Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К., всички с постоянен адрес в гр. София, против чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., изменена с ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г. и обн., ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 2.03.2018 г.). Жалбоподателите оспорват като незаконосъобразна разпоредбата по отношение на думите „в редовна форма на обучение“ и „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“, като твърдят противоречие с чл. 6, ал. 2 и чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България, както и чл. 3, букви „в“ и „г“ от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. Посочват, че е налице противоречие и с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Претендира се присъждане на разноските направени по делото.

Ответникът по подадената жалба – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Янкова, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правна помощ.

Представителят на Върховната прокуратура в съответствие с чл. 192 от АПК излага становище за допустимост и основателност на жалбата. Счита, че както при първоначалното приемане през 2000г., така и при последващото изменение на Наредбата, мотивите в доклада не отговарят на законовите изисквания и не може да се направи една законосъобразна преценка, нито на целите, нито на мотивите, особено в частта на оспорените разпоредби. На следващо място в случай, че съдът не приеме тази теза излага съображения по същество по основателността на оспорването, в частта, в която се иска отмяна на разпоредбата на чл. 1, ал.1 в думите „редовна форма на обучение“ и неоснователност в останалата част - по отношение на студентите, които се обучават извън тези бройки, които са отпуснати с държавни субсидии и самостоятелно заплащат изцяло своето обучение.

Предмет на оспорване в процедурата по чл. 185 и сл. АПК е законосъобразността на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. С оспорената разпоредба се предвижда, че при условията и по реда на постановлението стипендии се отпускат на учащите се в редовна форма на обучение, както следва:

1. студенти – български граждани и граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, приети във висши училища в страната, с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.

Конкретно жалбоподателите оспорват, като незаконосъобразна разпоредбата по отношение на думите „в редовна форма на обучение“ и „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“.

Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. По отношение на допустимостта на жалбата на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К., въпросът е решен с определение от 27.03.2024 г., постановено по настоящото дело, с което е прието, че жалбоподателите са обосновали наличието на пряк и личен интерес от оспорване на правните норми, предмет на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според чл. 168, ал. 1 от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации има характера на нормативен административен акт и е издадено по силата на законовата делегация от чл. 9, ал. 3, т. 8 от Закона за висшето образование (ЗВО), която гласи, че Министерския съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища. С оглед горепосочената разпоредба съдът приема, че атакуваните разпоредби на процесното Постановление са издадени от компетентен орган.

Актът е издаден в изискуемата форма, обнародван е в ДВ, от формална страна е спазена изискуемата процедура.

Във връзка с представената административна преписка по издаване на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации, както и преписката по приемане на Постановление № 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., с което обжалвания административен акт е изменен, следва да се приеме, че подзаконовият нормативен акт през 2000 г. е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед действащите към момента на издаването му разпоредби на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на изискванията им. Разпоредбата на чл. 28 от ЗНА (отм.) предвижда, че „законопроектът се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане. Той се придружава от мотиви.“ В тази връзка по преписката се съдържа доклад от министъра на образованието и науката, съдържащ мотиви за издаването на нормативния акт и следователно не е налице нарушение, което да обосновава отмяна на акта.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че при издаването на Постановление № 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., с което обжалваният административен акт е изменен и от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите „приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.“, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 143, т. 3 от АПК.

Видно от събраните по делото доказателства, в т. ч. административната преписка, по изменението на т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуални правила поради неизпълнение на изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, разпоредба, чието приложение съдът не преценява по отношение на приемането на Постановлението през 2000 г., тъй като не е била действаща. Същата обаче следва да бъде съобразена при изменението на оспорения нормативен акт. В тази връзка следва да бъде изследвано наличието на изискуемото според чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание на мотивите. На първо място, те трябва да сочат причините, налагащи приемането на изменението на т. 1 от цитираната разпоредба. На следващо място съобразно чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗНА в мотивите следва да се посочат и целите, които се поставя, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА.

