 26а във връзка с чл. 73, ал. 1, чл. 57, ал. 1, т. 2 и т.3 от ИК с диспозитив: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на П. Н. Ц. и М. Г. Д.-П. срещу Решение № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г. на РИК – Пазарджик; ОТМЕНЯ решение № 84-ЕП/НС от 20.05.2024 г. на РИК – Пазарджик и връща административната преписка на РИК за произнасяне в пълен обем по сигнал с вх. № 1-ЖС/19.05.2024 г. на РИК – Пазарджик от М. Г. Д.-П. и сигнал с вх. № 2-ЖС/20.05.2024 г. на РИК – Пазарджик от П. Н. Ц. при съобразяване на указанията в мотивната част на настоящото решение.
При проведеното от ЦИК гласуване на предложения проект на решение, Централната избирателна комисия не е постигнала необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 13 членове на комисията, „ЗА“ това предложение са гласували 8 членове и „ПРОТИВ“ това предложение са гласували 5 членове, поради което Централната избирателна комисия е постановила решение за отхвърляне на предложения проект на решение по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс.
Решението на ЦИК е неправилно.
Решаващият съдебен състав счита, че оспореното решение № 3363ЕП/НС от 25.05.2024 г. на Централната избирателна комисия е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
На първо място следва да се отбележи, че предложения проект за решение, който не е събрал необходимото мнозинство, е вътрешно противоречив и недопустим. На първо място се предлага проект на решение за оставяне без разглеждане на подадените жалби, а с втори диспозитив се предлага отмяна на обжалваното решение. При извод за недопустимост на контролното производство, поради недопустимост на подадените жалби липсва възможност за постановяване на диспозитив по съществото на жалбите. В контролното производство горестоящият административен орган не може да действа при условията на самосезиране. ЦИК има правомощие да отмени решение на РИК в хипотезата на чл.73, ал.1 от ИК само при сезиране с допустима за разглеждане жалба. Посоченото като основание за предлагане на диспозитив по същество на спора обща компетентност на ЦИК да упражнява контрол по приложение на Изборния кодекс, предвидено в чл.57, ал.1, т.1 от ИК е неприложимо при образувано контролно производство по чл.73, ал.1 от ИК.
Преди всичко следва да се има предвид, че приложими са изричните специални норми на Изборния кодекс, поради което в настоящия случай не се прилага разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 26а от ИК Централната избирателна комисия, като такава е създадена за провеждане на всички видове избори, съобразно чл. 46, ал. 1 от ИК, се произнася като разглежда всички жалби срещу решения на районните и общинските избирателни комисии, както и на секционните избирателни комисии извън страната. Според чл. 73, ал. 1 от ИК решенията на РИК може да се оспорват в тридневен срок от обявяването пред ЦИК, която се произнася в тридневен срок с решение. Ето защо ЦИК в конкретната хипотеза, се произнася като горестоящ административен орган, а не като съдебна инстанция. С оглед на това за нея е налице задължение за произнасяне по възникнал административно-правен спор. В противен случай, ако се възприеме подхода за оставяне без разглеждане на жалби в административни производства, независимо от начина на сезиране, то едно изцяло административно производство по сигнал за нарушения, каквато възможност е предвидена изрично в чл. 72, ал. 1, т. 20 от ИК, както и в чл. 57, ал. 1, т. 26а от ИК, се обезсмисля. Предвид текста на чл. 57, ал. 1, т. 28 от ИК в ЦИК се води публичен регистър за жалбите и сигналите, подадени до комисията и на решенията по тях. Задължение на ЦИК е да се произнесе по жалбата, независимо от резултата на произнасяне, но тя не може да я оставя без разглеждане поради липса на правен интерес. Изборният кодекс е предвидил инстанционен контрол на решението на районната избирателна комисия, независимо от крайния резултат и независимо от начина на сезиране на ЦИК и предмета на разглеждане. След като законодателят е приравнил решението на Районната избирателна комисия на административен акт, същият е годен да бъде предмет и на съответния административен инстанционен контрол, осъществяван от ЦИК. Предвидена нормативно възможност за подаване на сигнали по реда на Изборния кодекс следва да бъде изчерпана като административна възможност за контрол по тях.
В правомощията на Централната избирателна комисия липсва регламентирана процесуална възможност за постановяване на решение за оставяне без разглеждане на жалба, когато същата е предявена от страната, която е сезирала органите на изборната администрация за произнасяне по конкретно поставени въпроси, свързани с нарушаване на правилата за изборна агитация от конкурентни участници в изборите. В настоящия случай жалбоподателят пред ЦИК не е друго лице, а това, което е поставило началото на административното производство, поради което не следва да се отрече неговия правен интерес от обжалване на решение, с което не се установява нарушение. Аргумент в този смисъл е и невъзможността за контрол по друг ред, когато се касае за подаване на сигнал при установяване на липса на нарушение. От съществено значение е и обстоятелството, че не е предвидена императивна правна норма, която да изключва този вид актове от обжалване по реда на Изборния кодекс.
При възприемане на процесуалното поведение на ЦИК в настоящия случай, означава решението на РИК да остане единствено произнасяне, без административен или съдебен инстанционен контрол, което е в противоречие с общата клауза за обжалваемост. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС – решения по адм. д. № 10158/2023 г., по адм. д. № 10487/2023 г., адм.д.№ 10817/2023г. и по адм. д. № 10295/2023 г., постановени от състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, като в случая няма основание за отклоняване на наложената практика, предвид спазване принципите на последователност и предвидимост, прогласени в чл. 13 от АПК.
По изложените съображения съдът счита, че ЦИК дължи произнасяне по съществото на подадените жалби, поради което оспореното решение на Комисията следва да бъде отменено и преписката да й бъде върната за произнасяне по съответния ред.
Воден от горното и на чл. 73, ал. 1, изречение трето, във връзка с ал. 2 и чл. 58 от Изборния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3363ЕП/НС от 25.05.2024 г. на Централната избирателна комисия.
ВРЪЩА преписката на Централната избирателна комисия за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване.