Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационна жалба на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, ЕИК 824033568, представлявано от изпълнителните директори: П. К. Н. и Л. Т. Ч., чрез процесуален представител юрисконсулт С. Г., против Решение № 8202 от 28.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5277/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата им против задължително предписание, обективирано в т.3 от Протокол за извършена проверка ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната принудителна административна мярка.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, чрез пълномощника ст. юрисконсулт П. Чобанова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е обективираното в т. 3 от Протокол за извършена проверка № ПР2308703/10.04.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен - задължително предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, с което на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, в качеството му на работодател, се предписва да провежда извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещите при промяна на работното им място, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102/2009г.).
По делото е безспорно установено, че на 09.03.2023 г. и на 10.04.2023 г. инспектори от „Инспекция по труда“ – Плевен са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от „Проучване и добив на нефт и газ“ АД на обект база в гр. Долни Дъбник, [улица]. Констатациите от проверката били обективирани в протокол от 10.04.2023 г. В т. 3 от същия е установено, че след преглед на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж, дружеството не е документирало проведения извънреден инструктаж на Т. М. Д. при промяна на работното му място. Прието е, че това представлява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ бр. 102/2009г.). В протокола е посочено, че Т. Д. е изпълнявал длъжността „Шофьор специален автомобил - тампонажник“ в „Проучване и добив на нефт и газ“ АД от 21.04.2007 г., а с допълнително споразумение към трудов договор № 121 от 31.03.2022 г., от 01.04.2022 г. работодателят е възложил на Д. да изпълнява и длъжността „Организатор ТИР“.
За да отхвърли жалбата на оспорващия против задължително предписание по т. 3, обективирано в Протокол за извършена проверка ПР 2308703/10.04.2023 г. на гл. инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен, първоинстанционният съд приема, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивиран е и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Въз основа на прието по делото допълнително споразумение към Трудов договор от 27.04.2021 г., с което страните са договорили изменението му, като от длъжност „шофьор специален автомобил - тампонажник“ длъжността на Д. се променя, като се прибавя и длъжност „организатор ТИР“, е обоснован извод, че даденото предписание е съответно на материалния закон. Промяната на работното място е аргументирана от представената по делото Карта за оценка на риска, от която се установява, че за длъжността „Организатор ТИР“ постоянното работно място е „Работилница РИС“, а за длъжността „шофьор специален автомобил - тампонажник“ постоянното работно място е „Работилница“. Посочено е също, че за двете длъжности са издадени и различни сертификати за контрол – по отношение на длъжност „Организатор ТИР“ е издаден сертификат № 264/17.11.2016 г., а досежно длъжността „шофьор специален автомобил - тампонажник“ е издаден сертификат за контрол № 267/17.11.2016 г., което обосновава различните опасности по време на работния процес. При тези данни е формиран извод, съобразно който работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 16, ал.1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за провеждане на извънреден инструктаж на Т. Д. след сключване на допълнително споразумение от 31.03.2022 г. към трудов договор № 121, съответно принудителната административна мярка – задължително предписание е законосъобразно наложена.
Върховният административен съд – шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.
При постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред Административен съд – София-град, инстанцията по същество на спора, пред която следва да се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, не са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 35 АПК и на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с чл. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ овластява контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията за провеждане на периодични обучения и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд по цитираната наредба. Според чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2/2009 г., извънреден инструктаж се провежда при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или организацията на работа.
При издаване на актове на основание чл. 404, ал. 1 КТ компетентните контролни органи са длъжни да спазват административнопроцесуалното правило на чл. 35 АПК, съгласно което актът се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. За изясняване на фактите административният орган е длъжен на основание чл. 36, ал. 1 АПК служебно да събира доказателства.
Оспореното предписание е издадено без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. С допълнително споразумение от 31.03.2022 г. между работодателя „Проучване и добив на нефт и газ“ АД и работника Т. Д. не е променено работното място на последния, както се твърди в Протокол за извършена проверка № ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" – Плевен. В споразумението е отразена единствено промяна в трудовото възнаграждение на работника. Административният съд е аргументирал законосъобразността на административния акт с представеното пред него допълнително споразумение от 27.04.2021 г. към трудовия договор на Т. Д., с което считано от 01.05.2021 г. на работника са възложени да изпълнява и трудови функции на организатор ТИР, но без промяна на работното място.
Горният извод на първоинстанционния съд се явява необоснован, тъй като при сравнение на двете цитирани споразумения – това от 27.04.2021 г. (л. 50 от адм. дело № 5277/2023 г. по описа на АССГ) и това от 31.03.2022 г. (л. 216 от същото дело) е видно, че мястото на работа на Т. Д. е в „Сервиз ТИР“ в Дирекция „Добив“ на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД и не е променяно. По тази причина упълномощеното от дружеството работодател лице не е провело извънреден инструктаж на Т. Д. след сключване на допълнителното споразумение от 31.03.2022 г., цитирано от инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен в процесния административен акт.
Понятието "работно място" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на КТ е по-тясно понятие от "място на работа". Това е така поради различието в легалните дефиниции на място на работа, респ. предприятие (§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ - всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд), и работно място ( § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на КТ - помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение).
От данните в административната преписка се установява, че на работника са проведени всички необходими последващи инструктажи както за шофьор на специален автомобил – тампонажник, така и за изпълняваните задължения на Организатор – ТИР. Предвид липсата на промяна на работното място по смисъла на КТ, в конкретния случай не е осъществен визирания в правната норма фактически състав, обуславящ задължението за провеждане на извънреден инструктаж.
Разсъжденията на първоинстанционният съд относно издадения за длъжността „Организатор ТИР“ Сертификат за контрол № 264/17.11.2016 г. и за длъжността „шофьор специален автомобил - тампонажник“ Сертификат за контрол № 267/17.11.2016 г. са необосновани. Цитираните сертификати третират лабораторни анализи – изследване на факторите от работната среда експозиция на шум и експозиция на вибрации, при използването на специален автомобили – тампонажен и специален автомобил – циментовъчен агрегат ЦА 320 Краз и данните в тях са неотносими към спорния по делото предмет.
В първоинстанционния съдебен акт са развити мотиви относно допълнително споразумение от 27.04.2021 г. към трудовия договор на работника, каквито не са разглеждани от инспекторите по време на протеклата проверка и не са обективирани в Протокол № ПР2308703 от 10.04.2023 г. В последния са констатирани единствено нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07- след преглед на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД и на допълнително трудово споразумение към трудов договор № 121 от 31.03.2022 г. сключено с Т. Д., а не са събрани данни относно допълнителното споразумение от 27.04.2021 г., чието съдържание е анализирано от административния съд, за да се достигне до извод, че работното място на Д. е било променено.
Изводите за съставомерност на допуснато нарушение от работодателя на нормата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, водещи до налагането на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ не се обосновават от данните по административната преписка. С оглед установените правнорелевантни факти, основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от Административен съд – София-град, при осъществения анализ на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон. Горното обуславя наличието на касационни основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени наложената на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ по отношение „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, в качеството му на работодател, принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в т. 3 от протокол № ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен за извършена проверка.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
ОТМЕНЯ Решение № 8202/28.12.2023г., постановено по адм. дело № 5277/2023г. по описа на Административен съд – София-град и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на „Проучване и добив на нефт и газ“ АД, ЕИК 824033568 в качеството му на работодател, наложената принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в т.3 от Протокол № ПР 2308703/10.04.2023 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.