В съдържащия се по преписката доклад на министъра на образованието и науката не се съдържа цялото изискуемо съдържание на мотиви. Като причини за предложените изменения в Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет е посочена създаването на възможност за висшите училища да представят допълнителни стипендии на студентите, обучаващи се в специалност от т.нар. приоритетни професионални направления, както и актуализирането на някои видове стипендии. Не се посочват обаче причините, които са довели до оспореното от жалбоподателите изменение на т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановлението, а именно от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са бъдат изключени студентите „приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.“ Мотивите на процесното изменение не съдържат каквото и да било обсъждане и на целите, които се поставят, както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. В случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че изискването за мотивиране на процесното изменение е спазено.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че мотивите не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 1, 2 и 4 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Следователно без да обсъжда изложените от оспорващите твърдения за противоречия на оспорения текст на т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет с материалноправни разпоредби и целта на закона, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“, следва да бъде отменен.

Наред с горното, изложените от оспорващите твърдения за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, която предвижда, че стипендии се отпускат на учащите в редовна форма на обучение, с относими законови разпоредби, са основателни по следните съображения:

Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията на Република България и на другите нормативни актове от по-висока степен, което изискване в настоящия случай не е спазено. Оспорената разпоредба е със следното съдържание: „При условията и по реда на постановлението стипендии се отпускат на учащите се в редовна форма на обучение“, като жалбоподателите изрично я оспорват по отношение на думите „в редовна форма на обучение“.

В ЗВО е предвидено, че държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет. Конкретно чрез Министерски съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища - чл. 9, ал. 3, т. 8 от ЗВО.

След внимателен прочит на ЗВО следва да се приеме, че законодателят борави единствено и само с термина „студенти“, без да прави разграничение дали тези студенти се обучават в редовна или в задочна форма на обучение, опредeляйки правото им да получават стипендии.

В чл. 70, ал. 1, т. 12 от ЗВО (изм. - ДВ, бр. 60 от 1999 г.) е предвидено, че студентите и докторантите имат право да получават стипендии. Следва да се отбележи, че нормата е без последващи изменение и с нея е въведено общо право на всички с оглед на качеството им на студенти да получават стипендии.

С разпоредбата на чл. 42 от ЗВО (в приложимата редакция) се определя, че формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни. При обучаването си в тези фирми на обучение лицата имат едно и също качество – студенти, като законът изрично с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО (отново в приложимата редакция) е приел , че студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“.

Според ЗВО е достатъчно качеството на учащ студент, за да се получава стипендия за отличен успех.

В подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 94 от ЗВО, чиито две алинеи утвърждават, че студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица. Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя.

Следва да се приеме, че в закона не е направено разграничение между формата на обучение на студентите, за да възникне за тях правото да получават финансово стимулиране от държавата.

Във връзка с изложеното следва да се приеме, че е недопустимо въвеждането на разграничение в категориите лица – учащи се в редовна форма, за първи път в подзаконовия нормативен акт, ако законодателят не го е сторил със закона, в изпълнение на който е издаден същият този акт. Ето защо този текст е добавен в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

При този анализ и след извършената цялостна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на отменителните основания по чл. 146 от АПК, и извод за наличие на такива по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че оспорената по делото разпоредба следва да бъдат отменена.

С оглед изхода от спора претендираното от ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Жалбоподателите са направили искане за присъждане на разноски, което е основателно. Видно от приложените доказателства, сторените от тях разноски по водене на делото са в общ размер на 80 лв. - 50 лв. за внесена държавна такса за разглеждане на първоинстанционната жалба и 30 лв. за такса за обнародване в ДВ.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К., всички с постоянен адрес в гр. София, разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., изменена с ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г. и обн., ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 2.03.2018 г.), по отношение на думите „в редовна форма на обучение“ и „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“.

ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К., всички с постоянен адрес в гр. София направените по делото разноски в общ размер на 80 (осемдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението да се осъществи процедурата по чл. 194 от АПК.