Производството по делото е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на С. П. Ц. от София за отмяна по реда на чл. 245 и сл. от АПК на влязлото в сила решение № 1233/5.12.2023г. по адм.д. № 492/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на „ВРОМОС.КОМ“ ЕООД срещу заповед № РД-01-136/23.02.2023г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 56 ал. 2 от същия закон е наредено ВРОМОС.КОМ ЕООД да премахне 14 бр. преместваеми обекти, от които изцяло попадащи в ПИ 44094.2.679 по КК на [населено място] са 10 бр. обекти с номера от геодезическо заснемане № 3,6,8,9,10,11,13,16,17,18 и 4 бр. обекти попадащи в по-голямата си част в посочения поземлен имот с номера от геодезическо заснемане № 5,12,19,20. Твърди се в искането, че молителят е собственик на обект № 16 по геодезическото заснемане, който обект е предмет на заповедта, че не бил конституиран като страна в производството по адм.д. № 492/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, по този начин бил лишен от възможността да предприема процесуални действия, постановеното и влязло в сила съдебно решение имало сила и спрямо молителя и че това решение било неблагоприятно за него. Иска отмяна посоченото по-горе решение и връщане на делото на Административен съд – Бургас за ново разглеждане.

Ответникът кмет на община Царево в писмено възражение, оспорва искането, моли същото да бъде отхвърлено и в полза на Община Царево да бъдат присъдени разноски.

Ответникът ВРОМОС.КОМ ЕООД в писмен отговор не оспорва искането, излага съображения в негова подкрепа, намира че същото следва да бъде уважено.

Върховният административен съд, второ отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срок, но неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Правото да иска отмяна има не всяко неучаствало в делото лице, а само за това, което е имало обезпечено от закона право на участие в него. В случая производството, приключило с издаване на заповедта за премахване на преместваеми обекти, се е развило между административния орган и собственика на терена върху който са поставени, поради липса на данни относно собствеността на самите обекти /чл. 57а, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ/. В производството по оспорване на тази заповед страни са органът, издал заповедта от една страна и обжалвалият заповедта адресат на същата от друга. Съдебното производство е законосъобразно проведено между посочените страни.

В случая не е налице задължителната предпоставка на чл. 246, ал. 1 от АПК – решението, чиято отмяна се иска, да има сила на пресъдено нещо спрямо молителя Ц.. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Както бе посочено по-горе със съдебното решение на Административен съд Бургас е отхвърлена жалбата на ВРОМОС.КОМ ЕООД срещу цитираната заповед. Следователно съобразно нормата на чл. 177, ал. 1, изречение първо от АПК това решение има сила само и единствено по отношение на участвалите в производството жалбоподател и административен орган. Решението не разпростира силата си на пресъдено нещо, спрямо трети лица, включително и спрямо молителя в настоящото производство. По отношение на същия, който не е конституиран в производството по оспорване законосъобразността на административния акт, не е установено извършено неправомерно поставен преместваем обект и той не е адресат на задължението за премахването му. Следователно г-н Ц. не се нуждае от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 от АПК, тъй като молителят, в случай, че докаже активната си легитимация за оспорване на заповедта за премахване може да оспорва административния акт на собствено основание, без да е възможно на него да бъде противопоставено възражение за пресъдено нещо. /В този смисъл е практиката на ВАС – решенията по АД № 23/2017 г., № 6996/2021 г. на 5чл. с-в, АД № 7858/2021 г. на 5чл. с-в, АД № 4213/2020 г. на 5чл. с-в и други/

Искането за отмяна следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на разноски в полза на Община Царево, в претендирания и доказан размер от 500,- лева – адвокатско възнаграждение за това производство.

По изложените съображения и на основание чл. 248, във връзка с чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. П. Ц. от София за отмяна по реда на чл. 245 и сл. от АПК на влязлото в сила решение № 1233/5.12.2023г. по адм.д. № 492/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА С. П. Ц. с [ЕГН] да заплати на Община Царево сумата 500,- /петстотин/ лева, деловодни разходи за настоящото производство.

Решението е окончателно.