Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе (ВиК - Русе) за изменение на Решение №3640 от 26.03.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №334/2024 г., в частта за разноските.
Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Русе разноски по делото в размер на 40 000,00 лв., вместо претендираните 272 280,00 лв.
Счита, че при постановяване на решението си в тази част съдът не е изложил мотиви по чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Излага, че макар, че след приемането на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС) съдът не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/2004 г.), това не е пречка те да служат като ориентир. Сочи, че съгласно т.3 от Тълкувателно решение (ТР) №6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предметът на делото се отличава с голяма фактическа и правна сложност поради спецификата на материята и спецификата на предмета на обществената поръчка. Навлизането в областта на проектирането и строителството на мащабни инфраструктурни обекти, каквото се изисква за осъществяването на процесуално представителство, е сложен времеемък процес. В разглежданото производство са приложими разпоредбите на редица нормативни актове. Защитата налага запознаване с всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми, включително на правото на Европейския съюз (ЕС). Процесуалният представител на ВиК - Русе е проявил значителна процесуална активност в касационното производство и е развил аргументи по същество в открито съдебно заседание, в което е представено и писмено становище по хода на делото. Сумата от 272 280,00 лв. с ДДС съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което и присъждането й не се явява прекомерно. Тя не надвишава минималния размер посочен в Наредба №1/2004 г. Отмяната на решението за определяне на финансова корекция не следва да рефлектира върху бенефициера и той да носи тежестта на заплатените разноски по делото. Тя следва да бъде поета от административния орган. Минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004 г. служат като своеобразна спирачка на управляващите органи да определят неоснователни финансови корекции.
По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като за касационната инстанция се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Ответникът – ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) не изразява становище по искането.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С Решение №3640 от 26.03.2024 г. по адм. дело №334/2024 г. ВАС е отменил Решение №296 от 15.11.2023 г. на Административен съд – Русе по адм. дело № 492/2023 г. В ЧАСТТА с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе, разноски по делото в размер над 93762,94 лева, оставил е в сила решението в останалата част и е осъдил МОСВ да заплати на ВиК - Русе, разноски в размер на 40 000,00 лева.
За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС е изложил, че с оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ВиК - Русе направените разноски в касационната инстанция. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 272 280,00 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Касаторът своевременно е направил мотивирано възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. ВАС е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, обстоятелството, че е констатирано едно нарушение, по което има установена съдебна практика, и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22, и е достигнал до извод, че претендираният размер е прекомерен, а адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 40 000,00 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай.
За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Предвид изложеното, искането на ВиК - Русе, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд
ОТХВЪРЛЯ искането на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Русе за изменение на Решение №3640 от 26.03.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело №334/2024 г., в частта за разноските.
Определението е окончателно.